Решение № 47 от 29.01.2014 г. на ВКС по н. д. № 1969/2013 г.

Решение № 47 от 29.01.2014 г. на ВКС по н. д. № 1969/2013 г., I н. о., НК, докладчик председателят Пламен Томов Осъденият А. А. Х. е отправил към ВКС по реда на глава тридесет и трета от НПК искане (макар и да го е нарекъл "касационна жалба") да бъде възобновено делото, по което е бил осъден от Новопазарския районен съд-като първоинстанционен, и от Шуменския окръжен съд - като второинстанционен. Районният съд по нохд № 73/2013 г. е издал присъда № 54 от 25.04.2013 г., с която наказал Х. с 2 години и 6 месеца лишаване от свобода при строг първоначален режим за кражбата на 20 м. четирижилен електрически кабел на стойност 42 лева, който отнел от Ж. Ж. на 14.11.2012 г. - престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 НК (още защото е при условията на опасен рецидив по чл. 29, б. "б" НК). Окръжният съд по внохд № 239/2013 г. е потвърдил присъдата с решение № 79 от 3 юли 2013 г. след обжалване по въззивен ред от служебния защитник на подсъдимия Х. и с това наказателното производство е приключило инстанционното си развитие. В ръкописната "касационна жалба" (искането за възобновяване на делото) осъденият е по-скоро заявил само недоволството си от въззивния (второинстанционен) съдебен акт, както и очакването си за "бързо решение", с което да бъдат поправени "много[то] грешки" в него. В съдебното заседание на ВКС искането за възобновяване на делото е поддържано и от служебен защитник с конкретизацията или за оправдаване на осъдения като неизвършил приписаното му престъпление, или за намаляване на наказанието му. Участващият прокурор е за отхвърляне на искането като неоснователно. Върховният касационен съд намери, че трябва само да коригира осъждането относно неговата санкция. I. Наложеното наказание е явно несправедливо и за ВКС това е безспорно при тази равностойност на откраднатото - 42 лева. Става въпрос все пак за кражба, при това не например за джебчийска или пък за кражба, съчетана с принуда (грабеж - според закона), пък дори и за определянето на цената да са били положени значителни усилия, включително чрез назначаването на допълнителна експертиза. НРС и ШОС, впрочем, не за първи път - ако се съди от записаното в свидетелството за съдимост, приложено към първоинстанционното дело, на л. 104, № 5 и № 6 - санкционират Х. несправедливо: вж. намаляването от ШОС на л. св. от 9 г. на 4 г., наложено от НРС, както и от ВКС на л. св. от 10 години на 6 години и на 4 години, наложени от ШОС. За ВКС подобна кражба независимо от утежняващите обстоятелства около извършването й (от рецидивист, нощем, на вещ, значима за нейния собственик и т. н.) не заслужава в никакъв случай лишаване от свобода, по-високо от 1 г., разбира се, след правна квалификация на равностойността на откраднатия кабел като изключително смекчаващо по смисъла на чл. 55 НК обстоятелство, което, заедно с останалите индивидуализиращи отговорността обстоятелства, сочи на несъразмерна тежест за тази отговорност на минимума от 2 години лишаване от свобода по чл. 196, ал. 1, т. 1 НК. II. Според ВКС неоснователността на възраженията на осъдения, че не е автор на кражбата е също тъй очевидна, както и допусната спрямо него несправедливост при наказването му. Той и без друго не сочи нищо съществено конкретно в подкрепа на възраженията си, но заедно с това съдилищата (доколкото присъдата е потвърдена) са достатъчно убедителни в отношението си към доказаността на обвинението. Вярно е, накрая, че районният и окръжният съдилища са допуснали и други "грешки" - както се е изразил осъденият, - но те не изискват нищо повече от отбелязването тук на двете най-важни от тях. Тази оценка заслужават незаконосъобразните разбирания във връзка предишните присъди срещу Х., които са обусловили квалификацията "опасен рецидив", и значението на процесуалното му поведение при неговото санкциониране. ВКС е имал и други поводи да припомня указанието в П. 2/1970 - Пл., че "[ч]лен 29, ал. 1, б. "б" НК има предвид две или повече осъждания, а не престъпления. Затова при реална съвкупност на престъпленията[каквито са били престъпленията предмет и на нохд 569/06 и 409/07 на НРС], макар да са постановени различни присъди за отделните престъпления, е налице едно осъждане" (мотиви, "Относно опасния рецидив", т. 2, предпосл. абз.) - вж. например р. 138/97-I (Сб., с. 30). Що се отнася до забраната за утежняване на отговорността - все едно дали заради "непризнаването на вина" или заради "липса на критичност към извършеното" (ШОС, мотиви, с. 4) - тя следва от самата презумпция за невиновност (чл. 16 НПК; вж. също р. 157/92-I, Сб., с. 43, и р. 29/09-I, Бюл. 8/09). III. Ръководен от всичко изложено, от приложимите в глава тридесет и трета от НПК разпоредби и от необходимостта да вземе отношение към санкционирането на 17.01.2014 г. на служебния защитник на осъдения предвид на установеното по-късно, ВКС - I н. о.