Решение № 13185 от 23.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5858/2012 г.

Решение № 13185 от 23.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5858/2012 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на адв. Попова, пълномощник на Лъчезар Димитров Радев и Николай Димитров Радев, против решение № 977/23.02.12 г. по адм. д. № 3499/11 г. по описа на Административен съд София-град с молба за отмяната му като неправилно. Ответниците, Главен архитект на Столична община и Емил Владимиров Атанасов, не вземат становище. Ответниците Недялка Георгиева Атанасова, Радка Георгиева Веселинова и Чавдар Младенов Веселинов, чрез пълномощника си, адв. Матеева, поддържат становище за неоснователност на касационната жалба с молба оспореното с нея решение да бъде оставено в сила, Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира допустимата, подадена от надлежно легитимирани страни /чл. 210, ал. 1 АПК/ в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба неоснователна по същество по следните съображения: Предмет на оспорване в първоинстанционното производство е Заповед № РД-09-50-449/28.03.11 г., с която Главният архитект на Столична община е одобрил проект за изменение на плана за регулация на м. ГГЦ "Зона В-17", кв. 46, УПИ ХI-5,6 с обособяване на нови УПИ ХI-6 и ХIV-5 по зелени линии, цифри, текст и защриховки съгласно графична част. Изрично посочено в заповедта е, че "проектът е изработен в условията на § 8 ПРЗУТ". За да постанови обжалваното отменително заповедта решение, Административен съд София-град е приел, че същата е издадена в нарушение на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Решението е постановено при липса на основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му. Данните по делото сочат, че позоваването на § 8 от Преходните разпоредби на Закона за устройство на територията /ПРЗУТ/ е формално. Този извод се налага от липсата на каквито и да е било фактически установявания относно предпоставките за прилагане на някоя от хипотезите, визирани в текста на § 8, ал. 2 ПРЗУТ. Не е установено приложен ли е или не действащия подробен устройствен план в контекста на чл. 182 а, ал. 1, предл. 2 ЗТСУ /отм./, тъй като неприлагането на плана в сроковете и при условията на § 6, ал. 2 и ал. 4 ПРЗУТ е предпоставка за отпадане на отчуждителното му действие и за изменението му или по реда на ЗУТ /ал. 2, т. 2/, или за поставяне вътрешните регулационни линии в съответствие със съществуващите граници на поземлените имоти /ал. 2, т. 3/. Касационните доводи за неправилност на решението са неоснователни. Констатираната незаконосъобразност на процесната заповед не може да бъде преодоляна чрез подробното обсъждане на заявлението по повод което е образувана административната преписка, допускането на процедурата и пр., тъй като никъде не се сочи правното основание за исканото изменение на устройствения план. Едва в протокола от 22.03.11 г. на ОЕСУТ, е посочена разпоредбата на § 8 ПРЗУТ, но без конкретика на фактическите основания за решението по т. 17 от същия. Обстоятелството, че в обжалваното решение е приета за съвместно разглеждане и жалба срещу заповед от 2007 г., по която няма произнасяне, сочи на процесуално нарушение, но същото е несъществено, тъй като не е дало отражение на произнасянето по законосъобразността на оспорената с жалба вх. № АС-66-02-82/2/ от 24.09.11 г. заповед. С оглед изложеното обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на II-ро отделение