Решение № 434 от 9.11.2009 г. на ВКС по к. н. д. № 451/2009 г.

Решение № 434 от 9.11.2009 г. на ВКС по к. н. д. № 451/2009 г., II н. о., НК, докладчик съдията Татяна Кънчева Производството е по реда на чл. 419 и сл. от НПК. Образувано е по искане на Главния прокурор на Република България за отмяна на решение № 237/4.06.2009 г. по внохд № 322/2009 г. на Плевенския окръжен съд в частта, с която И. Ж. Н. е освободен от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК. Изложени са доводи за допуснато нарушение на закона и се иска делото да бъде върнато за ново разглеждане от въззивния съд. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа направеното искане. Защитата на осъдения изразява становище, че искането е основателно. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакуваното решение, установи следното: С присъда № 47/19.03.2009 г. по нохд № 137/2009 г. на Районен съд гр. Л., подсъдимите И. Е. И. и И. Ж. Н. са признати за виновни в извършване на престъпление по чл. 235, ал. 6 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК и при условията на чл. 55 от НК на всеки от тях е наложено наказание глоба в размер на 50 лв. С решение № 237/4.06.2009 г. Плевенският окръжен съд изменил присъдата, като на осн. чл. 78а от НК освободил подсъдимите от наказателна отговорност и им наложил административно наказание глоба в размер на по 500 лв. Решението е влязло в сила и не е проверявано по касационен ред. Искането на Главния прокурор е процесуално допустимо, тъй като е подадено в срока по чл. 420, ал. 1 от НПК. По същество то е основателно. Решението на въззивния съд е постановено при допуснато нарушение на материалния закон. Разпоредбата на чл. 78а от НК е неприложима по отношение на осъдения И. Н., тъй като не е налице една от материално правните й предпоставки. Видно от данните по делото, Н. е осъждан с присъда по нохд № 293/ 2006 г. по описа на Районен съд гр. Л., в сила от 3.07.2006 г. за извършено престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК и му е наложено наказание пробация, като са определени пробационни мерки задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни периодични срещи с пробационен служител, двете за срок от по шест месеца и 200 часа безвъзмезден труд в полза на общественото в продължение на една година. В рамките на три години от изтърпяване на наказанието по това осъждане, на 26.02.2009 г. Н. е осъществил изпълнителното деяние на престъплението по чл. 235, ал. 6 от НК, което е наказуемо с лишаване от свобода или пробация или глоба. Към момента на извършване на това престъпление не е настъпила реабилитация по право по чл. 86, ал. 2 НК, нито такава по чл. 87 от НК, поради което въззивният съд неправилно е освободил този подсъдим от наказателна отговорност. Липсва една от предпоставките по чл. 78а НК, а именно деецът да не е осъждан за престъпление от общ характер. Допуснатото съществено нарушение на материалния закон е основание за възобновяване на наказателното дело. Предвид на горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение