Решение № 13698 от 8.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10193/2018 г.

Решение № 13698 от 8.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10193/2018 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на министъра на младежта и спорта против решение № 9374/09.07.2018 г., постановено по адм. дело № 9548/2017 г. на Върховния административен съд, седмо отделение. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба – Сдружение "Българска федерация по шахмат" (БФШ) със седалище и адрес на управление гр. София, представлявано от изпълнителния директор Н. В., чрез адв. С. Димитров, в писмен отговор изразява становище за правилност на решението. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, поради което същата е процесуално допустима. С обжалваното решение № 9374/09.07.2018 г. по адм. дело № 9548/2017 г., Върховният административен съд, седмо отделение, е отменил по жалба на Сдружение "Българска федерация по шахмат" гр. София, заповед № РД-10-50/10.08.2017 г. на министъра на младежта и спорта, с която е отказано подновяване на спортна лицензия № 000045 и е върнал преписката на административния орган за издаване на нов акт съобразно дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Присъдил е разноски. За да постанови съдебното решение в този смисъл, тричленният състав е приел, че оспореният индивидуален административен акт е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправни разпоредби – основания за отмяната му като незаконосъобразен по чл. 146, т. 3 и т. 4 АПК. Изложил е още, че нарушенията са съществени по своя характер, тъй като са довели до издаването на акта при неизяснена фактическа обстановка и при липса на мотиви, като в крайна сметка тяхното естество не позволява съдът да извърши проверка на материалната законосъобразност на акта и съответствието му с целта на закона. Решението е правилно. Съдът е установил точно и съобразно доказателствата фактическата обстановка по спора, която се възприема изцяло от касационната инстанция, поради което и не следва да се преповтаря. От фактическа страна е установено, че е сключено споразумение № 36-00-1385/10.08.2016 г. за разсрочено плащане между Министерството на младежта и спорта и БФШ. Споразумението касае възстановяване от страна на БФШ на суми, предоставени от министерството за финансово подпомагане на БФШ. Неплащането само на една от вноските по споразумението прави цялата сума изискуема, а в случая е просрочено плащането на седем вноски на обща стойност 141 953, 26 лв. Финансовото подпомагане на федерацията от държавата е спряно изцяло със заповед № РД-09-138/16.03.2016 г. на министъра на младежта и спорта, която е отменена с решение № 10582 от 21.08.2017 г. по адм. дело № 4855/2016 г. на ВАС, влязло в сила на 03.01.2018 г. От правна страна в чл. 17, ал. 1 от ЗФВС е предвидено, че министърът на младежта и спорта издава, подновява, отказва и отнема спортна лицензия на спортни федерации и национални спортни организации при условията на този закон и по ред, определен с издадена от него наредба. Съгласно чл. 17б, ал. 1 и 2 от ЗФВС лицензираните спортни организации подлежат на атестация за подновяване на лицензията. Заявлението за подновяване на спортната лицензия и документите към него се подават не по-късно от два месеца преди изтичането на срока на действащата лицензия по ред, определен с наредбата по чл. 17, ал. 1. Атестацията се извършва от комисия, назначена от министъра на младежта и спорта. Основанието за отказа е квалифицирано по чл. 17б, ал. 4, т. 6 от ЗФВС, който предвижда, че министърът на младежта и спорта може да откаже подновяване на спортна лицензия, когато има просрочени задължения към държавата и/или общините, освен ако е допуснато разсрочване или отсрочване на задълженията. Отказът е мотивиран с констатацията, че към момента на издаването му (10.08.2017 г.) цялата сума по цитираното споразумение в размер на 476 105, 51 лева е изискуема ведно с лихвите. Министърът е счел, че сдружение "Българска федерация по шахмат" има просрочени задължения към държавата и на основание чл. 17б, ал. 4, т. 6 от ЗФВС е постановил процесния отказ за подновяване на спортна лицензия. Правилно тричленният състав на Върховния административен съд е приел, че отказът е постановен при неизяснена фактическа обстановка и липса на мотиви. От атакуваната заповед не става ясно дали констатациите на Инспектората по чл. 64а от ЗФВС съставляват фактическо основание за процесния отказ, още по-малко кое конкретно становище на инспекторите се възприема от министъра, при положение че са налице две проверки, извършени от проверяващия орган. В издадения административен акт не са обсъдени всички факти и обстоятелства от значение за случая като не са взети предвид възраженията на БФШ, представени в процедурата по подновяване на спортната лицензия, с което е нарушена процесуалната разпоредба на чл. 35 от АПК. Наред с тези нарушения, в акта не са изложени мотиви, които да позволят на съда да извърши проверка дали законосъобразно органът е упражнил предоставената му оперативна самостоятелност и дали е спазен принципът на съразмерност по чл. 6 от АПК. В тази връзка следва да бъде споделен и изводът, че доколкото приложената хипотеза на отказ от подновяване на основание чл. 17б, ал. 4, т. 6 от ЗФВС е такава, при която министърът действа при условията на оперативна самостоятелност, в заповедта административният орган е следвало да изложи и мотиви, с оглед цитирания принцип на съразмерност. По преписката не е приложена заповедта, с която е разпоредено спирането на финансовото подпомагане на федерацията, Предложението за ново разсрочване не е обсъдено от административния орган – издател на акта. Не са искани допълнителни документи, от които да се установи дали федерацията действително разполага със сумата за първите седем вноски за 2017 г., т. е. дали предложението й е финансово обезпечено. Не е извършена преценка дали са изчерпани възможностите за изпълнение на задълженията, особено предвид подадената молба за ново разсрочване на задълженията. Съдът правилно е посочил, че относно наличието на незаконосъобразно разходване на отпуснати по реда на ЗФСВ средства на сдружението и задължение за възстановяването им, има висящ гражданскоправен спор, поради което е недоказана констатацията на министерството за тяхното просрочие, обосновала издаването на отменената заповед. Допуснатите съществени нарушения на административнопроизводствените правила са основание по чл. 146, т. 3 от АПК за отмяна на административния акт като незаконосъобразен. Предвид това, че подновяването на спортна лицензия е въпрос, предоставен от законодателя на преценката на административния орган, то съдът не може да замества административния орган като събира доказателства служебно и решава този въпрос по същество в съдебното производство. Преписката правилно е изпратена за ново произнасяне, както от помощния орган - Комисията за лицензиране и атестиране, така и от компетентния за произнасяне по заявлението административен орган – министърът на младежта и спорта. Тричленният състав е обсъдил относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Не са налице твърдяните касационни основания, а при извършената служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 АПК не се установиха основания за нищожност или недопустимост. Обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора не се възлагат разноски за производството пред настоящата инстанция, тъй като ответната страна не е претендирала такива. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия