Решение № 6647 от 21.6.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на "Държавен фонд земеделие" (ДФЗ) против решение 175/21.11.2022 г., постановено по адм. д. 106/2022 г. по описа на Административен съд-Кюстендил (АС- Кюстендил). Касаторът обжалва съдебното решение, като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, поради което иска да бъде отменено решението и да бъде оставено в сила оспореното уведомително писмо като правилно и законосъобразно с всички законни последици. Съображения в подкрепа на твърденията са изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски за двете съдебни инстанции. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираните от другата страна разноски. Ответната страна М. Георгиева оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор и отделна молба, в която претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение намира, че касационната жалба като подадена от страна в производството, в срок е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение 175/21.11.2022 г., постановено по адм. д. 106/2022 г. по описа на АС- Кюстендил е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020 изх.02-100-6500/937/10.03.2022г. на зам. изпълнителния директор на ДФЗ в частта, с която на М. Георгиева е наложена санкция в размер на 62 697,62 лв. по схемите, базирани на площи, администрирани съгласно чл. 19 от Делегиран Регламент /ЕС/ 640/2014 на Комисията. Административният съд е приел за установено, че оспореното писмо е действителен административен акт, издаден от компетентен административен орган, в предписаната от закона писмена форма, но е постановен в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК липсват фактически и правни основания за издаването му (мотиви). Решаващият съд е обосновал извод, че пълноценни мотиви за издаването на оспорения акт не могат да бъдат извлечени и от документите, представляващи административната преписка към него, а дори и от представеното по делото становище от 18.04.2022 г., което е съставено след издаване на оспорения административен акт. Допълнително въз основа на събраните в съдебното производство доказателства за наличие на обстоятелства, изключващи налагането на санкции, АС-Кюстендил е обосновал извод за допуснато нарушение на материалния закон, защото административният орган е наложил санкцията без въобще да обсъди тези факти и да съобрази тяхната относимост към конкретния случай. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Обжалваното съдебно решение е действителен съдебен акт като постановен от законен състав, след надлежно сезиране от заинтересовано лице на подлежащ на оспорване административен акт. Първоинстанционният съд, като е анализирал приетите писмени доказателства по преписката и заключението на съдебната експертиза, правилно е установил относимите към спора факти, като въз основа на тях е извел обосновани правни изводи за незаконосъобразност на оспорения индивидуален административен акт. На 14.05.2020 г. М. Георгиева е подала до ДФЗ заявление за подпомагане с УИН 10/280520/70834 за подпомагане по схеми и мерки. С оспореното пред АС-Кюстендил Уведомително писмо по подмярка 13.2/НР2 е оторизирана цялата искана сума, по схемата СЕПП при искана сума 13 832.45лв. е оторизирал сума 13 544.13 лв., по схемата СПП при искана сума 4524лв. е оторизирал сума 4392.52 лв., по схема СПК при искана сума 629.90 лв. е оторизирал сума 611.59 лв., по схема ЗПД при искана сума 8711.68 лв. е оторизирал сума 8458.50 лв., по схема СЗ-КЛЧ при искана сума 65075.26лв. е оторизирал сума 0.00 лв. и е наложил санкция в размер на 62697.62 лв. за СЗ-КЛЧ по схемите, базирани на площи, администрирани съгласно чл.19 от Делегиран Регламент /ЕС/ 640/2014 на Комисията, подлежащи на прихващане от бъдещи плащания. Предмет на съдебен контрол пред административния съд е само частта от уведомителното писмо, с което е наложена санкция в размер на 62697,62 лв. по схемите, базирани на площи, администрирани съгласно чл. 19 Делегиран Регламент /ЕС/ 640/2014 на Комисията. