Решение № 7830 от 19.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 216/2020 г.

Решение № 7830 от 19.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 216/2020 г., II о., докладчик съдията Диана Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от С. Ламбова, от [населено място], подадена чрез процесуалният й представител адв. И. Палева срещу Решение № 1367/11.11.2019 г. постановено по адм. д. № 314/2019 г. по описа на Административен съд София област, в частта в която е отхвърлена жалбата на касаторката срещу Заповед № 66-01-15/31.01.2019 г. на Кмета на Община Сливница, в частта в която е разпоредено премахване на незаконен строеж, съставляващ "външна тоалетна". В касационната жалба се развиват оплаквания за неправилност на съдебното решение в обжалваната му част поради постановяването му в противоречие с материалния закон и необоснованост-касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че съдът в противоречие със събраните доказателства и в нарушение на законовите разпоредби е приел, че оспорения административен акт е законосъобразен. Сочи се, че действащите към момента на изграждане на процесния строеж норми обосновават търпимостта на строежа. Твърди се, че съдът не е обсъдил доводите на касаторката за съществени нарушения на административно-производствените правила и по-конкретно на чл. 225, ал. 3 ЗУТ, както и че лицето не е било уведомено за предстоящия оглед. Иска се отмяна на съдебното решение в обжалваната част, след което съдът да постанови ново по съществото на спора, като отмени заповедта на административния орган в частта касаеща премахването на "външна тоалетна". Претендират се съдебни разноски за касационното производство. С допълнителна молба, с приложен списък по чл. 80 ГПК се претендират разноските пред първата инстанция до пълният им размер. В с. з. касаторът, чрез процесуалният си представител поддържа изцяло касационната жалба. Представя писмени бележки. Ответната страна редовно призована не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за правилност на обжалваното съдебно решение. Сочи, че по отношение на съдебния акт не са налице основанията на чл. 209, ал. 3 АПК, поради което същия следва да бъде оставен в сила. Върховният административен съд, в настоящия си състав приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и в законовия срок по чл. 211, ал. 1 АПК, срещу съдебен акт подлежащ на касационен контрол. Разгледана по същество същата е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на С. Ламбова от [населено място] срещу Заповед № 66-01-15/31.01.2019 г. на Кмета на Община Сливница, в частта в която на основание чл. 225а ал. 1 ЗУТ е разпоредено премахване на външна тоалетна, построена в УПИ XXII-194 в кв. 13 по плана на с. Братушково, общ. Сливница, изградена без одобрени инвестиционни проекти и издадено разрешение за строеж от Главния архитект на общ. Сливница, съгласно изискванията на чл. 142, ал. 1 и чл. 148, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ, както и при неспазване на санитарно-хигиенните изисквания по чл. 47, ал. 2 ЗУТ. За да постанови своя акт съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон, което я прави законосъобразен акт. По съществото на спора е прието, че процесната постройка съставлява "строеж" по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който според характеристиките си е от шеста категория по чл. 137, ал. 1, т. 6 ЗУТ, изграден без разрешение за строеж, което го прави незаконен. С тези мотиви са обосновани изводи за наличието на незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, който подлежи на премахване и поради отсъствие на предпоставките за узаконяване или търпимост по § 127, ал. 1 от ЗИД на ЗУТ. Решението е валидно, допустимо и правилно като краен резултат, като настоящата инстанция не приема част от мотивите. Съдът е извършил цялостна проверка за законосъобразност на оспорения административен акт съгласно чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Правните изводи относно компетентността на органа издал акта и спазването на административнопроизводствените правила са обосновани и съобразени с приложимите правни норми поради което се споделят от касационния съд. Правилни са и правните изводи на съда за законосъобразност на оспорената заповед. По делото безспорно е установено, че процесната постройка съставлява "строеж" шеста категория, за който не се изискват одобрени инвестиционни проекти, но се изисква разрешение за строеж, каквото не е издавано. Разпоредбата на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ определя като незаконен всеки строеж, който се извършва без одобрен инвестиционен проект или разрешение за строеж, каквито се изискват по чл. 148, ал. 1 ЗУТ. В случая процесната постройка представлява такъв незаконен строеж. Спорния въпрос по делото е относно търпимостта на строежа, който въпрос е относим към разпореждането за премахването му. Съдът е приел, че строежът е изпълнен през 1996 г. /обстоятелство което не се оспорва по делото и се поддържа в касационната жалба/, но за изследване на търпимостта на строежа неправилно е приложил нормата на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ. Сочена разпоредба касае строежи извършени в периода 2.01.2001 г. -31.03.2001 г. В конкретната хипотеза, с оглед посочената година на строителство е приложима разпоредбата на § 16, ал. 2 ПР на ЗУТ, съгласно която незаконни строежи започнати в периода 8 април 1987 г. -30 юни 1998 г., но неузаконени до влизане в сила на този закон не се премахват, ако са били допустими по действащите подробни устройствени планове и по правилата и нормативите действали по време на извършването им или съгласно този закон и ако са декларирани от собствениците им пред одобряващите органи до 31 декември 1998 г. като тези предпоставки следва да са в условията на кумулативност. В случая с оглед годината на изграждане на процесната тоалетна-1996 г., относно нейната търпимост следва да се съобразят нормите на ЗТСУ /отм./. и ППЗТСУ /отм./, както и сега действащите такива на ЗУТ. Както по време на изграждане на външната тоалетна, така и съгласно действащата уредба, тя е елемент от жилището и следва да бъде разположена в него. Разпоредбата на чл. 119, ал. 6 ППЗТСУ (отм.); предвижда, че санитарния възел може да бъде разположен извън жилищната сграда само временно и то тогава когато липсва водоснабдяване на населеното място или на съответната му част. По действащата нормативна уредба тоалетната извън жилищната сграда представлява временен строеж съгласно чл. 46 във вр. с чл. 50, т. 1 б. "г" ЗУТ, като изграждането й е допустимо само при условията на Глава трета, раздел VIII "Временни строежи", какъвто настоящия не е. Но даже и да се приеме, че е временен строеж, то той не отговаря на изискванията на чл. 47, ал. 2 ЗУТ за отстояния от границите на имота 3 м. В конкретния случай отстоянието от съществуващите огради на съседни имоти от изток и юг е 1. 5. Представената декларация на собственика на УПИ ХХ-197 за съгласие за намалено отстояние е относима към момента на издаване на разрешението за строеж, каквото безспорно не е налице. Оплакванията в касационната жалба не могат да бъдат възприети, след като не се разграничават "канализационна мрежа" от "водоснабдяване", с наличието на което законът допуска изключението външната тоалетна да бъде извън жилищната сграда. По делото от заключението на в. л. се установява, че за населеното място няма изградена канализация. Не е налице и третата кумулативна предпоставка, а именно строежът да е деклариран пред одобряващия орган до 31.12.1998 г. С оглед на изложеното, правилно административния съд е приел макар прилагайки § 127, ал. 1 ПЗР на ЗУТ че строежът не е търпим. При това положение, същия като незаконен подлежи на премахване. Неоснователно е оплакването на касационната жалбоподателка за допусната нарушение на чл. 225, ал. 3 ЗУТ при издаване на оспорения административен акт. Съгласно сочената разпоредба заповедта за премахване на незаконния строеж се издава въз основа на констативен протокол съставен от съответните длъжностни лица, който се връчва на заинтересованите лица. Видно от доказателствата по делото за извършената проверка от длъжностните лица на "външна тоалетна"е съставен Констативен акт от 31.10.2018 г., който индивидуализира вида и характера на строежа и нарушените според проверяващите разпоредби на нормативните актове. Констативния акт е изпратен на касационната жалбоподателка с Писмо изх. № 0700-3896/6.12.2018 г., връчено на лично на С. Ламбова на 13.12.2018 г. съгласно представената обратна разписка. Законът не изисква задължително присъствие на заинтересованото лице при извършване на огледа и съставянето на констативния акт. За жалбоподателката е съществувала възможността да направи възражение в 7-дневния срок след получаването на КА което тя не е сторила. Отсъствието на поддържаните касационни основания и на констатирани при служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК други пороци на обжалваното решение сочат на неоснователност на касационната жалба, поради което обжалваното решение на Административен съд София област в обжалваната му час следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, Второ отделение