Решение № 195 от 19.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 988/2011 г.

Решение № 195 от 19.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 988/2011 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Камелия Ефремова Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационни жалби на [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] срещу решение № 242 от 14.02.2011 г. по гр. д. № 792/2010 г. на Софийски апелативен съд. К. [фирма], [населено място] обжалва въззивното решение в частта, с която, след отмяна на постановеното от Благоевградски окръжен съд решение № 39 от 2.06.2010 г. по гр. д. № 119/2007 г., е уважен предявеният от П. А. А. и А. А. А., двамата от [населено място], частичен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 82 ЗЗД за сумата 46 725.51 лв., представляваща част от обезщетение за пропуснати ползи от неизпълнението на договора, обективиран в нот. акт № 163 от 19.11.2001 г. на нотариус рег. № 242, поради неползването през периода 1.07.2004 г. - 1.07.2007 г. на 1/5 ид. част от подземни гаражни клетки № 1,2 и 3; магазин № 7 на ниво партер, първи етаж; офис № 2 и офис № 4, находящи се в офис-сграда в УПИ № VIII-1543 в кв. 28 по плана на [населено място], заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.06.2007 г. до окончателното й плащане. Дружеството-касатор поддържа, че обжалваният акт е неправилен поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Изразява несъгласие с извода на съда за дължимост на претендираното обезщетение, като твърди, че не е налице неизпълнение на поетото от него с процесния договор задължение за построяване и предаване на сградата в уговорения 24-месечен срок, доколкото този срок включва само завършване на строителството, но не и издаване на разрешение за ползване на обекта, както и че с подписването на актовете обр. 15 от 16.02.2005 г. и от 3.10.2006 г. без възражения ищците са се съгласили с удължаването на сроковете за довършване на сградата. Според посочения касатор, решаващият състав необосновано е приел настъпили за ищците вреди от забавеното строителство, без да отчете липсата на доказателства за причинна връзка между вредите и твърдяната забава в изпълнението от страна на строителя и преди всичко липсата на основната предпоставка по чл. 82 ЗЗД - сигурност в увеличаването на имуществото на ищците. Оплакването за съществено нарушение на съдопроизводствените е аргументирано с твърдението, че в случая са предявени четири самостоятелни претенции /за четири самостоятелни групи обекти/, поради което по всяка от тях съдът е следвало да се произнесе отделно както в мотивите, така и в диспозитива на решението. В тази връзка касаторът счита, че е налице нередовност на молбата за допускане увеличение на тези искове, тъй като в нея не е уточнен размерът на увеличението за всеки от тях. К. [фирма], [населено място] обжалва въззивното решение в частта, с която е уважен предявеният от [фирма] обратен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 82 ЗЗД за сумата 4 948 лв., представляваща съответна част от солидарно дължимото от двамата търговци на първоначалните ищци П. А. А. и А. А. А. обезщетение за вреди от неизпълнение на сключения договор от 19.11.2001 г. С определение № 285 от 26.04.2013 г. по настоящото дело, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в посочената му част по въпроса, свързан с приложимостта на чл. 82 ЗЗД и по-конкретно - необходимо ли е при претенция за обезщетение за пропуснати ползи да е налице реалност и сигурност на същите. Ответницата по касация - П. А. А. от [населено място] - моли за оставяне на касационните жалби без уважение като неоснователни по съображения, изложени в писмен отговор от 28.06.2011 г. и писмени бележки, депозирани в съдебно заседание. Ответникът по касация - А. А. А. от [населено място] - не заявява становище по касационните жалби. Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: За да отмени първоинстанционното отхвърлително решение на Благоевградски окръжен съд по отношение на предявения от П. А. А. и А. А. А., двамата от [населено място] частичен иск за сумата 46 725.51 лв. и да уважи същия, въззивният съд е преценил за доказани всички предпоставки за присъждане на претендираното обезщетение по реда на чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 82 ЗЗД. По-конкретно, прието е, че: търговското дружество не е изпълнило поетото в т. IХ. 1. от сключения между страните договор за суперфиция от 19.11.2001 г. /обективиран в н. а. № 163/2001 г./ задължение да построи описаната офис-сграда "в завършен вид до ключ и до издаване на разрешение за ползване" в уговорения 24-месечен срок от откриване на строителната площадка и даване на строителна линия и ниво, който е изтекъл на 28.06.2004 г.; неизпълнението на задължението от страна на строителя е виновно, доколкото не е доказано твърдението на същия, че неизпълнението му се дължи на виновното поведение на трети лица - длъжностните лица от техническата служба при [община], определили строителната линия и ниво в отклонение от регулационния план, което е довело до попадане на част от постройката в съседния парцел и е наложило провеждане на процедура по частично изменение на плана и сключване на договор по чл. 15 ЗУТ за закупуване от общината на придадените към урегулирания поземлен имот части от общински имот; неизпълнението на задължението на дружеството-ответник е причинило на ищците вреди, представляващи пропуснати ползи от възможността да ползват обектите, които придобиват в офис-сградата за процесния период /за такъв е приет периодът 01.07.2004 г. - 01.07.2007 г./; налице е предвидимост на вредите и причинна връзка между неизпълнението и възможността за увеличаване имуществото на ищците, доколкото построяването на сградата и издаването на разрешение за ползване би имало като реална и основателно очаквана последица за ищците придобиване правото на собственост върху процесните обекти и възможност същите да се ползват и да се придобиват доходи от тях, включително и граждански плодове /наеми/. Решаващият състав е определил размера на дължимото обезщетение въз основа на заключението на изслушаната по делото икономическа експертиза относно пазарния наем на всеки от обектите в сградата за процесния период, като е намалил същото със сумата 2 700 лв., представляваща получения от ищците наем за един от обектите - магазин № 7 - за част от исковия период /от 1.04.2005 г. до 1.07.2007 г./, а така също и със сумата 816.20 лв., представляваща припадащата се част от уговорената по т. ХII от нотариалния акт неустойка. Поради уважаването на първоначалния иск, въззивният съд е уважил и обратния иск на ответника [фирма], [населено място] срещу третото лице-негов помагач [фирма], [населено място] в предявения размер - 4 948 лв. Основателността на този иск е аргументирана с факта, че задължението за построяване на процесната офис-сграда е поето общо от двамата търговци. Предвид липсата на изрични уговорки между длъжниците и съгласно разпоредбите на чл. 304 ТЗ и чл. 127, ал. 1 и 2 ЗЗД, решаващият състав е приел, че отговорността на същите към кредиторите е солидарна и при равно участие на всеки от тях, от което следва, че извършеното само от единия длъжник плащане поражда за него съответни регресни права срещу другия длъжник. Настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно. Неоснователно е оплакването за недопустимост на въззивния акт поради произнасяне по нередовна искова молба. Начинът, по който е формирано претендираното обезщетение за пропуснати ползи от неизпълнението на процесния договор, е без значение за редовността на исковата молба. Допустимостта на постановеното по този иск решение е обусловена единствено от произнасянето на съда в рамките на посочения от ищците период и в посочения от тях размер. И тъй като при допуснатото увеличение на цената на иска по реда на чл. 116, ал. 1 ГПК (отм.) не е налице изменение на очертания с исковата молба и уточнението й от 16.11.2007 г. период, не може да се счете, че се касае за нередовност на исковата молба, която би довела съответно и до недопустимост на обжалвания акт. Поради това, че съдът се е произнесъл по цялото искане на ищците, неоснователно е и твърдението за липса на отделни диспозитиви за обезщетението за всяка от четирите групи обекти, формиращи общата цена на иска. Не могат да бъдат споделени и доводите за неправилност на въззивния акт поради допуснато нарушение на чл. 20 ЗЗД. Изводът на решаващия състав, че уговореният 24-месечен срок е относим не само за фактическото построяване на сградата, но и за завършването й до ключ и издаване на разрешение за ползване, е изграден въз основа на тълкуване на спорните клаузи от процесния договор за суперфиция в съответствие с установените в посочената норма критерии, при отчитане целта на договора и при съобразяване волеизявленията на страните в договора за строителство от 18.06.2002 г. Като неоснователно следва да бъде преценено също твърдението на касаторите за липса на виновно неизпълнение на поетите от тях задължения и по-конкретно, че забавата за завършване на сградата в уговорения срок е резултат от пропуски при откриване на строителната площадка и даване на строителна линия. В тази връзка, изцяло следва да бъдат възприети изложените от въззивния състав съображения, че неспазването на срока за изграждане и предаване на обекта не е резултат от виновното поведение на длъжностните лица от техническата служба на [община], които са определили строителна линия при допуснато отклонение от регулационния план, тъй като действията на тези лица са осъществени в процедурата по частично изменение на ПУП, която е инициирана от [фирма] през м. октомври 2006 г., т. е. след като уговореният от страните 24-месечен срок за построяване на сградата и издаване на разрешение вече е бил изтекъл (този срок е изтекъл още на 28.06.2004 г.). Неоснователността на довода на касаторите за липса на виновно неизпълнение произтича и от установеното от доказателствата по делото, в т. ч. и от заключението на изслушаната във въззивното производство техническа експертиза, че отклонението в дадената строителна линия и ниво е несъществено по смисъла на ЗУТ, поради което същото не може да се счете като факт, причинил допуснатата сериозна забава на строителния процес. Настоящият състав намира за основателно, обаче, оплакването за нарушение на материалния закон и по-конкретно - на разпоредбата на чл. 82 ЗЗД. Съгласно задължителната съдебна практика - приетото след образуване на делото Тълкувателно решение № 3 от 12.12.2012 г. на ОСГТК на ВКС, при предявен иск по чл. 82 ЗЗД за обезщетяване на вреди под формата на пропуснати ползи, произтичащи от забавено изпълнение на задължение за изграждане на обект, трябва да съществува сигурност за увеличаване на имуществото на кредитора, която сигурност не се предполага. В посоченото решение е разяснено, че: Установяването на пропуснатата полза се основава на предположение за състоянието, в което имуществото на кредитора би се намирало, ако длъжникът беше изпълнил точно задължението си, съпоставено с имуществото му към момента на неизпълнението; Тъй като пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична вреда, това предположение трябва винаги да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива на логическо допускане за закономерно настъпване на увеличаването; Ищецът следва да установи наличието на правоотношения с трети лица по повод ползването или разпореждането с обекта, които са били осуетени именно в резултат на забавата на длъжника или да установи, че при конкретни пазарни условия в периода на забавата е съществувала реална възможност за отдаване на обекта под наем, за получаване на доходи чрез използването му за осъществяване на търговска дейност или за разпореждане с обекта при изгодни условия. В случая въззивното решение е в отклонение от цитираната практика. Изводът за наличие на предпоставките за присъждане на обезщетение по реда на чл. 82 ЗЗД е изграден единствено въз основа на предположението, че при точно изпълнение на задълженията на ответниците за построяване и предаване на сградата в уговорения срок, ищците - собственици на процесните обекти (офиси, магазин и паркоместа) биха ги отдали под наем и биха реализирали ползи от тях, а не на базата на конкретни доказателства, установяващи, че е съществувала реална възможност при конкретните пазарни условия обектите да бъдат предоставени за възмездно ползване на трети лица и за тях да бъде получена посочената в експертизата средна пазарна цена. Поради недоказване на фактите, релевантни към основанието на предявените претенции, задължението за което е на ищците в съответствие с правилото на чл. 154 ГПК, същите са неоснователни. Ето защо, след отмяна на въззивното решение, исковете срещу [фирма], [населено място] за присъждане на обезщетение по реда на чл. 82 ЗЗД следва да бъдат отхвърлени. Изходът на спора по първоначалните претенции обуславя съответно неправилност на въззивното решение и в частта, с която е уважен обратният иск на дружеството срещу третото лице-негов помагач [фирма], [населено място]. Поради отхвърлянето на главните искове обратният иск следва да бъде оставен без разглеждане. При посочения изход на делото, ответниците по касация следва да заплатят на касатора [фирма], [населено място] разноски за настоящата инстанция в размер на посочената в списъка по чл. 80 ГПК сума 2 064.51 лв., включваща държавни такси 964.51 лв. и адвокатско възнаграждение 1 100 лв., заплащането на което е удостоверено в приложения договор за правна защита и съдействие № 116967 от 21.10.2013 г. Поради липса на изрично искане от посочения касатор, на същия не се присъждат разноски за разглеждане на делото в предходните инстанции. На касатора [фирма], [населено място] следва да се присъдят разноски за разглеждане на делото в настоящата инстанция в размер на сумата 880 лв., изрично посочена от него в списъка по чл. 80 ГПК и включваща 30 лв. - държавна такса за допускане на касационното обжалване и 850 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 113421 от 10.05.2011 г. Претендираните разноски за предходните инстанции са недоказани и поради това такива не се присъждат. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 293, ал. 1 ГПК