Решение № 7387 от 12.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14809/2019 г.

Решение № 7387 от 12.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14809/2019 г., VII о., докладчик съдията Диана Петкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК, във вр. с чл. 27, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/. Образувано е по касационна жалба на община Разлог, подадена чрез процесуалния представител срещу Решение № 2207/24.10.2019 г., постановено по адм. дело № 697/2019 г. по описа на Административен съд Благоевград, с което е отхвърлена жалбата срещу Решение № РД-02-36-757/19.06.2019 г. на Заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014-2020 г. /ОПРР 2014-2020/. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът сочи, че съдът е възприел тезата на административния орган относно недопустимостта на разходите в размер 14 664. 01 лв. по т. 1 и 610. 97 лв. по т. 2, без да съобрази факта, че сградата-обект на СМР е стара, построена преди повече от 50 години и не съществува техническа възможност да се изпълнят основните СМР, без да се извършат приетите от УО на ОПРР 2014-2020 като недопустими разходи. Последните представляват съпътстваща дейности и е невъзможно да не бъдат направени. Иска отмяна на решението на административния съд и постановяване на ново с което обжалваното решение на административния орган да бъде отменено. В с. з. касационният жалбоподател не се представлява. Ответникът – зам. министърът на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на УО на ОПРР 2014-2020 г. в отговор на касационната жалба представя писмено становище чрез процесуалния представител, с което оспорва изцяло основателността на жалбата. Сочи, че правилно административният орган, потвърдено с решението на Административен съд - Благоевград, е приел че недопустимите разходи не са пряко свързани с изпълнението на задължителните мерки за енергийна ефективност и същите не следва да бъдат финансирани съгласно Насоките за кандидатстване в процедурата. Моли решението да бъде оставено в сила. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежно легитимирана страна, срещу съдебен акт подлежащ на касационен контрол. Разгледана по същество на посочените в нея основания и обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, същата е неоснователна. С обжалваното съдебно решение е отхвърлена жалбата на касационния жалбоподател срещу Решение № РД-02-36-757/19.06.2019 г. на зам. министъра на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на УО на ОПРР 2014-2020, с което на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 и т. 4, чл. 60, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и ал. 3, чл. 63, ал. 1, т. 1 и чл. 64, ал. 1 ЗУСЕСИФ, във връзка с постъпило искане за плащане № 3 /окончателно/ по АДПБФП № BG16 RFОР001-2. 001-0024-С01 на община Разлог и Писмо № BG16 RFОР001-2. 001-0024-С01-М083 в ИСУН 2020 за корекции на бенефициера, постъпило във връзка с писмо № BG16 RFОР001-2. 001-0024-С01-М081 в ИСУН 2020 на Ръководителя на УО на ОПРР 2014-2020 г. е отказано верифициране и изплащане на разходи в размер както следва: по т. 1 сумата от 14664. 01 лв. поради липса на предвидените в чл. 57, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУСЕСИФ условия във връзка с чл. 79 от Общите условия на АДПБФП и по т. 2 сумата от 610. 97 лв. поради липса на предвидените в чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕСИФ условия, във вр. с чл. 26, ал. 1 ЗУСЕСИФ, във вр. с чл. 7, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ПМС № 189. Отказът по т. 1 е основан на Насоките за кандидатстване по процедура BG16 RFОР001-2. 001 "Енергийна ефективност в периферните райони" които предвиждат, че "СМР на сградите, които обхващат ремонт и реконструкция на различни части на сградата /покрив, стени, стълбищни клетки и площадки, коридори, асансьори и други/ могат да бъдат финансирани само, ако с предложените мерки по проекта на ОПРР 2014-2020, сградата постигне най-малко клас на енергопотребление "С" и повече от 60% енергийни спестявания, което изискване следва задължително да се спазва, когато описаните СМР не са пряко свързани с изпълнението на задължителните мерки за енергийна ефективност, но тези СМР са предписани в техническото обследване, като в случая от страна на бенефициера не е доказано постигането на изискването за 60% енергийни спестявания. По отношение на разходите по т. 2 административният орган е приел, че при общо верифицирани преки допустими разходи с натрупване в размер на 266 007. 99 лв. максималният размер на разходите за организация и управление не следва да превишава 5 320. 16 лв. или 2% от преките допустими разходи, докато отчетените и подлежащи на верификация разходи за организация и управление на проекта с натрупване са в размер на 5931. 13 лв., т. е. налице е превишавана със сумата от 610. 97 лв. За да постанови този резултат съдът е формирал извод за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт, сочейки че същият е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма, с посочени фактически и правни основания, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Предмет на съдебен контрол пред първата инстанция е индивидуален административен акт, издаден от Ръководителя на УО на ОПРР 2014-2020 г., с който е отказано верифициране на разходи по искане за окончателно плащане № 3 по проект "Повишаване на енергийната ефективност на обществените сгради в гр. Разлог - сгради на социалната инфраструктура" с бенефициер (по смисъла на чл. 2, т. 10 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 г.) община Разлог, посочени в два пункта. Страните не спорят относно компетентността на органа, валидността на формата и спазване на процедурата по верификация на средствата от ЕСИФ по реда на ЗУСЕСИФ, поради което и настоящата инстанция не повтаря съображенията на първоинстанционния съд. Неоснователно е възражението, че решението е постановено при неправилно приложение на закона. Уредбата на производството по верификация на разходи се съдържа в чл. 60 - 68 ЗУСЕСИФ. Съгласно сочените разпоредби междинни и окончателни плащания се извършват след верифициране с цел потвърждаване допустимостта на извършените разходи и при наличието на физически и финансов напредък на проекта. Общите условия за допустимост на разходите са изложени в чл. 57 и 58 ЗУСЕСИФ. Според чл. 59, ал. 1 от закона конкретните национални правила и детайлните правила за допустимост на разходите за съответния програмен период за всяка оперативна програма по чл. 3, ал. 2 се определят с нормативен акт на МС. В конкретния случай такива подзаконови нормативни актове са ПМС № 119/2014 г. за приемане на национални правила за допустимост на разходите по оперативните програми съфинансирани от Европейския фонд за регионално развитие, Европейски социален фонд, Казионния фонд на Европейския съюз и от Европейски фонд за морско дело и рибарство за финансовата 2014-2020 г. и ПМС № 189/28.07.2016 г. за определяне на националните правила за допустимост на разходите по програмите, съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове за програмен период 2014-2020 г. /ПМС № 189/. Освен това, с оглед на чл. 26, ал. 1 ЗУСЕСИФ правилата за допустими разходи се съдържат и в Насоките за кандидатстване по процедура на директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, приоритетна ос 2 "Подкрепа за енергийна ефективност в опорни центрове в периферни райони", с наименование на процедурата BG16 RFОР001-2. 001 "Енергийна ефективност в периферните райони" /Насоки за кандидатстване/. По отношение отказа да се верифицира сума в размер на 14 466. 01 лв. с ДДС по т. 1 от Решението: Кои разходи са допустими и кои са недопустими изчерпателно е посочено в т. 4. 5 от Насоките за кандидатстване, като съгласно т. 4.5.2, подточка 3. 9, недопустими са "разходи върху дейности, различни от допустимите по настоящата процедура". Кръгът на допустимите дейности е очертан в т. 4.4.6, като са дефинирани следните групи: 1) дейности по конструктивно възстановяване, които са предписани като задължително в техническото обследване: 2) изпълнение на мерки за енергийна ефективност, които са предписани като задължителни за сградата в обследването за енергийна ефективност, като от друга страна категориите такива мерки са детайлно описани: 3) СМР на жилищни сгради, на административни сгради на държавната и общинска администрация и на общински публични сгради на образователната, културната и социална инфраструктура /с изключение на сгради на социални институции за деца и възрастни хора извън националната политика за деинституционализация на този вид услуги, които обхващат ремонт и реконструкция на различни части на сградата /покрив, стени, стълбищни клетки и площадки, коридори, асансьори и др. /, като е предвидено, че могат да бъдат финансирани само, ако с предложените мерки по проекта по ОПРР 2014-2020 г. сградата постигне най-малко клас на енергопотребление "С" и повече от 60% енергийни спестявания и е уточнено, че това изискване следва задължително да се спазва когато описаните СМР не са пряко свързани с изпълнението на задължителните мерки за енергийна ефективност, но тези СМР са предписани в техническото обследване: 4) съпътстващи строителни и монтажни работи, свързани с изпълнението на мерките за енергийна ефективност и възстановяване на първоначалното състояние, нарушено в резултат на обновяването: 5) обследвания за енергийна ефективност и техническо обследване: 6) дейности по подобряване достъп на лица с увреждания до гореспоменатите сгради. По делото не се спори, че процесните разходи във връзка с извършените СМР са такива за дейности за мълниезащитна инсталация, мерки по противопожарна безопасност, СМР по покрив и ремонтни работи в санитарните помещения. Безспорно е, че процесната сграда не е клас на енергопотребление "С" и не е постигнала минимум 60% енергийни спестявания. Спорът е дали процесните разходи за СМР, включени в т. 1 от обжалваното решение на Ръководителя на УО на ОПРР 2014-2020 г. са за дейности пряко свързани с изпълнението на задължителните мерки за енергийна ефективност, както и дали същите съставляват съпътстващи дейности. Видно от данните по делото дейностите подробно, описани в т. 1 от обжалвания административен акт не са пряко свързани с изпълнението на задължителните мерки за енергийна ефективност, предписани в Доклада за енергийно обследване. При това положение обосновано и в съответствие със събраните доказателства административния орган, а и административният съд са приели, че същите разходи са недопустими за финансиране съгласно чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕСИФ и цитираните Насоки за кандидатстване, тъй като са извършени във връзка с дейности които не попадат в категорията на допустими такива. Този извод не се променя от обстоятелството, че същите са били предписани в техническото обследване. Както се посочи по-горе в тези случаи също се следва задължително изпълнението на кумулативните изисквания за достигане клас на енергопотребление "С" и не по-малко от 60% енергийни спестявания, което безспорно не е изпълнено. Освен това УО не е посочил, че тези дейности не следва да бъдат извършени, а че същите следва да се финансират със собствени на бенефициента средства. Що се касае до твърденията, че същите тези СМР са съпътстващи, то при доказателствената тежест на община Разлог да установи благоприятен факт, същата не го е сторила. Нещо повече, предвид неизпълнението на едно от задължителните условия за допустимост на разходите, обстоятелството дали процесните СМР са пряко свързани със задължителните мерки за енергийно ефективности или са съпътстващи е без правно значение. По отношение на отказа да се верифицират разходи в размер 610. 97 лв. по т. 2 от Решението: Касационния жалбоподател е оспорил изцяло решението на Административен съд Благоевград, без обаче да конкретизира и обосновава оплаквания относно отхвърлянето на жалбата му в частта по т. 2 от решението на административния орган. Но оглед изискването на чл. 218, ал. 2 АПК съдът следи служебно за съответствието на съдебното решение с материалния закон. По делото не се спори, че общо верифицираните преки допустими разходи с натрупване са в общ размер на 266 007. 99 лв., както и че отчетените и подлежащи на верифициране разходи за организация и управление на проекта с натрупване са в размер 5931. 13 лв. Съгласно т. 4.5.1 от Насоките за кандидатстване, разходите за организация и управление финансирани от БФП не трябва да надвишават 2% от стойността на общите преки допустими разходи, финансирани от БФП по проект или в конкретния случай не следва да превишават 5 320. 16 лв. При това положение и с оглед разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от ПМС № 189 правилно административният орган е отказал верифицирането на сумата от 610. 97 лв., съставляваща установени надвишения на максимално допустимите размери на разходите за организация и управление на проекта на база общо верифицирани преки разходи. Предвид на изложеното и при липса на касационни основания за отмяна на съдебното решение, същото следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода и при своевременно направено искане, в полза на ответника следва да бъде присъдено възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100 лв. за настоящата инстанция на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, във вр. с чл. 144 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение