Решение № 7600 от 15.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 310/2017 г.

Решение № 7600 от 15.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 310/2017 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОД на МВР/ - Русе, срещу решение № 44/22.11.2016 г. по адм. дело № 265/2016 г. на Административен съд - Русе, с което е отменена по оспорване на Е. Г. Е. заповед № 336 з - 1265/29.07.2016 г. на директора на ОД на МВР - Русе. Касаторът поддържа в касационната жалба, чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, иска отмяната му, отхвърляне на оспорването срещу заповедта и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационна жалба - Е. Г. Е., чрез процесуален представител, в съдебно заседание и в писмени бележки, иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноски за касационната интанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспорената решение, АС - Русе, е приел за установено, че с оспорената пред него заповед в нарушение на материалния закон, за дисциплинарно нарушение по чл. 203, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗМВР - а именно неподаване на декларация по чл. 153, ал. 6 ЗМВР, на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и му е прекратено служебното правоотношение. Съдът е приел, че жалбоподателят - младши експерт към [номер] РУ при ОД на МВР - [населено място] не е бил длъжен да подава декларация по чл. 153, ал. 6 ЗМВР, тъй като спрямо него не е била възникнала несъвместимост със службата по смисъла на чл. 153, ал. 3, т. 2 ЗМВР. Същият е придобил качество на съдружник в ООД, но по смисъла на законовия текст единствено за неограничено отговорните съдружници е налице несъвместимост, а съдружниците в ООД са винаги ограничено отговорни. Действително в качеството си на съдружник същият е член на Общото събрание на ООД, но Общото събрание не е орган на управление или контрол на търговско дружество. Решението е правилно. Разпоредбата на чл. 153, ал. 3, т. 2 ЗМВР посочва, че несъвместимост със службата в МВР е налице за неограничено отговорните съдружници в търговските дружества - тоест по аргумент за противното липсва несъвместимост на това основание за ограничено отговорните съдружници на дружествата, каквито винаги са съдружниците в ООД. [номер]то посочено в чл. 153, ал. 3, т. 2 ЗМВР основание за несъвместимост, относимо към настоящия казус, да е член на орган на управление или контрол на търговско дружество, също липсва. Тъй като съдружникът в ООД винаги е член на Общото събрание на ООД и изричната регламентация, че само за неограничено отговорните съдружници е налице несъвместимост със службата в МВР, несъвместимост на това основание би била налице само за управителя на ООД съгласно правомощията по по чл. 141, ал. 1 и 2 от ТЗ - да организира и ръководи дейността на дружеството съобразно закона и решенията на общото събрание и да го представлява. По делото няма спор, че друго физическо лице е управител на процесното ООД. Правилна е преценката на АС за противоречие на заповедта с материалния закон, поради което решението следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираното от касатора юрисконсултско възнаграждение. На ответника по касация следва да се присъдят направените от него разноски в размер на 600 шестотин/ лева - заплатено адвокатско възнаграждение, платими от ОДМВР - [населено място], на основание чл. 143, ал. 1 АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение