Решение № 3191 от 13.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5532/2017 г.

Решение № 3191 от 13.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5532/2017 г., VIII о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" / ОДОП / - В. Т. при Централно управление на Национална агенция за приходите /ЦУ на НАП / - гр. В. Търново, против решение № 96/05.04.2017 г. на Административен съд - В. Т., постановено по адм. дело № 705/2016 г., с което е отменен ревизионен акт /РА/ № Р-04000415010644-091-001/20.07.2016 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция /ТД/ на НАП - В. Т., потвърден с решение № 323/13.10.2016 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - В. Т. при ЦУ на НАП, и ответникът е осъден да заплати на жалбоподателя разноски в размер на 4 460 лева. В касационна жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради необоснованост, допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния и процесуалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата против РА и да се присъди юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции в общ размер 7 513,40 лева. Ответникът по касационната жалба - "Ф. Д." ООД със седалище и адрес на управление: гр. В. Търново, ул. "П." ..№..., вх. ... - оспорва същата чрез процесуалния си представител адв. Евтимов и заявява претенция за присъждане на направените разноски за касационното производство. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия тричленен състав на осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, както и валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Великотърновския административен съд е бил РА № Р-04000415010644-091-001/20.07.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - В. Т., потвърден с решение № 323/13.10.2016 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - В. Т. при ЦУ на НАП. Със същия не е признато упражненото от "Ф. Д." ООД право на приспадане на ДДС в общ размер 117 447,50 лв. за данъчните периоди м. 08, 09, 10, 11 и 12. 2015 г. по 28 броя фактури, издадени от "Мегафарма" АД и по 6 фактури, издадени от "Черита" ЕООД, с предмет доставки на лекарствени средства. Правото на данъчен кредит е отказано на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС, вр. чл. 6 ЗДДС с мотиви за липса на реално осъществени доставки. Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява решението на административния съд като валидно и допустимо, постановено от компетентен съд, на когото делото е подсъдно според правилата, определящи родовата и местна подсъдност съгласно чл. 156, ал. 1 ДОПК, в законен състав, съгласно чл. 164 АПК и по допустимо оспорване според изискванията на чл. 156, ал. 1 ДОПК. Първоинстанционният съд правилно е приел, че РА е издаден от компетентни органи по приходите, посочени в чл. 19, ал. 2 ДОПК в приложимата му редакция - от възложилия ревизията и от ръководителя на ревизията, че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила в ревизионното производство. За да отмени РА, съдът е обосновал изводи за неговата материална незаконосъобразност, които се свеждат до следното: Само фактурите не са достатъчни, за да докажат предаване и приемане на стоката при осъществяването на доставките, но в случая този факт се доказва чрез приемо-предавателните протоколи към тях. Доказана е автентичността на подписите на оспорените от ответника писмени документи - фактури и приемо-предавателни протоколи. Заключението на вещото лице по назначената ССчЕ установява, че доставчиците са разполагали със стоките, а липсата на стоки по част от фактурите на "Мегафарма" АД съдът е приел, че с оглед трайната практика на СЕС не се отразява на правото на данъчен кредит на получателя. Доказана е и последващата реализация на така получените лекарства от "Ф. Д." ООД чрез осъществени ВОД и това обстоятелство не се оспорвало от ответника. Съдът е приел, че констатираната липса на разрешение за търговия на едро с лекарства по отношение на "Мегафарма" АД е ирелевантно за спора обстоятелство, тъй като не влияе върху действителността на сделката и е от значение само за ангажиране на административно наказателна отговорност на продавача. Така постановеното решение е правилно. Процесните фактури са издадени от "Мегафарма" АД и от "Черита" ЕООД на "Ф. Д." ООД във връзка с доставки на стоки - лекарствени средства. В самите фактури лекарствените средства са изключително подробно описани чрез тяхното наименование, партиден номер, срок на годност, брой дози, таблетки, капсули в опаковка, количество опаковки, единична и обща цена. Същите са подписани от съставител от името на доставчика и получател от името на дружеството получател. Към всяка фактура е приложен приемо-предавателен протокол. Към фактурите, издадени от "Чирита" ЕООД, са приложени приемо-предавателни протоколи, от които се установява къде и кога /дата и час/ са предадени стоките - в С., ж. к. "Красно село", бул. "Ц. Б. III" № 11-13, където се намира търговският обект - склад на жалбоподателя. Протоколите за предаващата страна са подписани от В. Г. - специалист продажби, транспортирани с автомобил, собственост на доставчика с рег. № ..... и шофьор Д. Х. Г., а от името на "Фарма дистрибюшън" ООД са получени от М. Д., началник склад. Така установените факти потвърждават дадените от управителя на "Чирита" ЕООД писмени обяснения в хода на ревизионното производство, с които са представени фактурите и приемо-предавателните протоколи, както и от свидетелските показания на В. К. Г.. "Чирита" ЕООД притежава разрешение за търговия на едро с лекарствени продукти, издадено от Изпълнителна агенция по лекарствата на 20.08.2014 г. и осъществява тази дейност в склад в гр. С. на ул. "Н. Г." .№.... Приемането и предаването на лекарствата по фактурите, издадени от "Мегафарма" АД, се доказва също чрез двустранно подписани протоколи - за предаващата страна от К. И. Д., която разпитана като свидетел потвърждава, че е работила в "Мегафарма" АД и е подписала протоколите. Според протоколите стоките са получени от името на "Ф. Д." ООД от М. Д. и са транспортирани с вписания в тях товарен автомобил рег. номер ......., модел "Ш. К.", ползван от дружеството - жалбоподател по силата на сключен договор за наем, приложен по делото. Предаването е станало в аптека в гр. С., на ул. "К. Б. I" № 81, според положения печат, в която "Мегафарма" АД осъществява дейност търговия на дребно с лекарствени продукти. Представено е разрешение № 3015-1/16.12.2011 г., издадено от ИА по лекарствата с вписан в него маг. фарм. К. И. Д.. Правилно съдът е приел, че обстоятелството, че този доставчик не разполага с разрешение за търговия на едро с лекарствени продукти, а разрешението му за търговия на дребно не му дава право да извършва продажби на лекарствени средства на търговски дружества с цел препродажба, не влияе на реалността на доставката, която е от значение за правото на приспадане на данъка. За това административно нарушение по чл. 284, ал. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина е предвидено и съответното административно наказание, но това е въпрос, който е ирелевантен за настоящия правен спор. Установената от органите по приходите свързаност между двете дружества също не дава основание да се приеме, че фактурите са издадени без да са осъществени доставките на описаните в тях лекарствени средства. Вещото лице по назначената ССчЕ след извършена проверка в счетоводствата на доставчиците и на жалбоподателя дава заключение, че фактурите са осчетоводени, а при жалбоподателя те са заведени в склад и със складови разписки, а ответникът не оспорва осъществяването на облагаеми доставки с така получените лекарства от ревизираното дружество чрез ВОД. Наред с това не е спорно, че плащанията по фактурите са по банков път. Правилно съдът е приел, че с РА незаконосъобразно е отказано право на приспадане на ДДС с мотив, че не са доказани доставките на лекарствени средства към преките доставчици от техните предходни доставчици по представените от тях фактури /"Фалконс 2000" ООД, "Е. Б. Ф." ООД, "Оптима 09" ЕООД, "М 33" ЕООД и др. на "Чирита" ЕООД и "Чирита" ЕООД и "Стинг" АД към "Мегафарма" АД/. Според приетото в решенията на СЕС "данъчната администрация не може да изисква от данъчнозадълженото лице, което иска да упражни правото на приспадане на ДДС, да провери, че издателят на фактурата за стоките и услугите, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на ДДС, за да се увери, че доставчиците нагоре по веригата не са извършили нарушения или измама, или пък да разполага със съответни документи в това отношение" (вж. решение от 18 юли 2013 по дело С- 78/12, "Евита-К", т. 42, решение по дело Mahagйben и Dбvid, т. 61 и решение по дело ЛВК-56, т. 61). Независимо от това в конкретния случай вещото лице счетоводител дава заключение, че по счетоводни данни, преките доставчици са разполагали със съответните лекарствени средства и количества и са били в състояние да ги доставят на жалбоподателя с изключение на част от описаните стоки по фактурите на "Мегафарма" АД. Последното обстоятелство, както и някои, установени от касатора несъответствия в датите на придобиване и датите на продажбите при този пряк доставчик "Мегафарма" АД, с оглед цитираните по-горе решения на СЕС не може да обоснове отказ да бъде признато правото на приспадане при доказаност на доставката и използването на лекарствата от жалбоподателя за осъществените от него следващи облагаеми доставки. В допълнение следва да се посочи, че с решение № 1861 от 19.10.2016 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - В. Т., приложено по делото, е отменен издаденият на "Черита" ЕООД РА № Р-22002315010315-091-001/07.07.2016 г., обхващащ периода от м. април до м. октомври 2015 г. Видно от мотивите на същото в хода на ревизията са проверявани доставките към "Чирита" ЕООД от "Фалконс 2000" ООД, "Е. Б. Ф." ООД, "Оптима 09" ЕООД и други доставчици. Решаващият орган е приел, че реалността на тези доставки е доказана чрез документите за предаване и приемане на стоките. Посочил е, че единственият мотив за отказа на правото на данъчен кредит по фактурите от "Фалконс 2000" ООД и "Е. Б. Ф." ООД е този, че доставчиците не разполагат с разрешения за търговия на едро с лекарствени продукти, а с такива за търговия на дребно в аптеки, но това обстоятелство не е аргумент за липса на доставки. То е основание за ангажиране на административнонаказателна отговорност по реда на чл. 284 от Закона за лекарствените продукти за хуманната медицина. На стр. 12 от решението е обоснован извод, че лекарствата, закупуване в нарушение на цитирания закон от аптеките са продадени на клиенти с цел тяхната окончателна реализация в страни от ЕС с цел формиране на спекулативна печалба, заради по-ниските цени на лекарствата в България. Следва да се посочи също, че в същия смисъл са постановени решение № 158/05.01.2018 г. по адм. дело № 7594/2017 г. и решение № 2081/15.02.2018 г. по адм. дело № 6956/2017 г. на ВАС, първо отделение, с които са разрешени правни спорове между същите страни, при същите факти, но за различни данъчни периоди. С оглед така изложените съображения настоящата касационна инстанция намира касационната жалба за неоснователна, а оспореното първоинстанционно решение на Великотърновския административен съд за правилно и законосъобразно. С оглед изхода на спора на ответника по касация следва да се присъдят направените за касационното производство разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 2 400 лева. Мотивиран така, и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК / вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 161, ал. 1 ДОПК, Върховният административен съд, осмо отделение