Решение № 7268 от 9.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4133/2017 г.

Решение № 7268 от 9.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4133/2017 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Н. Д. И. от гр. П., срещу решение № 219 от 16.02.2017 г. по адм. д. № 2729/2016 г. по описа на Административен съд - гр. П., Второ отделение, ХVII състав. Релевирани са оплаквания, че решението е неправилно и постановено в нарушение на материалния закон. Ответникът - директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. П., чрез юрисконсулт Ставрева, моли решението да бъде оставено в сила по съображения, изложени в проведеното на 10.05.2017 г. съдебно заседание. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 219 от 16.02.2016 г. по адм. д. № 2729/2016 г., Административен съд - гр. П., Второ отделение, ХVII състав е отхвърлил като неоснователна жалбата на Н. Д. И. против Заповед № ЗСП/Д-РВ/4151/7.10.2016 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. П., потвърдена с решение № 16-РД04-0996/7.11.2016 г. на директора на Р. Д. "Социално подпомагане" - гр. П., с която на И. е отпусната еднократна помощ по чл. 16 от ППЗСП в размер на 200 лв. считано от 1.09.2016 г. Прието е, че административния орган е признал така възникналата инцидентна нужда на Иванов, в размер на 200 лева, определяйки го съобразно представените от жалбоподателя рецепти и разходооправдателни документи. Изложени са изрични мотиви, относно фискален бон от 30.10.2016 г. на обща стойност 121,21 лв., и защо не следва да бъде съобразен. Съдът е направил извод, че размера на помощта е определен правилно, съответен е на целта на закона и принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК. Съдебното решение не е постановено в нарушение на материалния закон, представляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. По делото е било установено, че Н. Д. И. от гр. П. е подал молба декларация вх. № ЗСП/Д-РВ/4151/25.08.2016 г. с искане да му бъде отпусната еднократна помощ за задоволяване на инцидентно възникнали здравословни нужди. Издадена е Заповед № ЗСП/Д-РВ/4151/07.09.2016 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. П., с която исканата помощ е отказана. Така издадената заповед е обжалвана пред директора на Р. Д. "Социално подпомагане" - гр. П., който с решение № 16-РД04-0644/03.10.2016 г., е отменил същата. На основание издаденото решение е изготвен нов социален доклад от Дирекция "Социално подпомагане" - гр. П.. От изготвения социален доклад е установено, че лицето е неженен, няма деца и живее в съсобствено жилище с майка си, която е на 70 г. със 71 % трайно намалена работоспособност (ТНР) според ЕР на ТЕЛК. Има здравословни проблеми от урологичен характер, които са се влошили, след посещение на лекар-специалист са извършени изследвания, които не се поемат от здравната каса и е назначено медикаментозно лечение. За направените разходи за изследвания и закупените лекарства лицето е представило рецепти и разходооправдателни документи с касов бон на стойност около 200 лв. С експертно решение на ТЕЛК от 12.09.2016 г., са му определени 39 % ТНР. Решението на ТЕЛК е обжалвано от Иванов пред НЕЛК като определената му дата на явяване пред НЕЛК е 22.12.2016 г. С оглед на тези обстоятелства, е формиран извод, че лицето се намира във финансово затруднение и че са му необходими средства за задоволяване на потребности от здравословен характер, за закупуване на лекарства и за лекуване. Направено е предложение за отпускане на еднократна парична помощ по чл. 16 от ППЗСП, в размер на 200 лв. Издадена е процесната заповед № ЗСП/Д-РВ/4151/7.10.2016 г. от директора на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. П., с която на Н. И.. е отпусната еднократна помощ по реда на чл. 16 от ППЗСП, в размер на 200,00 лв. Недоволен от постановения административен акт в частта на размера на отпуснатата помощ, И. го е обжалвал пред директора на Р. Д. "Социално подпомагане" - гр. П., който с решение № 16-РД04-0996/7.11.2016 г. е отхвърлил жалбата му. В хода на административното обжалване, от страна на Н. И. е представен фискален бон от 30.10.2016 г. на стойност 121,21 лв., по отношение на който в решението на горестоящия административен орган е посочено, че стойността върху фискалния бон подкрепя правилността на извода на директор на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. П., че максималната сума по чл. 16 от ППЗСП, в конкретния случай не следва да надвишава 200,00 лв., толкова колкото са отпуснати на молителя. В чл. 16, ал. 1 от ППЗСП е предвидена възможност за отпускане за еднократна помощ веднъж годишно на задоволяване на инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности на лицата и семействата. От съдържанието на разпоредбата недвусмислено се установява, че помощта се отпуска за задоволяване на потребности, които са възникнали неочаквано, внезапно, т. е. такива, които излизат извън рамките на обичайните разходи и не са могли да бъдат предвидени. Както прецизно е посочено в мотивите на проверявания съдебен акт, анализът на събраните по делото доказателства води до извода, че в конкретния случай са налице предпоставките по цитираната норма за подпомагане на Иванов със сума в размер на 200,00 лв. В разглежданият случай не е имало спор, относно правото на лицето на еднократна социална помощ по чл. 16, ал. 1 от ППЗСП, а спорът е бил относно размера на помощта, която се определя от директора на дирекция "Социално подпомагане" в рамките на нормативно определения максимум по ал. 2 на чл. 16 от ППЗСП до петкратния размер на гарантирания минимален доход. Административният орган е изпълнил задължението си да изложи приетите за установени от него правно относими факти и да обоснове избора на едно от няколкото възможни решения в обхвата на действие на приложимия материален закон. Като мотиви на заповед № ЗСП/Д-РВ/4151/7.10.2016 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. П., следва да бъдат възприети тези в изготвения социален доклад, въз основа на които социалната помощ е отпусната в размер на 200 лв. При преценката от административния орган очевидно е съобразена и разпоредбата на чл. 27 от ППЗСП, в която е предвидено, че при извършване на социалната анкета се вземат предвид и всички други констатирани обстоятелства от социален, семеен, битов и здравен характер, отнасящи се до възможността за самоиздръжка и/или помощ от лица, задължени по закон да осигуряват издръжка, както и преценка на необходимостта от ползване на социални услуги. Именно в тази връзка е взето предвид, че И. се намира във финансово затруднение и че са му необходимо средства за задоволяване на потребности от здравословен характер. Средствата са му необходими за закупуване на лекарства и за лекуване. Размерът на отпуснатата помощ не е определен произволно от административния орган, а е съобразен с предоставените от Иванов рецепти и разходооправдателни документи с касов бон на стойност около 200 лв. При разглеждане на молба - декларацията компетентния орган е приложил индивидуален подход, да оцени конкретните потребности на лицето и да изложи мотиви, относно релевантните за размера на помощта обстоятелства. Съобразявайки се с хипотезата на чл. 16, ал. 2 от ППЗСП, административния орган е определил размера на помощта след като е отчел характера на инцидентно възникналата потребност и необходимите разходи за задоволяването й. Правилни са изводите на административния съд, че предоставения от Н. И. фискален бон от 30.10.2016 г. на обща стойност 121,21 лв. не може да бъде съобразен при постановяване на процесния съдебен акт. Разходооправдателния документ от 30.10.2016 г. е с дата след издаване на административния акт, а съгласно чл. 142 от АПК, законосъобразността на административния акт се преценява към момента на издаването му. В случая предмет на оспорената заповед е инцидентно възникнала потребност на Иванов през м. август 2016 г., а обсъжданата покупка е направена през месец октомври 2016 г. Възникналата нова потребност на жалбоподателя се явява повторна и последваща. За нея не са налице двете кумулативно изброено в чл. 16, ал. 1 от ППЗСП основания: инцидентност (същата е възникнала впоследствие, тя е резултат от последващо проследяване на първоначално възникналата инцидентно здравна необходимост) и еднократност на нейното предоставяне за съответната календарна година (налице е еднократно подпомагане във връзка с първоначално възникналата здравна потребност за 2016 г.). Стигайки до извода за законосъобразност на оспорения административен акт, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Страните по делото не са поискали присъждане на разноски, поради което съдът не се произнася по този въпрос. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,