Решение № 8216 от 29.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1003/2024 г.

Производството е по чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Директора на Областна дирекция на Държавен фонд Земеделие (ОД на ДФЗ)-Велико Търново, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Цонева, против Решение 316 от 07.12.2023г., постановено по адм. дело 489/2023 г. на Административен съд (АС) Велико Търново, с което е отменено по жалба на Биопрод ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Бяла черква, общ. Павликени Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 14 Хуманно отношение към животните от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР), за периода 2014 - 2020 г., с изх. 01-043-2600/143 от 19.07.2023 г. издадено от директора на ОД на ДФЗ-В. Търново, с което е отказано да бъде предоставено на земеделския производител (ЗП) финансово подпомагане по Подмярка 14.1 Хуманно отношение към животните в сектор ЕПЖ: 14.1.1 Осигуряване на свободна подова площ при индивидуално отглеждане в бокс/клетка/ помещение както и групово в бокс/помещение за ЕПЖ 0,00 лв.; Подмярка 14.2 Хуманно отношение към животните в сектор ДПЖ: 14.2.1 Осигуряване на свободна подова площ при индивидуално отглеждане в бокс/клетка/ помещение както и групово в бокс/помещение за ДПЖ 0,00 лв. С решението административната преписка е изпратена на Директора на ОД на ДФ Земеделие- В. Търново за ново произнасяне с мотивиран акт в едномесечен срок и ответникът е осъден да заплати сторените разноски в съдебното производство. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебното решение поради необоснованост и неправилно приложение на материалния закон и съдопроизводствените правила - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на оспореното съдебно решение и отхвърляне на жалбата против уведомителното писмо. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Прави се възражение, в условията на евентуалност, за прекомерност на заплатеното от ответната страна адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание касаторът не се представлява. Ответникът Биопрод ЕООД, чрез адв. Диклиева в писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна и излага съображения по съществото на спора. Претендира разноски за касационното производство, като прилага списък на същите. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, Пето отделение намира касационната жалба за допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение съдът приема, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма, но при липса на изложени фактически и правни основания за постановяване. По делото е установено от фактическа страна, че Биопрод ЕООД подава заявление за подпомагане на 04.05.2022г., регистрирано в ИСАК с УИН 04/140521/90375, с което кандидатства за участие по мярка 14 "Хуманно отношение към животните по ПРСР 2014 2020, Подмярка 14.1 Хуманно отношение към животните в сектор ЕПЖ: 14.1.1 Осигуряване на свободна подова площ при индивидуално отглеждане в бокс/клетка/ помещение както и групово в бокс/помещение за ЕПЖ; Подмярка 14.2 Хуманно отношение към животните в сектор ДПЖ: 14.2.1 Осигуряване на свободна подова площ при индивидуално отглеждане в бокс/клетка/ помещение както и групово в бокс/помещение за ДПЖ. Към заявлението е са приложени работен лист Животни, допустими за кандидатстване, в който са посочени всички животински единици, отглеждани в животновъдния обект-общо 388, от които 137-едри преживни животни (крави и биволици над 24 месеца) и 251-дребни преживни животни (овце и кози майки). Животните се отглеждат в животновъден обект с рег. 5220-0471, регистриран по реда на чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД), чийто капацитет е 172 крави, 20 телета и 528 овце и агнета. С Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 14 Хуманно отношение към животните от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР), за периода 2014 - 2020 г., с изх. 01-043-2600/143 от 19.07.2023 г. издадено от директора на ОД на ДФЗ-В. Търново, е отказано да бъде предоставено на Биопрод ЕООД финансово подпомагане по Подмярка 14.1 Хуманно отношение към животните в сектор ЕПЖ: 14.1.1 Осигуряване на свободна подова площ при индивидуално отглеждане в бокс/клетка/ помещение както и групово в бокс/помещение за ЕПЖ 0,00 лв.; Подмярка 14.2 Хуманно отношение към животните в сектор ДПЖ: 14.2.1 Осигуряване на свободна подова площ при индивидуално отглеждане в бокс/клетка/ помещение както и групово в бокс/помещение за ДПЖ 0,00 лв. Като причини за отказа в уведомителното писмо е посочено, че към референтната дата 31.12.2022 г. за животновъдния обект с 5220-0471 е установено несъответствие на капацитета, съгласно издадено Удостоверение 132/05.11.2018 г. по реда на чл. 137 ЗВМД с броя и вида на отглежданите животни в него. В писмото е посочено, че капацитетът на ЖО е 192 бр. ЕПЖ (172 бр. крави и 20 бр. телета) и 528 бр. ДПЖ (овце и агнета), а действително отглежданите и заявени животни към 31.12.2022г. са : 265 бр. ЕПЖ (крави над 24 месеца-175 бр.;-биволици над 24 месеца-34 бр., телета малачета-12 бр., говеда на възраст от 6 до 24 месеца-39 бр. и бикове над 24 месеца-5 бр.) и 251 ДПЖ (разплодници-4 бр. и овце и кози 247бр. Посочено е също така, че с Уведомително писмо с изх. 01-043-2400/56 от 31.05.2023г. е изискана допълнителна информация от компетентния орган Областна дирекция по безопасност на храните-Велико Търново, погрешно посочен гр. Търговище в административния акт, относно съотносимостта на капацитета на ЖО спрямо общия брой отглеждани животни към референтната дата 31.12.2022г. В отговора на уведомителното писмо ОДБХ-В. Търново е посочено, че капацитета на обекта не е съотносим по отношение на отглежданите животни спрямо удостоверението за регистрация. На основание на всичко изложено директорът на ДФЗ гр. В. Търново приема, че земеделският производител не отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 4 и чл. 28, ал. 1, т. 4 от Наредба 4 от 08.08.2017г. за прилагане на мярка 14 Хуманно отношение към животните от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. (Наредба 4). При сравнителен анализ на представените по делото доказателства, съдът констатира противоречиви данни, свързани с броя на животните, заявени за подпомагане от земеделския производител и установените животни при проверките и справките в ИСАК. По-конкретно съдът посочва, че при проверката в ИСАК, извършена на 10.05.2022 г., са отбелязани 137 говеда и биволи, в това число 6 телета, 109 крави, 1 крава, 16 биволи (което правилно е отчетено от съда, че сумарно прави 132, а не 137), и общо 251 овце, в това число 247 овце (което остава неясно). Също от Справка в ИСАК към 31.12.2022 г. се установяват 221 ЕПЖ и 251 ДПЖ, както следва: 12 телета, 175 крави над 24 месеца, 34 биволици над 24 месеца, 4 разплодници и 247 овце, но съдът посочва, че посочените обобщени данни не могат да бъдат проверени в приложената таблица. В оспореното уведомително писмо от 19.07.2023 г. са фиксирани 265 ЕПЖ (175 крави, биволици 34, телета 12, говеда 39 и бикове 5 броя) и 251 ДПЖ (разплодници 4 и овце и кози 247). При извършване на проверка за законосъобразност на оспореното уведомително писмо с изх. 01-043-2600/143 от 19.07.2023 г. първоинстанционният съд прави фактически установявания, които кореспондират на събраните доказателства, поради което касационната инстанция ги приема изцяло. При правилно установени факти решаващият съд достига до законосъобразни правни изводи, които се споделят от касационната инстанция и при условията на чл. 221, ал.2 от АПК не следва да се преповтарят. Решението е обосновано - направените от административният съд правни изводи се базират на цялостния анализ на събраните доказателства. Съдебното решение е постановено при спазване на материалния закон. Настоящата съдебна инстанция споделя извода на първоинстанционния съд, че при констатираното разминаване между отглежданите в животновъдния обект животни към референтната дата и капацитета на ЖО по удостоверение за регистрация органът следва да укаже и да предостави възможност на кандидата за подпомагане да представи допълнителни доказателства за възможностите за отглеждане на повече животни на замерената свободна площ при спазване на изискванията на Наредба 4 с оглед спазване на принципа, регламентиран в чл. 35 АПК за изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая. Правилен е и извода на решаващия съд, че в обстоятелствената част на оспореното уведомително писмо всъщност се изброява капацитетът на животновъдния обект според даденото удостоверение за регистрация и посочените като действително отглеждани и заявени животни към 31.12.2022 г., но органът не взема предвид, че действително заявените са тези към момента на подаване на заявлението 04.05.2022 година. В мотивите на административния акт не е направена съпоставка между тези данни и не са изложени конкретни мотиви какво точно несъответствие визира органът, с оглед изложеното по-горе противоречие в данните, установено при анализа на представените по делото доказателства. Не се споделят съображенията на първоинстанционния съд, че административният орган се позовава на отговор, предоставен от ОБДХ Търговище, относно изискана информация за съотносимостта на капацитета на ЖО, какъвто липсва по делото. Действително, както е посочено и по-горе в мотивите, в уведомителното писмо е посочено, че е изискана информация от ОДБХ-Търговище, което настоящата инстанция приема за техническа грешка, тъй като с цитираното в акта уведомително писмо с изх. 01-043-2400/56 от 31.05.2023г. на ОД на ДФЗ-Велико Търново всъщност е изискана информация от директора на ОДБХ-гр. Велико Търново и именно от тази областна дирекция е получен и отговор на 21.06.2023г., на който се позовава административният орган. Правилен обаче е изводът на съда, че и при съобразяване на писмото на ОДБХ-гр. В. Търново спорният по делото въпрос относно съотносимостта на капацитета на ЖО спрямо общия брой отглеждани животни към референтна дата 31.12.2022г. не се изяснява. В писмото е посочено, че несъответствието касае 34 биволи, които са установени към проверката от 31.12.2022 г. От мотивите на Уведомителното писмо не става ясно дали несъответствието касае именно тези 34 бр. биволи, посочени в информационното писмо на ОДБХ- гр. В. Търново, или установените разлики между капацитета според удостоверението за регистрация: 172 крави и 20 телета (общо 192 едри животни) и при констатираните при автоматична проверка в базата данни на администрацията: 175 крави, 12 телета и 34 биволи (общо 221 едри животни), тъй като тези фактически установявания от органа не са обсъдени в мотивите на уведомителното писмо, и не става ясно точно в какво се изразява несъответствието. В заключение - правилно Административен съд Велико Търново приема, че преди да приложи хипотезата за отказ за плащане по чл. 28, ал. 1, т. 4 от Наредба 4 административният орган следва да съобрази степента, тежестта, продължителността на твърдяното нарушение на съответните законоустановени изисквания, като мотивира определения размер на отказа от подпомагане. В случая не са изложени нито в акта нито в съпътстващ документ съображения в тази насока, поради което правилно е прието нарушение на изискванията на чл. 59, ал. 2 АПК- тъй като не са посочени факти и обстоятелства, от които да следва констатация, че е налице хипотезата на чл.28, ал.1, т.4 от Наредба 4/08.08.2017 г. за прилагане на Мярка 14 Хуманно отношение към животните. Касационната жалба следва да се отхвърли, а обжалваното решение да се остави в сила като валидно, допустимо и правилно, постановено при липса на сочените от касатора основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Претендират се разноски от процесуалния представител на ответната страна, които са своевременно заявени с отговора по касационната жалба и следва да бъдат присъдени в поискания размер от 1200 лв. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение се преценява от настоящата касационна инстанция за неоснователно, предвид фактическата и правна сложност на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение