Решение № 10071 от 1.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3620/2018 г.

Решение № 10071 от 1.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3620/2018 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", чрез процесуалния си представител юрисконсулт Чанев, срещу Решение № 169 от 01.02.2018 г., постановено по адм. дело № 1970/2017 г. по описа на Административен съд Бургас, в частта му, с която е осъдена да заплати обезщетения за причинени неимуществени вреди с доводи за неговата неправилност като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК и иска отмяната му. При евентуалност, моли присъденото обезщетение да бъде намалено до минимален размер. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – Я. Иванов, понастоящем в Затвора - [населено място] не изразява становище. Ответникът – началник на Затвора Бургас не изразява становище. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е депозирана в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен в обжалваната му части е процесуално допустима. Производството пред Административен съд Бургас се е развило по исковата молба на Я. Иванов против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГД "ИН"), гр. София, с която на основание чл. 203 и сл. АПК, във вр. с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), е предявил иск по чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди в периода от 13.06.2011 г. до 22.10.2012 г. в размер на 4 000 лева, ведно със законната лихва от датата на преустановяване на увреждането - 23.10.2012 г. до окончателно изплащане на сумата и за периода 27.12.2013 г. до 13.06.2014 г. в размер на 2 000 лева, ведно със законната лихва от датата на преустановяване на увреждането - 14.06.2014 г. до окончателно изплащане на сумата, в които изтърпявал наказание в Затвора Бургас. Претърпените неимуществени вреди е основавал на поставянето му в неблагоприятни условия (неосигуряване на достатъчна жилищна площ; приток на естествена светлина и чист въздух в спалното помещение, в което е бил настанен; постоянен достъп до санитарен възел за времето от 20 часа до 6 часа; липса на топла вода - ежедневно; поддържане на хигиена в баните, тоалетните и в столовата; достатъчна като количество и качество и разнообразна храна; адекватно и навременно медицинско обслужване и лечение) при изтърпяване на наказание "лишаване от свобода" в този затвор. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба, становищата и исканията на страните в хода на делото, след приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, съдът е събрал относимите към предмета на спора доказателства. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, като въз основа на установените по делото факти, при обсъждане доводите на страните е направил своите правни изводи. С решението си по делото административният съд е уважил частично предявения от Иванов против ГД "ИН" иск за сума в размер на 800 лева за времето от 13.06.2011 г. до 22.10.2012 г., като в останалата част до претендирания размер от 4 000 лева e отхвърлил искът като неоснователен и недоказан, както и за сума в размер на 300 лева за времето от 27.12.2013 г. до 13.06.2014 г., като в останалата част до претендирания размер от 2 000 лева е отхвърлил искът като неоснователен и недоказан. За да постанови този резултат, съдът е приел, че в периодите на изтърпяване на наказание в Затвора Бургас, от 13.06.2011 г. до 22.10.2012 г. и от 27.12.2013 г. до 13.06.2014 г. ищецът е претърпял неимуществени вреди, в резултат на преживяно нечовешко и унизително отношение по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, произтичащо от условията за изтърпяване на наказание, като при съобразяване изискването на чл. 284, ал. 2 ЗИНЗС за определяне на кумулативния ефект върху лицето на установените в случая условия, е определил размера на дължимото се обезщетение при приложението на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, при приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и при съобразяване разпоредбата на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл. 3, който в своята ал. 1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. Според чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното. Правилен е извода на административния съд, изведен от установената по делото фактическа обстановка, че в случая са налице законовите предпоставки, обуславящи частична основателност на предявения иск за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от неблагоприятни условия при изтърпяване на наказание лишаване от свобода от ищеца в периодите предмет на исковата молба. Несъстоятелно е твърдяното в касационна жалба на ГД "ИН", че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано. Първоинстанционният съд е дал ясен и конкретен отговор кои факти, релевантни за спора приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства. В решението е изведен правилният извод за частична доказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия закон. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава твърдяната необоснованост на обжалваното решение. Съдът в изпълнение на изискванията на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС е изискал от специализирания орган по изпълнение на наказанията да предостави информация от значение за правилното установяване на фактите по делото, като съобразно съдържанието и е приел за доказани твърдени в исковата молба факти. Законът забранява осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко и унизително отношение и задължава Държавата да им осигури от една страна, условия за изтърпяване на наложено им наказание, съобразени с уважението към човешкото достойнство, от друга - начинът и методът на изпълнение на наказанието да не ги подлага на страдание или трудности от степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането, и от трета - като се има предвид практическите нужди на задържането, тяхното здравословно и физическо състояние да бъдат адекватно гарантирани. В случая е установено неизпълнение на законови задължения – достатъчно жилищна площ, чист въздух и отопление в спалното помещение, в което е бил настанен ищеца, постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода за времето от 20 часа до 6 часа, липса на препарати за почистване на спалните помещения и поддържане на хигиена в тях, както и в общите помещения в затвора в гр. Бургас, в следствие на което са претърпени вреди, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението. Неоснователни са доводите в касационната жалба на ГД "ИН" за недоказаност на претърпените от ищеца неимуществени вреди. Въз основа на събраните по делото доказателства, при приложението на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в обжалваното решение е изведен обоснован и логичен извод за характера и степента на въздействието върху ищеца на условията в Затвора Бургас, където е изтърпявал наказание ищеца. Тези условия са несъответни на каквито и да е, дори минимални критерии и стандарти на живот. Налице е неизпълнение на вменените на администрацията задължения за създаване на условия за изтърпяване на наказанията, с оглед недопускане неблагоприятно засягане на личността и накърняване на човешкото достойнство. Установената от доказателствата по делото липса на хигиенно-битови условия несъмнено предпоставят унизително отношение, уронващо човешкото достойнство, както правилно е прието в обжалваното решение. Не основава неправилност на обжалваното решение и несъгласието на жалбоподателя с практиката на съдилищата в Република България и Европейският съд по правата на човека в контекста, изведен в касационната жалба. Неоснователни са доводите в касационната жалба за неправилност на обжалваното решение в частта му, с която е определен размера на дължимото се обезщетение за причинени неимуществени вреди. От установеното по делото неизпълнение не следва автоматично обезщетяване на причинените неимуществени вреди в парично изражение, възприето за дължимо от този, чиито права са нарушени, съобразно неговото лично, субективно усещане. Естеството и характерът на причиненото страдание съдът следва да прецени не само от страна на субективното възприятие и усещане на пострадалия за причинена вреда, но и с конкретните факти, от които тя произтича и най-вече обезщетението следва да е съобразено с общите схващания за справедливост, съобразени от съда при приложението на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите. В случая изводите на съда за размера на дължимото се обезщетение съответстват на посочените критерии. Правилно са преценени конкретните, обективно съществуващи обстоятелства относими към увреждането, от което се претендират вреди, както и реалното им отражение върху състоянието на ищеца. Несъмнено е негативното въздействие върху ищеца на условията при които е пребивавал в Затвора Бургас. При преценката на кумулативното въздействие на тези условия в исковите периоди, съобразено с установената по делото обща продължителност и в съответствие с изведената от закона и дължима се справедливост правилно с обжалваното решение са определени сумите, с които следва да бъдат възмездени причинените вреди. При правилно приложение на закона е определен и момента от който се дължи лихва върху присъдените обезщетения. В съответствие с разпоредбата на чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС административният съд правилно е отхвърлил искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, такова не се следва и за производството пред настоящата инстанция. При така изложените съображения решението на съда в обжалваната му част като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение