Решение № 321 от 11.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9433/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на главния архитект на Община Дупница срещу решение 138/03.07.2023 г., постановено по адм. дело 393/2021 г. по описа на Административен съд- Кюстендил, с което е отменено като незаконосъобразно издадено от него Разрешение за строеж 144 от 28.10.2021 г. С доводи за необоснованост и неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, се претендира неговата отмяна със законните последици. Ответниците А. Терзийска и Ц. Мирчева, чрез адв. Петров, изразяват становище за неоснователност на касационната жалба и молят да бъде оставено в сила обжалваното решение като обосновано и правилно. Претендират се разноски от А. Терзийска за настоящата инстанция по приложен списък по чл.80 ГПК. Ответниците С. Райнова, Д. Терзийска, Т. Терзийски и В. Терзийска не ангажират становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се потвърди решението като законосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срок, а разгледана по същество неоснователна. С обжалваното решение е отменено като незаконосъобразно Разрешение за строеж 144 от 28.10.2021 г. издадено от главен архитект на Община Дупница в полза на С. Райнова, с което на основание чл. 148, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 147, ал. 1, т. 2 и чл. 185, ал. 1, т. 5 от ЗУТ е разрешено изграждане на строеж от шеста категория Водопроводна и канализационна инсталации за самостоятелен обект с идентификатор 68789.18.227.1.2 по кадастралната карта, находящ се на втори етаж в двуетажна жилищна сграда. Прието е, че оспореното разрешение е издадено от компетентния орган , но при опорочена административна процедура и несъответствие с материалния закон. От събраните доказателства по делото, вкл. неоспорената тройна съдебно-техническа експертиза, кредитирана във връзка с останалите доказателства, първоинстанционният съд е установил, че разрешеният строеж представлява нова инсталация, която се свързва със съществуващите за сградата водопроводно и канализационно отклонения на ниво сутерен, като проектът към оспореното разрешение за строеж предвижда вертикалните клонове на водопроводната и канализационна инсталации да преминат през общи части на съсобствената сграда стълбищна клетка, чиято ширината се намалява до около 85 см. Изведен е решаващият правен извод за незаконосъобразност на Разрешение за строеж 144 от 28.10.2021 г., поради несъответствие с изискванията на чл. 185, ал. 1, т. 2 във връзка с ал. 2 от ЗУТ, тъй като липсва изискуемото съгласие. В допълнение са изложени мотиви за издаване на процесното разрешение за строеж без административният орган да се извършил обследване и проверка за съответствие на разрешения строеж със санитарно-хигиенните правила, противопожарните правила и нормативи - чл. 185, ал. 5 от ЗУТ. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано, като мотивите се споделят изцяло от настоящата инстанция по реда на чл.221,ал.2, предл.второ от АПК. Безспорно е установено по делото от тройната съдебно-техническа експертиза, че разрешения строеж касае изграждане на нова водопроводна и канализационна инсталации в съсобствена сграда за нуждите само на самостоятелен обект с идентификатор 68789.18.227.1.2 по кадастралната карта, находящ се на втори етаж . Следователно изводите на административният съд, че се касае за строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ, а не за инсталация по чл.147, ал.1, т.2 от ЗУТ почиват на надлежно събрани в производството доказателства. Експертизата установява и предвижданията на проекта за изграждане на новата инсталация с преминаване на вертикалните клонове през стълбищното рамо без вкопаване в стените, с което се засяга обща част на съсобствената сграда по смисъла на чл.38 от ЗС стълбищната клетка, чиято ширината се намалява до около 85 см. Освен това е установено от вещите лица, че инвестиционното намерение не съответства на изискванията на ЗУТ и Наредба Iз-1971/2009г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар-чл.41, ал.2. Изложеното сочи на законосъобразност на решаващият правен извод на административния съд за допуснати нарушения при постановяване на обжалвания административен акт и материалната му незаконосъобразност по смисъла на чл. 185, ал. 1, т. 2 във връзка с ал. 2 от ЗУТ, тъй като е безспорна липсва на съгласие от останалите съсобственици в сградата. В тази връзка обосновано е приета от съда и неотносимостта на нормата на чл.186, ал.1 ЗУТ, тъй като разрешения строеж не съставлява обща инсталация. Неоснователен е доводът по касационната жалба, че стълбищната клетка се ползва и обслужва само и единствено втория етаж на сградата, тъй като това обстоятелство не я изключва от категорията обща част предвид разпоредбата на чл.38 ЗС. Освен това вертикалната инсталация преминава в мазето на адресата на разрешението за строеж и се свързва самостоятелно със наличната площадкова мрежа, без свързване със съществуващата обща ВиК инсталация на сградата. Предвид изложеното и тъй като не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение като неоснователна. С оглед изхода на делото и своевременно заявената претенция за разноски от ответницата А. Терзийска, касаторът дължи сумата 1250лв, съставляваща разноски за настоящата инстанция заплатено адв.възнаграждение по представения Договор за правна защита и съдействие от 07.11.2023г. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,