Решение № 9173 от 17.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13184/2018 г.

Решение № 9173 от 17.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13184/2018 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Кериан-К. Димова", К. Ковачева и Л. Димова, чрез адв. Държиков като процесуален представител, против решение № 4833 от 16.07.2018 г., постановено по адм. дело № 7043/2015 г. по описа на Административен съд София - град. Касаторите излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Правят искане за отмяната му и постановяване на друго, с което да се отмени оспорената заповед. Претендират присъждане на направените по делото разноски. Ответниците – началникът на Служба по геодезия, картография и кадастър (СГКК) – гр. София и ЕТ "Н. Ангелова" не изразяват становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за допустима като подадена от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен София - град отхвърля жалбата на ЕТ "Кериан-К. Димова", К. Ковачева и Л. Димова срещу заповед № 18-2060/16.03.2.1015 г. на началника на СГКК - гр. София, с която е одобрено изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на гр. София, одобрена със заповед от 12.10.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, като се нанася новообразуван ПИ с идентификатор 68134.1384.2143 с площ от 306 кв. м, изменят се идентификаторите, границата между ПИ с идентификатори 68134.1384.2027 и 68134.1384.2026, тяхната площ, заличават се старите идентификатори и съответно се променят идентификаторите на съществуващите в засегнатите имоти сгради. За да постанови този резултат, съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма и в съответствие с материалния закон. Изводът за законосъобразност на заповедта е основан на влязло в сила съдебно решение по гр. дело № 12933/2013 г. на СГС, с което спорът за собственост между страните е разрешен. Обжалваното решение е правилно. От събраните по делото доказателства е установено, че с изменението на кадастралната карта се засяга границата между ПИ с идентификатори 68134.1384.2027 и 68134.1384.2026 (нови идентификатори 68134.1384.2143 и 68134.1384.2142), като площта на първия се увеличава от 282 кв. м на 306 кв. м за сметка на втория имот, чиято площ се намалява от 779 кв. м на 755 кв. м. В КР като собственик на първия имот, съответстващ на УПИ ІХ- за КОО, кв. 233, местност "Момкова махала", район "Надежда", е вписан ЕТ "Н. Ангелова". Собственици на втория, засегнат от изменението имот, идентичен с УПИ VIII, кв. 233, са ЕТ "Иверон – Д. Димова" (Д. Димова е починала в хода на съдебното производство, като на нейно място са конституирани наследниците й К. Ковачева и Л. Димова) и ЕТ "Кериан-К. Димова". Новообразуваният имот с идентификатор 68134.1384.2143 е нанесен в съответствие с границите на УПИ ІХ, кв. 233 по регулационен план на местност "М. махала", район "Надежда", одобрен със заповед № РД-09-50-562/20.12.2001 г. В одобрената през 2011 г. КККР границата между засегнатите имоти е нанесена съобразно регулационния план от 2004 г. С оспорената пред съда заповед е одобрено изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на основание чл. 54, ал. 4 във връзка с чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР. От органа е прието, че границата между ПИ с идентификатори 68134.1384.2027 и 68134.1384.2026 е нанесена неправилно, тъй като не съответства на тази, определена с подробен устройствен план от 2001 г. Несъответствието в границите на двата имота спрямо регулационните планове от 2004 г. и 2001 г. е установено по делото. С влязло в сила решение № 8712/18.12.2015 г. по гр. дело № 12933/2013 г. на СГС жалбоподателите са осъдени по предявения на основание чл. 108 ЗС иск да предадат на ЕТ "Н. Ангелова" владението на реална част от 38 кв. м от УПИ VIII, кв. кв. 233, по ИПРЗ, одобрен със заповед от 25.04.2004 г., съобразно съставляваща неразделна част от решението комбинирана скица към заключение на тройната съдебно - техническа експертиза. Следователно, спорът за материално право върху частта от имота, предмет на изменението, е разрешен с влязло в сила съдебно решение. Съгласно разпоредбата на чл. 54, ал. 2 (в относимата редакция, ДВ, бр. 49/2014 г.), когато непълнотата или грешката е свързана със спор за материално право, тя се отразява в комбинирана скица и се отстранява в кадастралната карта и кадастралните регистри на недвижимите имоти въз основа на скица-проект след решаване на спора по съдебен ред, Правилно в обжалваното решение съдът приема, че към момента на издаване на оспорената пред него заповед е налице такъв спор, който е основание за отказ за изменение на КК, но към приключване на устните състезания по делото този спор е разрешен. В касационната жалба се излагат доводи, че е налице приложен подробен устройствен план, одобрен с влязла в сила заповед от 2004 г., по който план границата между имотите, предмет на оспорената заповед, законосъобразно е нанесена в първоначално одобрената през 2011 г. кадастрална карта, поради което последващото изменение е незаконосъобразно. Доводите са неоснователни. Правилно административният съд зачита обвързващата сила на влязлото в сила решение, с което спорът за материално право е разрешен със сила на пресъдено нещо, макар да е постановено след издаване на оспорения административен акт. Съгласно чл. 297 ГПК влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в РБ. Мотивите на гражданския съд, че изменението на регулационния план, одобрен със заповедта от 2004 г., не е породило вещно-прехвърлителното си действие, не могат да бъдат обсъждани в настоящото производство. Възражението на касаторите, основано на приключило съдебно оспорване на заповедта за одобряване на този план, също е извън предмета на делото. Предвид изложеното обжалваното решение е правилно. Не е налице твърдяното касационно основание за отмяната му. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция приема, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,