Решение № 15369 от 22.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6274/2011 г.

Решение № 15369 от 22.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6274/2011 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Директор дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП срещу решение № 698/22.03.2011 г., постановено по адм. дело № 1786/2010 г. по описа на Варненския административен съд, с което е отменен РА № 270900019/10.4.2009 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Шумен, потвърден с решение № 283-А/10.09.2009 г. на заместник директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна за непризнат преотстъпен от дружеството корпоративен данък за 2003 г. в размер на 1 775 лв., за 2004 г. - 2 091 лв., за 2005 г. - 1 542 лв. и за 2006 г. - 554,50 лв. и за 2007 г. - 11 392,46 лв. и е осъдена дирекцията да заплати на дружеството разноски в размер на 1250 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че в решението липсват самостоятелни мотиви относно приложението на приложимите материолно- правни норми. Сочи се, че съдът е приел, че за "УСМ 202" ООД са налице предвидените в закона предпоставки за преотстъпване на корпоративен данък за ревизираните периоди на основание чл. 61д ЗКПО (отм.) и чл. 184 ЗКПО (в сила от 01.01.2007 г.) само въз основа на изслушаната съдебно- техническа експертиза, без да обсъди останалите писмени доказателства по делото. Твърди се още, че съдът е достигнал до необоснован извод, като не е отчел, че извършената от дружеството дейност не покрива характеристиките на производствена дейност по смисъла на § 1, т. 28 от ДР на ЗКПО, включително и производство на ишлеме, съгласно изискванията на чл. 184 ЗКПО за преотстъпване на корпоративен данък, както и че не са налице и предпоставките за преотстъпване по реда на чл. 61д от отм. ЗКПО за 2003, 2004, 2005 и 2006 години. Иска се отмяна на обжалваното решение, отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "УСМ 2002" ООД, гр. Каолиново, не взима становище по нея. Прокурорът от Върховна административна прокуратура намира касационната жалба за основателна, като се мотивира в подробно становище по делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на разглеждане от административния съд е била законосъобразността на Ревизионен акт № 270900019/10.04.2009 г. на орган по приходите при ТД на НАП - Шумен, потвърден с Решение № 283-А/10.09.2009 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - Варна, в частта, с която на "УСМ 2002" ООД е определен допълнителен корпоративен данък за периода от 2003 г. до 2007 г. включително общо в размер на 17 123.82 лв. и лихви за забава в размер на 5 224.97 лв. При постановяване на обжалваното решение, административният съд е описал подробно установената фактическа обстановка, основавайки се на доказателствата по делото - на тези, приобщени при първоначалното разглеждане на спора, както и на тези, събрани след връщане на делото за ново разглеждане с решение № 7274 от 02.06.2010 г., постановено по адм. д. № 575/10 г. от ВАС, I отделение, със задължителни указания по тълкуването и приложението на закона. За да отговори на основния спорен въпрос по делото, а именно представлява ли производствена дейност извършваната от жалбоподателя дейност по разкривка на кварц- каолинова суровина, съдът се е позовавал се на заключението на съдебно- техническата експертиза, допусната във връзка с посочените отменителни указания на ВАС относно конкретиката на приложението на разпоредбите на § 1, т. 65 от ЗР на ЗКПО (отм.) и § 1, т. 28 от ДР на ЗКПО, в сила от 01.01.2007 г. В мотивите на цитираното по-горе решение на ВАС е обоснована необходимостта от изслушване в настоящия случай на СТЕ, даваща отговор на въпроса дали добивът на кварц- каолинова суровина представлява или не производствена дейност по смисъла на дефинициите, посочени по-горе в корпоративните закони, единият действащ до 31.12.2006 г., а другият в сила от 01.01.2007 г. Въз основа на приетото при повторното разглеждане на спора експертно заключение, административният съд е намерил за установено, че производството на различни марки каолин и кварцови пясъци е съвкупност от проучване, добив и преработка на кварц- каолиновата суровина до получаване на продуктите, съгласно утвърдените спецификации; добива като част от производствения процес на каолина и кварцовите пясъци се извършва по открит способ, т. е. с откриване на полезното изкопаемо и извършването на откривка/ разкривка; на дружеството са възлагани дейности по транспорт на откривката съгласно договор от 28.01.2003 г., а с анекс от 17.02.2003 г. е възложена и откривката като комплексна работа; съгласно договора от 24.01.2007 г. освен разкривната дейност на жалбоподателя е възложен и добива на кварц- каолиновата суровина; за изпълнение на сключените договори "УСМ 2002" ООД разполага със собствена и наета техника, която е подробно описана в заключението. Съдът е посочил в мотивите на оспореното решение, че жалбоподателят, в качеството си на подизпълнител на "Каолин" АД и съгласно двустранно подписаните договорни отношения по конкретно индивидуализираните в акта договори за разкривка на кварц по рамков договор за комплексни транспортни услуги и анекси към тях за периода 2003 г. - 2007 г. и Анекси към тях, е изпълнявал част от дейността, свързана с производството на различни марки каолин и кварцови пясъци, по-конкретно добива и откривката на кварц-каолиновата суровина. В тази връзка съдът отново се е позовал на заключението на СТЕ, според която изследваната документация и техника, описана в заключението, се използва от жалбоподателя именно за добиването на каолинова суровина и извършването на откривка. В решението е намерило отражение и изявлението на вещото лице в с. з. на 09.03.2011 г., че част от производствената дейност на "Каолин" АД се извършва от жалбоподателя и това е разкривката и добива. След подвеждане на горните фактически установявания към приложимите за спора правни норми, съдът е счел, че в разглеждания случай при разкривката на кварц-каолиновата суровина се създава нов продукт и в резултат на тази дейност продуктът, който съществува в природата се изземва и се транспортира до производствен цех на друг търговец. Решението е правилно постановено. Обоснован и законосъобразен е изводът на първостепенния съд, основан на детайлен анализ на приобщения писмен доказателствен материал и на съдебно- техническата експертиза, че дейностите, които е извършвало "УСМ 2002" ООД посредством изкопни машини на изземване/ изкопаване на земни маси и транспортирането им до определените места, водят до създаване на нов продукт, който следва да се счете за производствена дейност и за дружеството са изпълнени изискванията на чл. 61д от ЗКПО (отм.) и чл. 184 ЗКПО. Преотстъпването на корпоративен данък по чл. 61д, ал. 1 от ЗКПО (отм.) е единствено за извършвана от задълженото лице производствена дейност, като съгласно § 1, т. 65 от ЗР на ЗКПО (отм.) под производствена дейност за целите на преотстъпването по чл. 61д от с. з. следва да се разбира процеса на създаване на нов продукт чрез механично, физично или химично преобразуване (обработка или преработка) на суровини и материали с цел последваща реализация. Съгласно чл. 184, ал. 1 ЗКПО корпоративният данък се преотстъпва в размер до 100 % на данъчно- задължени лица за данъчната им печалба от извършваната производствена дейност. Дадената и в понастоящем действащия ЗКПО, в т. 1 на § 28 от ДР на закона дефиниция на "производствена дейност" е аналогична на визираната по- горе такава от отменения ЗКПО. Въз основа на правилно тълкуване на посочените по- горе разпоредби, съотнасяйки ги към конкретиката на разглеждания случай, съдът е дал обоснован отговор на основния спорен въпрос- дали осъществяваната от ревизираното лице дейност има за резултат създаването на нов продукт. За да стори това, съдът правилно се е основал на констатациите на съдебно- техническата експертиза, че производството на различни марки каолин и кварцови пясъци е съвкупност от проучване, добив и преработка на кварц- каолиновата суровина до получаване на продуктите съгласно утвърдените спецификации. Неоснователно се твърди от касатора, че съдът не е дал отговор на въпроса защо приема, че от процеса на разкривка и добив на кварц- каолиновата суровина се получава нов продукт. Напротив, съдът е мотивирал своята решаваща теза, че в настоящия случай при разкривката на кварц- каолиновата суровина се създава нов продукт, който в резултат на производствената дейност се изземва и се транспортира до производствен цех на друг търговец. Добиването на полезни изкопаеми се осъществява чрез механичното им отделяне (наречено изземване), при което се създава нов продукт, подлежащ на последваща преработка или пряко потребление (реализация). Направената трактовка на предметния обхват на понятието "производствена дейност" в касационната жалба е превратна, в дисонанс със смисъла, вложен в разпоредбита на § 1, т. 65 ЗКПО (отм.) и § 1, т. 28 от ДР на ЗКПО и не се споделя от настоящия състав, като по същество аргументите за това се съдържат по-горе в мотивната част на настоящия съдебен акт. Касационното оплакване за допуснато нарушение на административно- производстевните правила, изразяващо се в липса на изложени мотиви по спора, е несъстоятелно, поддържа се формално от касатора и следва да бъде оставено без уважение. Предвид изложеното настоящият състав приема, че решението на Административен съд-гр. Варна не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора разноски на касатора не следва да бъдт присъждани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение