Решение № 11582 от 30.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6987/2024 г.

Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на ЕТ К. С., гр. София, чрез процесуалния представител срещу решение 532 от 25.04.2024 г., постановено по адм. дело 1137 по описа за 2023 г. на Административен съд - София - област, с което е отхвърлена жалбата на търговеца срещу решение за налагане на финансова корекция 23/311/01050/3/01/04/02 от 07.05.2023г. на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие. Твърди неправилност на решението на административния съд поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост касационни основания по чл.209 т.3 от АПК. Развива подробни доводи в касационната жалба. Иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на решение по същество, с което се отмени решението за финансова корекция или да се върне делото за ново разглеждане на друг състав на същия съд поради допуснати съществени процесуални нарушения. Поддържа всички направени оплаквания срещу акта на първата инстанция и във връзка с направените подробно аналитични възражения срещу издадения акт за финансова корекция, включително възражение за изтекла давност. Претендира направените по делото разноски по приложен списък. Няма постъпили становища по делото. Представителят на Върховната прокуратура дава писмено заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение като взе предвид разпоредбите на чл.218 и следващите от Адзминистративнопроцесуалния кодекс /АПК/, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Предмет на контрол пред административния съд е било решение за налагане на финансова корекция 23/311/01050/3/01/04/02 от 07.05.2023г. на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие на ЕТ К. С., гр. София. Корекцията е била наложена вследствие на констатации за неизпълнение съгласно одобрен бизнес-план към договора от 6.10.2014г. изпълнението било над 20%, но под 50% за съответния проверяван период, както и заетите работни места не били с необходимата устойчивост. Съдът е възприел изцяло изводите на административния орган и е приел неизпълнение на поети по договора задължения непостигане на заложени в бизнес-плана показатели и правилно е приложена разпоредбата на чл.70 ал.1 т.7 от ЗУСЕФСУ и е наложена санкция 100%. Решението е неправилно. Постановено при допуснати процесуални нарушения и на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл.209 т.3 от АПК. Не се спори между страните по делото, че между ДФ Земеделие" и касатора е сключен договор за подпомагане 23/311/01050 от 06.10.2014 г., по мярка 311 Разнообразяване към неземеделски дейности от ПРСР 2007 - 2013 г. при условията на Наредба 30 от 11.08.2008г. Предмет на инвестицията е Къща за гости /1 и 2/ и лятна кухня в УПИ 165, к.24 [населено място], община Ихтиман. Инвестицията е изцяло извършена в сроковете, при спазване на условията и в съответствие с одобрения проект. През трите проверявани години той е работил изцяло съобразно договореното му предназначение. Въпреки това, за периода 2016 г. - 2018 г. 23,15% за 2016 г. в размер на 17360,94 лв., спрямо посочените 75000 лв. прогнозни приходи в бизнес плана. За 2017 г. реализираните приходи са в размер на 25963,31 лв., съставляващи 29,67% спрямо посочените 87500 лв. За 2018 г. реализираните приходи са в размер на 33081 лв., съставляващи 33,08% спрямо посочените 100000 лв. прогнозни приходи. За трите финансови години (2016 г., 2017 г. и 2018 г.) са постигнати 28,63% от заложените приходи. Средноаритметично за тези години дружеството е спазило заложените в одобрения бизнес план параметри относно устойчива заетост в размер на 32,11%. Във връзка с открито и проведено производство по Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ), е издадено оспореното решение за налагане на финансова корекция с правно основание чл. 46, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл.16, ал. 2 и чл. 2 т.3 на Наредба 30 от 11.08.2008 г., т. 8.1 и т. 4.4 б.б. вр. с т.4.12 и т.4.18 от договор 23/311/01050 от.06.10.2014 г., чл.72 ал.1и чл. 73, ал. 1 във вр. с чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ. С обжалваното решение на търговеца е определена окончателна финансова корекция в размер на 390273,71 лв., представляваща 100% от предоставената финансова помощ по сключения договор, поради неизпълнение на заложените в бизнес плана приходи и параметри за устойчива заетост за периода 2016 г. - 2018 г. Съдът не е обсъдил подробно и аналитично всички доказателства, включително и данните от заключението на съдебно - счетоводната експертиза относно заетите в обекта лица, както и високия процент, макар и не пълен, на изпълнение на заложените условия при натоварване капацитета на разглеждания обект, както и включително всички счетоводни отразявания и данни относно дейността на търговеца по отношение на предмета на договора и заетостта на лицата за проверяваните три години. Не са отчетени надлежно всички релевантни за спора елементи. Това е безусловно нарушение, съгласно решение на Съда на Европейския съюз по дело C-166/13, т. 47-49, което задължава администрацията (съда по аналогия) да отдели цялото необходимо внимание на представеното становище от съответното заинтересованото лице, разглеждайки внимателно и безпристрастно всички релевантни за случая обстоятелства