Решение № 9095 от 30.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5547/2014 г.

Решение № 9095 от 30.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5547/2014 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Цветелина Николаева Александрова от гр. София, представлявана в съдебно заседание от пълномощника адв. Маринова, срещу решение № 998 от 21.02.2014 г. постановено по административно дело № 11884/2013 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № 91-ЗСПД-3868 от 31.10.2013 г. на директора на дирекция "Социално подпомагане" - Люлин. По съображения за неправилност на съдебния акт, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост, касаторката моли оспореното съдебно решение да бъде отменено, след което делото да бъде решено по същество, като се прокламира нищожност на процесната заповед. Ответникът по касация - директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - Люлин, чрез процесуалния представител юрисконсулт Петрова в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна и моли обжалваното с нея решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба, и навежда доводи за правилност на атакуваното с нея съдебно решение. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София - град е заповед № 91-ЗСПД-3868 от 31.10.2013 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Люлин, с която на основание чл. 10, ал. 4 от Закона за семейните помощи за деца (ЗСПД) и чл. 4, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за семейните помощи за деца (ППЗСПД) на оспорващата е отказано отпускането на еднократна помощ за отглеждане на едно дете по чл. 8в от ЗСПД касателно сина й Николай Николаев Дюлгеров. Като мотиви за отказа е посочено, че лицето не отговаря на условията на чл. 12, ал. 7 от ЗСПД, и че правото на получаване на еднократна помощ за отглеждане на дете до навършване на една година от майка студентка, учаща в редовна форма на обучение, се погасява в шестмесечен срок, считано от края на месеца, в който е родено детето. За да не уважи сезиралата го жалба, първоинстанционният съд обосновано е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, при липса на съществени процесуални нарушения и при правилно прилагане на материалния закон. Постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства. Фактическите си и правни изводи е направил след задълбочено анализиране на събраните доказателства. Съобразил се е с всички искания и доводи на страните и е приложил правилно нормативната уредба. Детето на жалбоподателката е родено на 30.11.2012 г., но към тази дата същата не е имала качеството на редовна студентка. Правата й като такава са възстановени със заповед № 1988/23.09.2013 г., когато е записана като студент - IV курс, редовно обучение, видно и от приложеното удостоверение от 14.10.2013 г., а молбата й до Дирекция "Социално подпомагане" - Люлин за отпускане на еднократна помощ е подадена на 15.10.2013 г., т. е. след изтичане на 6-месечния погасителен срок, предвиден в чл. 12, т. 7 от ЗСПД. При тези обстоятелства съдът обосновано и материално законосъобразно е възприел изводите на административния орган и е отхвърлил жалбата срещу процесната заповед като неоснователна. В чл. 12, т. 7 от ЗСПД изрично и ясно е посочено, че вземанията за еднократна помощ (т. е. помощта по чл. 8в, ал. 1 от същия закон) за отглеждане на дете до навършване на една година от майка-студентка, учаща в редовна форма на обучение, се погасяват в срок от шест месеца, считано от края на месеца, през който е родено (осиновено) детето. В случая този срок е започнал да тече от 01.12.2012 г. и е изтекъл на 01.06.2013 г. Случаят не попада и в обсега на старата редакция на чл. 16а, ал. 6 от ППЗСПД, изменен с ДВ, бр. 95/2012 г., която предвиждаше и текста "и/или от датата на записване в редовна форма на обучение на лицата по чл. 8в, ал. 1 и 4 от ЗСПД", тъй като по това време жалбоподателката не е била редовен студент. Сегашната редакция на ал. 6 от чл. 16а от ЗСПД, в сила от 04.12.2012 г. предвижда, че правото на получаване на еднократна помощ по чл. 8в от ЗСПД възниква от датата на раждане на детето. Записването в УНСС, редовна форма на обучение, е станало през месец октомври 2013 г., което означава, че правото на получаване на исканата помощ е изтекло към датата на неговото упражняване. Обосновани са и изводите на съда относно неналичието на твърдяното от жалбоподателката неправилно приложение на материалния закон и липсата на основания за прогласяване на нищожност на заповедта. За да бъде нищожен поради нарушение на материалния закон един административен акт, трябва да е налице пълна липса на материалноправни предпоставки за издаването му, което от своя страна да създава пречки той да породи годни правни последици. Дори неправилно прилагане на приложимия материален закон или прилагането на друг закон (каквото не е установено в случая) не води до нищожност на административния акт. В оспореният акт е посочено материалноправното основание, послужило за издаването му, както са изложени и мотиви за извода на административния орган да постанови отказ за исканата помощ по чл. 8в от ЗСПД. Изложеното дава основание да се приеме, че първоинстанционният съд, съобразявайки се с фактите по делото, правилно е приложил материалния закон и тъй като не са установява необоснованост, не са налице сочените в касационната жалба основания, водещи до отмяна на решението, поради което същото следва да се остави в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,