Решение № 130 от 15.06.2017 г. на ВКС по т. д. № 2392/2016 г.

Решение № 130 от 15.06.2017 г. на ВКС по т. д. № 2392/2016 г., II т. о., ТК, докладчик председателят Татяна Върбанова Производството е по чл. 47, т. 2, предл. 1 и т. 4 ЗМТА, евентуално по чл. 47, т. 3, предл. 2 ЗМТА /в редакция преди изменението на ЗМТА - ДВ бр. 8/2017 г./. Образувано е по подадена от Г. Н. Г. искова молба за отмяна на арбитражно решение № 176/20.10.2016 г. по арб. дело № 176/2016 г. на арбитър Б. Г. Ищецът поддържа, че договорът за револвиращ заем, въз основа на който е постановено арб. решение, не е подписан от него и следователно не е обвързан от предвиденото в ОУ към него арбитражно споразумение. Евентуално се поддържа, че не може да бъде обвързан от предвидената в ОУ арбитражна клауза, тъй като тя е неравноправна съгл. чл. 143, т. 16 от Закона за защита на потребителите. Твърди се и ненадлежно уведомяване за арбитражното производство, което е довело до лишаването му от право на участие и защита. В публичното съдебно заседание на 07.06.2017 г. процесуалният пълномощник на ищеца поддържа исковата молба на заявените основания за отмяна. Освен това твърди, че с оглед изменението на ГПК и на ЗМТА арбитражните решения, постановени по спорове с потребители са нищожни, поради което се иска прогласяване нищожността на постановеното от арбитър Г. решение. Ответникът - [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], [жилищен адрес] чрез процесуалния си пълномощник, счита подадената искова молба за неоснователна. Подробни фактически и правни съображения са изложени в отговор, поддържани в публичното съдебно заседание на 07.06.2017 г., в което е представено мотивирано писмено становище за неприложимост на промяната в ГПК, ЗМТА и в З., с искане за оставяне без уважение на претендираната отмяна и присъждане на разноски по делото. Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение, след преценка на данните по делото, приема следното: Исковете за отмяна на арбитражното решение са предявени от надлежна страна, при спазване на тримесечния преклузивен срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА, поради което е процесуално допустима. Преди произнасяне по въведените с исковата молба основания по чл. 47 ЗМТА, Върховният касационен съд следва да се произнесе служебно по валидността на арбитражното решение. Със Закона за изменение и допълнение на ГПК - ДВ бр. 8/2017 г. е въведена забрана за уговаряне на арбитражно споразумение по спор, по който една от страните е потребител по см. на § 13, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите. Съгласно § 6, ал. 2 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗИД на ГПК производствата по неарбитруеми спорове се прекратяват. С § 8, т. 5 от същия закон е изменена и разпоредбата на чл. 47, като е създадена нова ал. 2, съгласно която арбитражни решения, постановени по спорове, предметът на които не подлежи на арбитраж, са нищожни. Извършените със ЗИД на ГПК /ДВ бр. 8/2017 г./ законодателни промени са приложими и към висящите пред ВКС производства по чл. 48 ЗМТА за отмяна на арбитражни решения, постановени по потребителски спорове. Аргумент за това е даденото от Конституционния съд на Република България тълкуване по т. 3 от конст. дело № 15/2002 г., което е в смисъл, че защитата в рамките на арбитражния процес в неговата цялост се осъществява в два стадия като производството пред арбитражния съд е първият стадий, а следващият стадий /факултативен/ е предявяването на иск по чл. 47 ЗМТА пред компетентния съд - Върховния касационен съд. След като към момента на влизане в сила на посочения ЗИД на ГПК защитата е преминала в своя втори стадий - при постановено арбитражно решение и това е висящо производство, валидността на решението следва да бъде преценявана съобразно действащите след изменението разпоредби на чл. 19 ГПК и чл. 47, ал. 2 ЗМТА. Първата от тези разпоредби изключва от компетентността на арбитража потребителските спорове, а втората разпоредба обявява за нищожни арбитражните решения, постановени по спор, с участие на потребител. Във втория стадий на защита в рамките на арбитражния процес, Върховният касационен съд следва да прогласи нищожността на арбитражното решение, ако с него се разрешава неарбитруем - потребителски спор, без да разглежда по същество твърдяните в исковата молба основания за отмяна на решението. Допълнителен аргумент за правомощието на Върховния касационен съд да прогласи нищожността на арбитражното решение може да се изведе и от новата ал. 5 на чл. 405 ГПК/ ДВ бр. 8/2017 г./, съгласно която съдът отказва издаване на изпълнителен лист въз основа на нищожни решения по см. на чл. 47, ал. 2 ЗМТА. Процесуалноправната норма на чл. 405, ал. 5 ГПК има незабавно действие, което означава, че се прилага и за постановени преди влизането й в сила арбитражни решения, които са нищожни по см. на чл. 47, ал. 2 ЗМТА. По силата на посочената процесуалноправна норма преценката за валидността на арбитражното решение е възложена на компетентния за издаване на изпълнителен лист окръжен съд. По аргумент за по-силното основание констатирането на нищожността на арбитражното решение е в рамките на правомощията и на Върховния касационен съд, пред който е висящо исково производство за отмяна на арбитражно решение, т. е. производство, което не е приключило към момента на влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на ГПК /ДВ бр. 8/2017 г./ и по което не е постановено решение. С постановеното на 20.10.2016 г. решение по арб. дело № 176/2016 г. на арбитър Б. Г., чиято отмяна е предмет на настоящото търговско дело, е разрешен спор за дължими от ищеца суми по договор за револвиращ заем № [ЕГН ] от 28.01.2011 г. Ищецът има качество на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на З., поради което и на основание чл. 47, ал. 2 ЗМТА следва да се прогласи нищожността на арбитражното решение в настоящата фаза от защитата в арбитражния процес. В зависимост от изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 720 лева. По изложените съображения, Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение