Решение № 7824 от 3.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14358/2010 г.

Решение № 7824 от 3.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14358/2010 г., I о., докладчик съдията Свилена Проданова Производство е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано по касационна жалба на Началника на Митница Бургас, чрез процесуалния му представител юрск. Ташкова, против Решение № 1083/26.09.2010 г. на Административен съд - Бургас, постановено по адм. д. № 1729/2008 г., с което, по жалба на Димитър Георгиев Костов от гр. София са отменени Постановления за принудително събиране на публични държавни вземания /ППСПДВ/ № № 8/2001 г., 9/2001 г., 10/2001 г., 11/2001 г., 12/2001 г., 13/2001 г., 14/2001 г., 15/2001 г., 16/2001 г., 17/2001 г., 18/2001 г., 19/2001 г., 20/2001 г. 21/2001 г., 22/2001 г., 23/2001 г., 24/2001 г., 25/2001 г., 26/2001 г., 27/2001 г., 28/2001 г. и 29/2001 г., издадени от Началника на Митница Бургас, потвърдени с Решение № 4402-0920/01.10.2008 г. на директора на Регионална митническа дирекция - Бургас. Касаторът твърди, че решението е неправилно поради нарушение на процесуалния и материалния закон. Твърди, че фактическата обстановка по спора е останала неизяснена, както и че били налице основания за спиране на съдебното производство до приключване на образувано наказателно производство. Моли да бъде отменено обжалваното решение и вместо него да бъде постановено друго решение по съществото на спора. Ответникът по касационната жалба - Димитър Георгиев Костов, оспорва жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на Първо "А" отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационна проверка съдебен акт. По същество жалбата е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Бургас е уважил жалбата на Димитър Георгиев Костов против 22бр. ППСПДВ, издадени от Началника на Митница Бургас, с които Д. Костов, в качеството му на ЕТ "Дива Транс-Димитър Костов" е задължен да заплати сума в размер на 87 389 лв., включваща мито и ДДС. Основание за заплащане на сумата е установен внос на промишлени стоки през МБ-Нова Загора, за които стоки се следва заплащане на мито и ДДС. За да постанови това решение, съставът на първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателят не е извършил вноса, поради което не е субект на задълженията по изброените ППСПДВ. Приел е, че личните документи на жалбоподателя са използвани за регистрация на търговец -ЕТ "Дива Транс-Димитър Костов", без негово съгласие, участие и знание, което събитие е настъпило след като органите на МВР са били уведомени за изгубване на същите лични документи. Фактическата обстановка е пълно установена от първоинстанционния съд, при спазване на процесуалните правила. Въз основа на събраните писмени доказателства, неоспорени и приети заключения на графологични експертизи, съдът е приел за установено, че Димитър Костов е загубил личната си карта през 2000 г., за което надлежно и своевременно уведомил органите на МВР на 01.09.2000 г. След тази дата и преди вноса на промишлените стоки по ЕАД в периода 31.09.2000 г. -16.11.2000 г., е регистриран ЕТ "Дива Транс-Димитър Костов", посочен като вносител по ЕАД. При регистрация на търговеца са използвани данните от загубената лична карта, при идентичност на ЕГН. Според непротиворечивите заключения на графолозите Димитър Костов не е подписвал нито един от документите, съпътстващи и последващи регистрацията на едноличния търговец - заявление за регистрация, образец от подпис, декларация, заявление за данъчна регистрация и данъчна декларация, както и нито един от документите, съпътстващи и последващи вноса - товарителници, митнически манифести, декларации и платежни нареждания. Направените от съда фактически установявания, както и направените въз основа на тях фактически изводи, са обосновани и изцяло се възприемат като правилни от касационната инстанция. Касационният жалбоподател твърди, че фактическата обстановка е останала неизяснена, но не сочи доводи в тази връзка. Видно е от данните по делото, че съдът, при спазване принципа на служебното начало, е указал на страните кои факти са останали неизяснени и е положил максимални процесуални усилия за изясняване на спора от фактическа страна. Единственото развито касационно оплакване е за допуснато процесуално нарушение. Твърди се, че са били налице предпоставки за спиране на съдебното производство - до приключване на образувано наказателно производство срещу неизвестен извършител относно престъпление по чл. 318 НК. Както се посочи и в протоколното определение на касационния съд от 10.05.2011 г., пред когото е отправено същото искане, не е налице преюдициалност като предпоставка за спиране на съдебното административно производство по оспорване на ППСПДВ. Обстоятелството кое лице е извършителят на измамата е ирелевантно в настоящия спор. От значение в административното производство е дали лицето, адресат на ППСПДВ, в случая - Димитър Костов, има качеството на вносител, а оттам и на отговорно лице по вноса относно възникнали задължения за мито и ДДС. По делото е изяснено пълно, че ответникът по касационната жалба не е отговорно лице по вноса, тъй като не е регистрирал едноличния търговец, не е негов собственик като физическо лице, не е подписвал и изготвял вносните документи. Ответникът по касационната жалба не е идентичен с физическото лице, което в качеството си на ЕТ "Дива Транс-Димитър Костов" е осъществил процесния внос. Ето защо издадените срещу него 22 броя ППСПДВ, за събиране на вносни митни сборове в размер на 87389 лв., се явяват незаконосъобразни. Не е спорно, че ППСПДВ са издадени срещу ответника по жалбата предвид посоченото ЕГН в актовете, идентично с това на ответника. В този смисъл са и правните изводи на първоинстанционния съд, които се споделят от настоящата инстанция. Предвид изложеното касационната жалба се явява неоснователна. Обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на Първо "А" отделение