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба за неправилност на констатациите на решаващия съд за допуснато нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. В съответствие със съдържанието на уведомителното писмо АС-Кюстендил правилно е приел за установено, че е налице неяснота относно причините и начина на формиране на отразените в табличната форма на акта стойности, липсва недвусмислено обосноваване на фактически и правни основания за изготвяне на административен акт точно с това съдържание. В предварително зададената форма на уведомителното писмо се съдържа описание за всяка една от колоните на използваната таблица, но преобладаващо в него са включени различни алтернативни хипотези, произтичащи от различни правни норми. От данните в оспорено пред административния съд уведомително писмо не е видно какви са конкретните установени в административното производство факти и кое от абстрактно посочените правни основания е приложено за случая, за да се достигне до записаните в съответната колона и ред стойности. По отношение на наложената санкция е посочена само правна норма, схемата и размера, но не и фактически основания за определянето й и без никакъв анализ относно наличните и в административната преписка обстоятелства, изключващи налагането й. Изрично АС-Кюстендил е обсъдил и поясненията към колона 3, представяща намаленията по схема СЗКЛЧ, във връзка с която е наложена санкцията за бъдещи периоди. Възпроизвеждането в административния акт на съдържанието на хипотезите на множество правни норми, приложими при условията на алтернативност, правилно не е възприето от решаващия съд като мотиви (фактически и правни основания) по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК доколкото въобще не е възможно да бъдат свързани с конкретния случай. Правилен е изводът на решаващия съд за допуснато нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, защото няма ясно изразени мотиви, които да гарантират ефективно упражняване правото на жалба на адресата на акта и да осигурят възможност за съдебен контрол за спазване на материалния закон. Трайно установената административна практика за автоматично генериране на съдържанието на административния акт не следва да води до игнориране на общите правила на АПК за издаване на индивидуалните административни актове. Административният орган е длъжен служебно да изясни всички относими факти преди издаване на акта и ясно и недвусмислено да посочи кои от тях приема за доказани, за да приложи съответната им правна норма и е недопустимото това да се осъществява първи път в производството по обжалване на административния акт. Според съдебната практика (съобразяваща се с незагубилото действие Тълкувателно решение 16/1975 г. на Общото събрание на гражданската колегия на Върховния съд) е допустимо осъществяването на тази дейност да е видна и от други документи, съставени в административното производство от органът или негови помощни органи, но това не означава, че събраните доказателства трябва да се обсъждат и анализират за първи път в съдебното производство, а фактите, които се приемат за доказани от тях според административния орган да се посочват за първи път след сезиране на съда. В конкретния случая становището на заместник изпълнителния директор на ДФЗ е изготвено след подаване на жалбата до съда и в този смисъл не съставлява друг документ от преписката, изходящ от административния орган, който може да замести мотивите към уведомителното писмо. Трябва да бъдат споделени и допълнителните съображения на АС-Кюстендил, че по делото са събрани доказателства за наличие на факти, които обуславят неналагане на определената с уведомителното писмо санкция. Доводите в касационната жалба относно правното значение на съставените протоколи от различни проверки и възможностите, с които е разполагал земеделския производител относно администрирането на подадените от него заявление за подпомагане и уведомление за състоянието на посадъчния материал, не само не кореспондират със съдържанието на отмененото от АС-Кюстендил уведомително писмо, но и не отчитат действителния смисъл на разпоредбите на Регламент 1306/2013 и Делегиран Регламент 640/2014, определящи основанията за налагане на санкции и хипотезите, при които не се налагат санкции. При разглеждане на спора АС-Кюстендил не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила. Обжалваното съдебно решение отговаря на всички изисквания, посочени в чл. 172а от АПК, събраните са всички ангажирани от страните и относими към спора доказателства. Законосъобразен, обоснован и в съответствие с установената съдебна практика е изводът на съда, че оспореният административен акт е постановен при неизяснени факти и обстоятелства и при липса на необходимата пълнота в мотивите. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение трябва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо, правилно и законосъобразно, постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и при неоснователност на наведените касационни оплаквания. По водене на делото пред касационната инстанция ответната страна е направила разноски в размер на 400 лв., които с оглед изхода на спора и направеното искане има право да й бъдат възстановени в пълен размер като съответстващи на фактическата и правна сложност независимо от направеното възражение за тяхната прекомерност. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение