Решение № 15681 от 22.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2805/2014 г.

Решение № 15681 от 22.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2805/2014 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "ЕНКО ПЛАСТИКС" ЕООД, гр. Пловдив, представлявано от управителя Атанас Недев, против решение № 56/9.01.2014 г. на Административен съд (АС) - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против РА № 161205409 от 5.02.2013 г., издаден от старши инспектор по приходите в ТД на НАП - Пловдив, с който е отказан данъчен кредит в размер на 34998.92 лв. и съответните лихви в размер на 5204.93 лв. и е осъдено дружеството да заплати на приходната администрация сумата 1 254 лв. - юрисконсултско възнаграждение. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на съдебното решение. Претендира присъждане на разноски. Ответникът - директор на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" (ОДОП) - Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите - е изразил становище за неоснователност на касационната жалба в писмена защита на процесуалния си представител юрк. Стоянова. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на "ЕНКО ПЛАСТИКС" ЕООД, гр. Пловдив, против РА № 161205409 от 5.02.2013 г., издаден от старши инспектор по приходите в ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 456 от 9.05.2013 г. на Зам. Директора на Д "ОДОП" Пловдив, с който на ревизираното дружество е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 34998.92 лв. и съответните лихви в размер на 5204.93 лв. за данъчен период м. 07.2011 и м. 08.2011 г. по общо шест броя фактури, издадени от "КЕСЕВ" ЕООД с предмет гранулат. РA e бил поправен с РА за поправка № 1306164/1.03.2013 г. Административният съд е приел, че обжалваният РА е действителен и законосъобразен данъчен акт, при чието издаване не са допуснати процесуални нарушения. Подробно е анализирал всички събрани доказателства, от които е приел, че шестте спорни данъчни фактури не удостоверяват осъществени облагаеми доставки по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, което е довело до извода, че в случая не е възникнало право на данъчен кредит за получателя на доставките, следователно постановеният отказ, на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, е законосъобразен. При формиране на правните си изводи първоинстанционният съд е разгледал предпоставките на закона, визирани в чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1 ЗДДС за възникване правото на приспадане на данъчен кредит, и е приел, че единствената спорна предпоставка за възникване правото на приспадане на данъчен кредит по чл. 68, ал. 1 от ЗДДС, в процесния случай е наличието на реално осъществена облагаема доставка по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС. От анализа на доказателствата събрани в хода на ревизионното производство и от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ) съдът е заключил, че процесните стоки не са индивидуализирани, в представените доказателства липсват данни за вида на стоките и тяхното количество, не се установява и прехвърлянето на правото на собственост върху тях. Конкретно съдът е посочил, че в товарителниците не са посочени лицата, които са получили стоките, няма и положени подписи, не е отбелязано количеството на товара. Освен това в пътните листове е посочено лицето Петър Дамянов-водач на МПС, а това име не е посочено в товарителниците, като в обясненията, събрани в ревизионното производство при насрещната проверка на доставчика "КЕСЕВ" ЕООД, е обяснено, че предаването на стоките е извършено от Иван Бориславов Еленов - собственик на "КЕСЕВ" ЕООД. Освен това в товарителниците е изписано МПС с рег. № РА 7126, а в пътните листове е посочен № РА7426ВВ. От "КЕСЕВ" ЕООД е представено пълномощно, с което В. Ганчева упълномощава Иван Еленков, в качеството си на управител на "КЕСЕВ" ЕООД, да управлява в страната и чужбина собствения и товарен автомобил марка "Ивеко" модел "135-17" с рег. № РА 7426 ВВ, но В. Ганчева не е собственик на МПС, тъй като е продадено на 7.07.2010 г. От събраните доказателства и като се е позовал на ССЕ съдът е стигнал до извод за нередовност на воденото счетоводство на прекия доставчик "КЕСЕВ" ЕООД. След като не може да се проследи готовата продукция, произведена със суровината от предходния доставчик "ВАДИАС" ЕООД, то не е доказано към процесния период доставчикът дали разполага с фактурираната стока. Съдът е приел, че "КЕСЕВ" ЕООД не може реално да предаде на ревизираното дружество стока, която не притежава. След анализ на представеното извлечение от банкова сметка и заключението на вещото лице съдът е стигнал до извода, че не е доказано плащане по всяка една от процесните фактури. Съдът е приел, че не е доказано, че доставчикът "КЕСЕВ" ЕООД е произвел и продал гранулата по процесните фактури, защото никой не може да продаде вещо, което не притежава. Не се доказа по безспорен начин и извършения транспорт на процесните стоки и предаването на същите. Решението е правилно постановено. Административният съд е установил правилно фактическата обстановка по спора, като е приел, че от събраните по делото доказателства не се установява осъществяването на реални облагаеми доставки по шестте спорни данъчни фактури, издадени от "КЕСЕВ" ЕООД с получател ревизираното лице. Неоснователни са възраженията в касационната жалба, които възпроизвеждат доводите, релевирани и пред първоинстанционния съд, който ги е обсъдил подробно и задълбочено. При установяване на фактите съдът се е съобразил с разпределението на доказателствената тежест в съдебното производство, като не е допуснал процесуални нарушения при събиране и преценка на доказателствата. При разглеждане на спора съдът се е съобразил със становищата и на двете страни по делото, но е приел за неоснователни доводите на "Енко пластикс" ЕООД. Действително, по делото не са представени доказателства във връзка с твърдения от жалбоподателя факт, който е и положителен и е могъл да бъде доказан, а именно за действителното осъществяване на преките доставки. Неоснователна е тезата на касатора, че изводите на съда са необосновани и не са съобразени с всички доказателства по делото. Решаващият състав е осъществил подробен и всеобхватен анализ на ангажираните доказателства съобразно доказателствената им сила, в резултат на който правилно е установил релевантните за спора факти и обстоятелства. Изведените въз основа на тях констатации са логични, аргументирани и формирани при правилно разпределение на доказателствената тежест в процеса, а формираните правни изводи са в съответствие с материалния закон. Предмет на шестте фактури са стоки - родово определени вещи, гранулат, който ревизираното дружество използва в производството си. По делото от приходната администрация и от съда не са събрани каквито и да било доказателства за реалност на процесните доставки, включително за предаване на стоките и прехвърляне на собствеността върху тях, чрез индивидуализация по смисъла на чл. 24, ал. 2 от ЗЗД. Съгласно установената практика, за да се признае право на данъчен кредит при доставка на такива стоки следва да бъде доказано и реалното предаване на стоката, което се установява с пътни листове, товарителниците, приемо-предавателни протоколи, стокови разписки и прочие, които установяват индивидуализирането на вещите чрез предаването им съгласно чл. 24, ал. 2 от ЗЗД Разпоредбата на чл. 68, ал. 2 от ЗДДС обуславя възникването на субективното публично право на приспадане на данъчен кредит на данъчно задълженото лице от кумулативното осъществяване на елементите от регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав. Същият, наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, изисква и установяването на реално получаване на стоките или услугите по облагаемата доставка. По аргумент от чл. 6, ал. 1 от ЗДДС за целите на закона моментът на настъпване на данъчното събитие се покрива с прехвърляне на правото на собственост. Съгласно чл. 24, ал. 2 от ЗЗД, при родово определени вещи, собствеността се прехвърля с определянето им по съгласие на страните, а при липса на такова - с предаването им. В случая, не са представени доказателства, установяващи предаването на стоките от доставчика "КЕСЕВ" ЕООД на получателя - ревизираното дружество. Представените стокови разписки не са подписани. Товарителниците и пътните листове също. Не са представени договори или други документи, от които да се установи съществуване на взаимоотношения между двете страни по процесните доставки. Съдът правилно е релевирал значимите за спора обстоятелства, че стоките не са индивидуализрани и не се установява прехвърлянето им. Правилен е изводът, че липсват доказателства за транспортирането на стоките. Товарителниците и пътните листове не съдържат вида на стоката, количество, подпис, поради което могат да бъдат обвързани с процесните фактури единствено по датата. АС подробно е анализирал и останалите разминавания в доказателствата свързани с транспорта, като разминаването в номерата на посочените в товарителниците и пътните листове номера на автомобили и разминаванията свързани със собствеността на товарния автомобил "Ивеко", с който се твърди, че е извършен транспорт. Правилен е и анализът, направен от решаващия съд на данните и констатациите на съдебно- счетоводната експертиза. Въз основа на него обосновани се явяват изводите, че не се установява, че прекият доставчик е притежавал стоката, предмет на процесните фактури, както и че е извършено плащане по тях. Въз основа на изложеното неоснователни се явяват доводите на касатора, че освен фактурите, има плащане, транспорт и предаване на стоките. В тази връзка законосъобразен е изводът, че притежаването на данъчни фактури и тяхното счетоводно отражение не е достатъчно да обоснове реалност на отразените в тях стопански операции. По отношение изявлението на касатора, че съдът в решението си не е се е съобразил с практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС), следва да бъде посочено, че от практиката на СЕС по тълкуването на разпоредби на Директивата за ДДС не следва, че право на данъчен кредит във всеки случай следва да се признава само при представяне на данъчна фактура, независимо дали е доказана реалността на доставката по нея. Обратно, в постоянната си практика, от която могат да бъдат изведени като пример Решение по съединени дела С-142/11 и С-80/11, така и Решение от 13.02.2014 по дело С-18/13, СЕС приема, че реалността на доставките по фактурите, по които се претендира данъчен кредит, съставлява необходимо условие за възникване на претендираното право. Реалността на доставката е фактически въпрос, а преценката на фактите и направените въз основа на тях фактически изводи е в компетентността на националния съд, както ясно е казано в изречение второ от т. 1 на диспозитива на решение по дело С-78/12. Там Съдът е постановил: "Запитващата юрисдикция следва в съответствие с националните правила за доказването да извърши обща преценка на всички доказателства и фактически обстоятелства по отнесения до нея спор, за да определи дали разглежданите в главното производство доставки на стоки са действително осъществени и дали съответно за тях може да бъде упражнено право на приспадане." За да отхвърли жалбата на ревизираното лице, първоинстанционният съд е направил именно такава преценка на събраните по делото доказателства за реалното изпълнение на фактурираните доставки и е направил обосновани фактически изводи, че реалността на доставките не е доказана, не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нито нарушение на материалния закон. Неоснователни са и касационните оплаквания свързани с издадения РА № 1306164/1.03.2013 г. за поправка на обжалвания РА № 161205409/05.02.2013 г. Поправката направена с този акт е в резултат на прихващане и засяга размера на дължимата и внесената сума за м. 07.2013 г., а не влияе на установения размер на задължението и съответно е неотносим към настоящия спор относно реалността на процесните доставки и неправомерно упражненото от получателя по тях право на данъчен кредит. Неотносими в настоящото производство са и доводите за размера на лихвите, установени с РА за поправка, тъй като, както е установил и първоинстанционният съд, този акт е връчен на представителя на "ЕНКО ПЛАСТИК" ЕООД на 8.03.2013 г. и той е имал възможност да го обжалва, а след като не го е сторил, РА за поправка е влязъл в сила. Като е достигнал до законосъобразни правни изводи, административният съд е постановил, без да допусне процесуални нарушения, правилно, обосновано и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. По отношение решението в частта относно присъдените разноски касационната инстанция не констатира допуснати нарушения, поради което също следва да бъде оставено в сила. Независимо от изхода на спора пред настоящата инстанция и направеното искане, на ответната дирекция юрисконсултско възнаграждение не следва да бъде присъждано, тъй като с първоинстанционното решение е присъдено такова възнаграждение в размера, визиран в чл. 161, ал. 1, предл. последно ДОПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение