Решение № 10728 от 22.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13318/2020 г.

ВАСВторо отделение22.10.2021 г.

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение 190 от 25.06.2020 г., постановено по адм. дело 553/2017 г. по описа на Административен съд - Враца.Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на община Враца, чрез юрк. Петров като процесуален представител, срещу решение 190/25.06.2020 г., постановено по адм. дело 553/2017 г. по описа на Административен съд - Враца, с което е отменена негова заповед 1288/31.07.2017 г. за одобряване на подробен устройствен план - план за застрояване (ПУП-ПЗ) за регламентиране на застрояването в УПИ Х-298 (ПИ 12259.1019.298), кв. 166, ЦГЧ по плана на гр. Враца, одобрен инвестиционен проект за обект Сграда със смесено предназначение и разрешение за строеж 98/31.07.2017 г. на главния архитект на община Враца като части на комплексен проект за инвестиционна инициатива. В касационната жалба се излагат доводи за недопустимост и неправилност на решението. Претендира се обезсилването му като постановено по недопустима жалба и прекратяване на производството. Касаторът прави искане за присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - П. Панов, в писмен отговор и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Ответниците - "Джейди Вижън" ООД, Е. Огнев, Л. Огнева, С. Панов, А. Вълчовска, М. Тошева Панова и Ц. Панов не вземат становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение като краен резултат. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производство е заповед 1288/31.07.2017 г. за одобряване на ПУП - ПЗ за регламентиране на застрояването в УПИ Х-298 (ПИ 12259.1019.298), кв.166, ЦГЧ по плана на гр. Враца като част от комплексен проект за инвестиционна инициатива (КПИИ) по чл. 150 ЗУТ. За да постанови обжалваното решение, Административен съд - Враца приема, че е сезиран с допустима жалба на заинтересовано лице по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 2 и т. 4 ЗУТ. Излага съображения за незаконосъобразност на оспорената заповед, тъй като не са представени и събрани никакви доказателства за наличието на съгласие за изменение на действащ ПУП-ПЗ на основанието, посочено в нея - чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ. Според съда административният акт е немотивиран поради това, че не са изложени нито фактическите основания, нито законовите изисквания за издаването му. Приема, че представените с административната преписка документи не са достатъчни, за да се изведе по категоричен начин волята на административния орган. Сочи, че няма яснота какви са основанията за изменение на действащия план и за промяна на начина на трайно ползване на имота от друг обществен обект, комплекс в смесена многофункционална зона. По тези съображения отменя оспорената заповед и останалите части на КПИИ. Решението е валидно, допустимо и правилно като резултат по следните допълнителни съображения: Неоснователни са доводите на касатора за произнасяне на съда извън предмета на спора. КПИИ е съвкупност от три съставни части, представляващи самостоятелни индивидуални административни актове проект за ПУП, вкл. работен устройствен план, когато такъв е необходим; инвестиционен проект и строително разрешение. Въпреки оспорването само на заповедта за одобряване на ПУП-ПЗ, какъвто е настоящият случай, проверка за законосъобразност се дължи спрямо всеки от тях поради обективната им свързаност. Трите акта се одобряват и съобщават едновременно съгласно чл. 150, ал. 3 ЗУТ, което налага оспорването им в едно производство. Затова преценката относно валидността и законосъобразността на акта за одобряване на ПУП рефлектира върху валидността и законосъобразността на инвестиционните проекти и издаденото въз основа на тях строително разрешение като части на КПИИ, доколкото те са обусловени от съответствието им с предвижданията на плана. С оглед изложеното и при съобразяване с определение 12231/13.10.2017 г. по адм. дело 11343/2017 г. на Върховния административен съд в случая предметът на делото е правилно определен и като разглежда КПИИ в цялост съдът не излиза извън обхвата на оспорването. На следващо място неоснователно е възражението в касационната жалба за недопустимост на обжалваното решение поради произнасяне на съда по недопустима жалба, подадена от лице без правен интерес от оспорването. Въпросът с допустимостта на жалбата на П. Панов е разрешен с влязло в сила определение 9517 от 20.06.2019 г. по адм. дело 1439/2019 г. на Върховния административен съд, с което е отменено определението на първоинстанционния съд за прекратяване на производството и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия по подаденото оспорване. В него е прието, че жалбоподателят в първата инстанция е заинтересовано лице да обжалва КПИИ в качеството си на собственик на обект в ПИ 255, който е непосредствено засегнат от предвижданията на плана недвижим имот на две основания - по чл. 131, ал. 2, т. 2 и т. 4 ЗУТ. Панов притежава самостоятелен обект в сграда и съответните идеални части от правото на строеж в съседен поземлен имот, който се включва в свързано застрояване с предвидения за изграждане в имота, предмет на ПУП - ПЗ, както и поради промяната на предназначението на последния от такъв за друг обществен обект, комплекс в Смф (смесена многофункционална зона). Настоящият състав не споделя извода на съда за наличието на основание по чл. 146, т. 2 АПК за отмяна на административния акт поради неговата немотивираност. Заповедта за одобряване на ПУП ПЗ за регламентиране на застрояването в УПИ Х-298 (поземлен имот с идентификатор 12259.1019.298), кв. 166, ЦГЧ, по плана на гр. Враца съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК, вкл. фактически и правни основания за издаването му. Заключението на съда за неспазване на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК не кореспондира с данните по приложената административна преписка. Оспорената заповед 1288/31.07.2017 г. съдържа освен правното основание по чл. 150, ал. 1 и чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ, така и фактически мотиви за предвиждане на застрояване в УПИ Х-298 при запазване на съществуваващата устройствена зона Ц (център) с начин на трайно ползване СмФ с цел изграждане на сграда със смесено предназначение, с посочени технически параметри и устройствени показатели. От фактическа страна актът е мотивиран с подаденото до органа заявление от 17.07.2017 г. за одобряване на КПИИ, заповед от 02.11.2016 г. за разрешаване на неговото изработване и решение от 20.07.2017 г. на ОЕСУТ при община Враца. Освен в заповедта и в съпътстващата издаването му документация, вкл. обяснителната записка и графичната част на одобрения проект за ПЗ се съдържат конкретните показатели за УПИ Х-298 по предвижданията за зоната, в която той попада. Тези обстоятелства сочат наличието на изискуемите по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК мотиви, поради което липсва приетата от съда неяснота във волята на административния орган. Ето защо, изводът за незаконосъобразност на заповедта поради неспазване на установената форма е неправилен и необоснован. Неправилно е и заключението относно непредставянето на доказателства за съгласие за изменение на действащия ПУП-ПЗ на посоченото в нея основание по чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ. В случая заявлението до органа е подадено от "Джейди Вижън" ООД, което е единствен собственик на имота предмет на разработката по чл. 131, ал. 1, т. 1 ЗУТ. В тази хипотеза не е необходимо съгласие на други лица, които притежават право на собственост или са носители на ограничени вещни права върху съседните имоти. При това положение констатацията на съда за липса на доказателства за изпълнение на предпоставките по чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ не кореспондира с данните по делото. Независимо от това крайният правен извод за незаконосъобразност на оспорения акт е правилен. Разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗУТ допуска по мотивирано искане на възложителя кметът на общината, съответно областният управител или министърът на регионалното развитие и благоустройството, по компетентност да разреши изработването на комплексен проект за инвестиционна инициатива. По делото е установено, че със заповед 1523/02.11.2016 г. касационният жалбоподател на основание чл. 150, ал. 1 ЗУТ разрешава да се изготви КПИИ - проект за ПУП-ПЗ за регламентиране на застрояването в УПИ Х-298, кв.166, ЦГЧ по плана на гр. Враца и инвестиционен проект за обект: Жилищна сграда с магазини. Изрично е посочено, че комплексният проект следва да съдържа: 1. План за застрояването на имота за нискоетажно жилищно застрояване със следните показатели: ЗП=60%, 0з=40%, Кинт=1,2 и Н<10

2

в устройствена зона Жм и 2. Технически (работен) инвестиционен проект за сградата. С оспорената заповед е определено застрояването да се запази в съществуващата устройствена зона Централна (Ц) с начин на трайно ползване Смф с цел изграждане на сграда със смесено предназначение в процесния имот и са регламентирани следните устройствени показатели: характер на застрояване - средно (до 15м), начин на застрояване - свързано за покриване калкана на сградата в съседния УПИ IX-255, площ за застрояване - до 80%, интензивност на застрояване (Кинт) до 3,0 и площ за озеленяване - мин. 20%. Съпоставката на съдържанието на двете заповеди сочи, че актът за одобряване на ПУП - ПЗ определя друг характер на застрояване в имота и различни стойности на устройствените показатели спрямо предвидените в разрешението за изработване на КПИИ. Според заключението на съдебно-техническата експертиза УПИ Х-298 по действащия ПУП на гр. Враца от 2011 г. се намира в устройствена зона Ц. Липсват данни за него да е заложено застрояване по предходен застроителен план. Определените с оспорената заповед параметри на застрояването в имота съответстват на предвидените за зоната, в която същият попада, съгласно чл. 38, ал. 1 от Наредба 7/2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, приложими за средни градове, какъвто е гр.Враца, но са в пълно противоречие със заложените в заповедта по чл. 150, ал. 1 ЗУТ. Същата не е обжалвана от възложителя, по чието искане е образувано административното производство, поради което е влязла в сила. С нея е определен обхватът на разработката - конкретизиране на застрояването в УПИ Х-298, като в частта за ПУП ПЗ кметът на община Враца предвижда различен характер на застрояване ниско, а не средно, какъвто е приложим за зоната, както и други показатели в по-малък обем относно плътност и интензивност на застрояване, съответно в максималния процент относно необходима озеленена площ спрямо нормативно регламентираните. Няма законова пречка административният орган да разреши изработването на застроителен план, като се заложат конкретни устройствени показатели с различни стойности от предвидените за съответната зона, но те задължително следва да са в техния обхват, без да ги надвишават. Крайният акт за одобряване на проекта за ПЗ следва да отговаря на заложените вече в заповедта за допускане на изработването му параметри. В случая с оспорената заповед касаторът определя устройствени показатели, които не съответстват на първоначално фиксираните от него стойности за застрояване, както и променя предназначението на имота с оглед реализирането на сграда със смесено предназначение, което е недопустимо. В тази връзка е неоснователно възражението в касационната жалба, че се касае за грешка в изписването на Смесена многофункционална зона, тъй като се има предвид Смесена централна зона. Ето защо, нарушението в одобрения ПЗ по отношение всички показатели на застрояване за процесния УПИ спрямо визираните такива във влязлата в сила заповед на кмета на община Враца за допускане изработването на КПИИ относно проекта за ПУП, е съществено и обуславя извод за незаконосъобразност на оспорения акт, което е достатъчно основание за отмяната му. Отделно от това по делото е установено неспазване на задължителни нормативни изисквания относно съдържанието и оформянето на графичните материали към проектните части на устройствените планове. Графичната част на проекта за ПУП-ПЗ не отговаря на условията по т. 8.12 от приложение 1 към чл. 68, ал. 1 от Наредба 8/2001 г. за обема и съдържанието на устройствените планове - не е приложено копие от действащия към момента ПУП или ОУП, не е спазена разпоредбата на чл. 48, ал. 2, т. 1, б. л и б. "с" от същия подзаконов нормативен акт - не са обозначени необходимите паркоместа и гаражи, съответно липсва баланс на територията. Проектът за ПУП не съдържа и необходимите данни за прилежащата инфраструктура и сервитутните им отстояния - електропреносна мрежа, В и К мрежа, газификация. При това положение отмяната на оспорената заповед има за последица отмяна и на останалите части на КПИИ, а именно одобрените инвестиционните проекти и издаденото въз основа на тях строително разрешение, тъй като те са обусловени от съответствието им с предвижданията на одобрения план. Предвид изложеното обжалваното решение е правилно като резултат, поради което следва да се остави в сила.