и да мотивира подробно решението си. Само чрез подробно обсъждане на съдържанието на всички доказателства би могло да се направи заключение дали е обосновано твърдението на бенефициера за наличието на изцяло обективни (стоящи извън волята му) препятствия, обусловили частично неизпълнение на договора за подпомагане (в частта му относно предварително заложените в бизнес плана индикатори). Съдът не е анализирал всички възражения на лицето при образуване на производството по налагане на финансова корекция, включително изричното уведомяване на ДФЗ за използването на лица, наети на граждански договори, както и за непрекъсната заетост на лица, данните за които са в заключението на експертизата, където изрично е посочено в табличен вид трайната заетост при осъществяване дейността на къщата за гости. Включително представените с молба от 26.03.2024г. писмени доказателства, за внесен данък общ доход на заетите лица и банкови извлечения. Допуснатото от съда нарушение на процесуалното му задължение да анализира всички, събрани по делото доказателства, и въз основа на установените с тях факти и възраженията на оспорващата страна да направи правните си изводи, са довели до неправилност на обжалваното решение. Финансовата корекция на дружеството - жалбоподател е наложена за неизпълнение на нормативното и договорно задължение да постигне заложените индикатори в одобреното за финансиране проектно предложение. За вземането на бизнес решение за създаване (изграждане и експлоатация) на къща за гости изборът на географско място, като конгломерат от обществено-икономически параметри и социални процеси, е от съществено значение. При изготвяне на предложението си за финансово подпомагане, дружеството - бенефициер се е съобразило именно с поставените в общинския план приоритети за активно развитие на туристическите дейности чрез селски туризъм. Успешната експлоатация на къща за гости е функционално зависима от редица външни фактори, каквито са наличието на достъпност чрез транспорт, работна ръка с известни (не обезателно високи) специфични професионални умения и наличие на местни туристически атракции, които да провокират посещение на региона и съпътстващото го хотелско настаняване. В този смисъл, в Решение 15971/29.12.2020 г. адм. дело 8344/2020 г. по описа на ВАС, седмо отделение, е защитена тезата, че при криза в туристическия сектор дори и най-успешните проекти трудно биха реализирали предвижданията си за финансови резултати, които са били реалистични през предходни години. Силната обусловеност на малките предприятия от туристическия бранш от икономическата и социална обстановка в региона, в който развиват дейността си, е мотивирала касационният съдебен състав в решение 3582 от 14.04.2022 г. по описа на ВАС по адм. дело 11790/2021 г., осмо отделение да приеме, че специално при къщите за гости проверката за спазване параметрите на бизнес-плана и по-специално изпълнението на целите в чл. 2 от приложимата за случая наредба следва да се преценява към датата на изтичане на договора, т.е. изпълнението на целите ще завърши с изпълнението на договора. Следва да се отбележи, че при всеобщ анализ на всички доказателства, видно дори от обжалваното решение на ДФЗ, че касаторът като едноличен търговец се е старал и извършвал един доста висок процент изпълнение, поради което следва да се приеме, че проектът, за който е налице финансиране, работи и макар и с по-бавни от предварително прогнозираните темпове, постига все по-високи резултати с всяка година. Това опровергава твърденията на административния орган за икономическа нежизнеспособност на проекта и липса на създаване на устойчива заетост. Съдът вече е имал възможност в Решение 1211 от 24.02.2023 г. на Административен съд София - град по адм. дело 9647/2022 г., оставено в сила с Решение 12121 от 7.12.2023 г. на ВАС по адм. дело 5539/2023 г., четвърто отделение, да развие тезата, че при установено функциониране на къщата за гости и използването й по предназначение, частично реализирани приходи от нощувки и тяхното нарастване през годините, не може да бъде формиран извод за икономическа нежизнеспособност на проекта и невъзможност за създаване на устойчива заетост и от там за несъответствие с целите на съответната мярка. Такъв е и разглежданият случай. Обстоятелството, че продължава да реализира все по-високи приходи от дейността си и да осигурява трудова заетост е доказателство, че той допринася за постигане целите на мярката, така както са формулирани в чл. 2, т. 1, 2 и 3 от Наредба 30/2008 г. А това прави решението за налагане на финансова корекция незаконосъобразно по смисъла на чл.146, т. 4 АПК. Като не е съобразил тези обстоятелства и е отхвърлил подадената срещу него жалба, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение. Налице са отменителните основания по чл.209, т.3 АПК. Съдебното решение следва да се отмени и спорът се реши по същество, като се отмени и решението за налагане на финансова корекция. С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, Държавен фонд "Земеделие", гр. София следва да бъде осъден да заплати на касатора исканите по списъка общо 2700 лв. от които 1700 държавна такса и 1000 лв. адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. чл. 222, ал. 1 и чл. 227 АПК Върховният административен съд, състав на четвърто отделение,