Решение № 11295 от 28.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14717/2014 г.

Решение № 11295 от 28.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14717/2014 г., V о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Спасимир Тодоров Гергиминов против Решение № 2276/28.10.2014 г., постановено по адм. дело № 2028/2014 г. по описа на Административен съд - Пловдив (АСП), с което е отхвърлена жалбата му против заповед с рег. № 317з-104 от 10.03.2014 г. на ВНД директор на ОДМВР Пловдив, с която е прекратено служебното му правоотношение като главен полицай в група "Охрана на обществения ред", сектор "Охранителна полиция" при Пето РУП Пловдив на ОДМВР Пловдив, категория Д. Касаторът релевира възражения относно неправилност на обжалваното решение - материалноправна незаконосъобразност и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на ново, с което да се да се отмени заповедта за прекратяване на служебното му правоотношение. Претендира разноски за двете инстанции. Ответникът - директорът на ОДМВР Пловдив чрез писмен отговор на процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба, наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК и доказателствата, събрани по делото, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлено оспорването по жалба на Гергиминов срещу заповед с рег. № 317з-104 от 10.03.2014 г. на ВНД директор на ОДМВР Пловдив, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 7, б. "д" във вр. чл. 179, ал. 1, т. 2, предл. първо от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР /отм.) се прекратява служебното правоотношение на служителя поради обективна невъзможност да изпълнява служебните си задължения. С решение № 296 от 4.11.2013 г. по н. а. х. д. № 1248/2013 г. на Пловдивския окръжен съд, наказателно отделение, оставено в сила с решение № 3 от 20.01.2014 г. по в. н. о. х. д. № 468/2013 г. на Пловдивския апелативен съд, I н. с., касаторът е признат за виновен за извършено умишлено престъпление от общ характер по чл. 283 във вр. чл. 93, т. 1, б. "а" от НК и е освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл. 78а, ал. 1 от НК, поради което не отговаря на изискванията на чл. 179, ал. 1, т. 2 от ЗМВР (отм.) за заемане на държавна служба в системата на МВР. Обосновано АСП приема, че не са налице основания за отмяна на атакуваната заповед. Същата е издадена от компетентния съгласно чл. 246, т. 2 от ЗМВР (отм.) орган, при спазване изискванията за форма и в съответствие с административнопроизводствените правила. Заповедта съдържа наименованието на органа който я издава, правните и фактически основания за постановяване на акта, разпоредителна част и е подписана от издателя. С това формалните изисквания на чл. 269 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР отм.) са изпълнени. Законосъобразен е и изводът на съда, че по отношение на служителя съществуват материално правните предпоставки на чл. 245, ал. 1, т. 7, б. "д" от ЗМВР (отм.). Решението е правилно. Предпоставките на чл. 245, ал. 1, т. 7, б. "д" от ЗМВР (отм.) за прекратяване на служебното правоотношение са осъществени. Съгласно разпоредбата, служебното правоотношение на държавния служител се прекратява при наличие на обстоятелства по чл. 179, ал. 1, т. 2 от ЗМВР (отм.), едно от които е държавният служител да е освободен от наказателна отговорност за извършено умишлено престъпление от общ характер с налагане на административно наказание по чл. 78а от НК. От анализа на чл. 245 от ЗМВР (отм.) следва да се направи извод, че към служителите на МВР се поставя изискването във всеки един момент от изпълнението на службата да отговарят на поставеното с чл. 179, ал. 1, т. 2 от ЗМВР (отм.) изискване. Това е и причината, поради която в първата хипотеза на същия текст, изрично е посочено, че служител на МВР може да бъде лице, което не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер, независимо от реабилитацията и поради която няма предвиден законов срок и при освобождаване от наказателна отговорност по чл. 78а от НК, след изтичането на който, последиците от съдебното решение се заличават с оглед изискванията за заемане на държавна служба по ЗМВР. Нормата е императивна, поради което при наличие и установяване на предпоставките, органът по назначаването е длъжен да издаде заповед с посоченото в закона съдържание. Това налага извод, че правото на органа да прекрати служебното правоотношение на това основание е упражнено в съответствие с нормативно установените изисквания. Ето защо като е приел, че оспорената заповед е законосъобразна, първоинстанционният съд е постановил решение в съответствие с материалния закон. Неоснователно е възражението на касатора, че в конкретния казус е следвало да намерят приложение нормите на ЗМВР, в сила от 1.07.2014 г., при чието действие е била връчена заповедта - 9.07.2014 г. Производството по издаването на заповедта е протекло изцяло при действието на отменения ЗМВР. Съгласно разпоредбата на § 15, ал. 2 от ПЗР на ЗМВР (Обн., ДВ, бр. 53 от 27.06.2014 г.), образуваните и неприключили до влизането в сила на закона производства по отмяна на заповеди за налагане на дисциплинарни наказания или за прекратяване на служебни правоотношения се довършват по досегашния ред. В тази връзка, ирелевантни за предмета на спора са и последващите твърдения в касационната жалба относно разпоредбата на чл. 155, ал. 1, т. 3 от сега действащия ЗМВР досежно изискванията за постъпване на служба в МВР, както и съотношението на момента на изготвяне на заповедта и процедурата по приемане на новия закон за МВР. Неоснователни са и възраженията, че при издаването на заповедта са били нарушени разпоредбите на чл. 34, чл. 35 и чл. 36 от АПК. В тази връзка съдът правилно е приел, че настоящото производство не е дисциплинарно по налагане на дисциплинарно наказание на жалбоподателя, за да бъде подсигурено задължителното участие на служителя. В случая производството е за прекратяване на служебното му правоотношение с МВР и редът за протичането му е уреден в глава 18 - чл. 145 и сл. от ЗМВР (отм.), съгласно който участието му в него не е предвидено. ЗМВР е специален закон и за него не важат изискванията на цитираните членове от АПК. С оглед на изложеното ВАС намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК се установи, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане от касатора за присъждане на разноски, на основание чл. 143, ал. 4 вр. чл. 144 от АПК вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ответникът следва да заплати в полза на ОДМВР - Пловдив сума в размер на 400 лева /четиристотин лева/ - юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, състав на Пето отделение,