Решение № 6036 от 26.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2903/2020 г.

Решение № 6036 от 26.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2903/2020 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по реда на гл. ХII на АПК във вр. с чл. 166 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" - Варна, представен от юрисконсулт Д. Ашикова, срещу решение № 2342/03.12.2019 г. на Административен съд Варна по адм. д. № 901 по описа за 2019 г., с което е отменен акт за установяване на публично държавна вземане /АУПДВ/ № 03/06/1/0.0.0654/2/01/04/01 от 28.02.2019 г., издаден от директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" /ДФ3/ - Варна и е разпоредено изпращане на преписката на административния орган. Доводите на касатора са за неправилност на решението заради противоречие с материалния закон. Оспорва изводите на съда за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на акта. Отрича спорът да е в приложното поле на ЗУСЕСИФ, та да е приложим уреденият с този закон ред за финансови корекции. Твърди, че чл. 9б, т. 2 ЗПЗП е неотносим към издаването на АУПДВ, тъй като се прилага само за производства образувани след промяната от ДВ бр. 2/2018 г. Обосновава правилността на избора на административнопроизводствен ред за издаване на акта с позоваване на чл. 30, ал. 3 от Наредба № 4 от 30.05.2015 г. за условията и реда за изплащане, намаляване или отказ за изплащане, или за оттегляне на изплатената финансова помощ за мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители. Приема, че са осъществени предпоставките на чл. 38, ал. 1, т. 2 и т. 9 от Наредба № 14/28.05.2015 г., изключващи правото на ползвателя на помощта на второ плащане и обуславящи връщане на полученото първо плащане, тъй като ползвателят не е поддържал съответствие с всеки от критериите за подбор, по които проектът му е бил оценен съгласно Приложение № 1 от договора. Правомощието за издаване на АУПДВ следвало и от разпоредбата на § 4, ал. 3 ЗУСЕСИФ. Иска отмяна на решението и отхвърляне на оспорването срещу АУПДВ, а евентуално връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касация Г. Павлов, чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Иска присъждане на разноските за касационната съдебна инстанция. Заключението на прокурора е за основателност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното: С оспорения пред АС Варна АУПДВ е отказано изплащане на финансова помощ в размер 24 447. 50 лева, представляваща второ плащане по договор № 03/06/1/0.0.0654 от 11.02.2016 г. и е установено в тежест на Г. Павлов задължение в размер 24 447. 50 лева, представляваща изплатено и подлежащо на възстановяване първо плащане по договора, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.11.2018 г. /когато на ползвателя е съобщено за образуване на производството за установяване на публично държавно вземане/. Фактическо основание за издаване на акта е обстоятелството, че към датата на подаване на заявка за второ плащане бенефициентът обработва култури, които не са в приоритетния сектор и в обхвата на бизнес плана му. Така се стигало до неспазване на приоритета по договора, като са отглеждани в стопанската 2017/2018 г. култури различни от тези, за които е получен приоритет /мека пшеница и царевица вместо плодове и зеленчуци и/или етеричномаслени култури/. Това представлявало неизпълнение на задължението да се подържа съответствие с критерия от датата на подаване на заявлението за подпомагане до изтичане на 5 години от датата на сключване на договора. Правно основание за издаване на АУПДВ са разпоредбите на чл. 13, ал. 7, чл. 18, ал. 1 и ал. 3 и чл. 38, т. 2 и т. 9 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. и чл. 13, ал. 1, чл. 14, ал. 1, т. 7 и чл. 15, ал. 2 от договор № 03/06/1/0.0.0654 от 11.02.2016 г. с ДФЗ, както и чл. 165 и чл. 166 от ДОПК. С първоинстанционното решение е отменен АУПДВ. Решаващите мотиви на първостепенния съд са за допуснато при издаването на акта съществено нарушение на административнопроизводствените правила. По констатациите на съда жалбоподателят е ползвател по договор № 03/06/1/0.0.0654 от 11.02.2016 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ за периода 2014 – 2020 г. Първото плащане по подмярката в размер 24 447. 50 лева било извършено непосредствено след подписване на договара. Павлов е подал заявление от 07.09.2018 г., с което е поискано извършване на второто плащане. Според административния съд контролът и администрирането на подпомагането на жалбоподателя за мярката, по която е ползвател, не попада в приложното поле на чл. 21, параграф 1, буква "б", чл. 28, 29, 30, 31, 33 и 34 от Регламент /ЕС/ № 1305/2013, респ. и на чл. 9б, т. 1 ЗПЗП. За разглеждането му е приложим редът по ЗУСЕСИФ. Производството по мярката следвало да се осъществи по реда на ЗУСЕСИФ по препращането от чл. 9б, т. 2 ЗПЗП, а този ред бил специален по отношение на реда по чл. 166, ал. 2 ДОПК. Доколкото производството по издаване на АУПДВ започнало след влизането в сила на чл. 9б ЗПЗП, то установяването на вземането с АУПДВ по реда на ДОПК е възприето като основание за незаконосъобразност на акта по чл. 146, т. 3 АПК. С позоваване на разпоредбата на чл. 168, ал. 5 АПК е ограничил обхвата на съдебния контрол до това основание за незаконосъобразност. Първоинстанционният съдебен акт е неправилен. Обратно на приетото от първостепенния съд за конкретното вземане не са налице предпоставките за установяването му по реда на ЗУСЕСИФ, което /явно с арг. от чл. 166, ал. 2 ДОПК/, да изключи правомерността на установяването на публичното държавно вземане с АУПДВ по реда на ДОПК. При действието на § 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ, предоставянето на безвъзмездна финансова помощ, както и плащанията, верифицирането или сертифицирането на разходите по програмата по ал. 1 /Програмата за развитие на селските райони/ се извършват при условията и по реда на този закон, доколкото друго не е предвидено в Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета (ОВ, L 347/487 от 20 декември 2013 г.) и Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета (ОВ, L 347/549 от 20 декември 2013 г.), в ЗПЗП или в акт по неговото прилагане. Изключението се съдържа в § 12, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП /ДВ бр. 2/2018 г./, според който започналите производства по издадените до датата на влизането в сила на този закон наредби по прилагането на мерките от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. и на мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. се довършват по досегашния ред до изтичане на периода на мониторинг. Павлов е ползвател по договор № 03/06/1/0.0.0654 от 11.02.2016 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ за периода 2014 – 2020 г. Производството е за мярка по чл. 9б, т. 2 ЗПЗП, но за него е приложима Наредба № 14 от 28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ за периода 2014 – 2020 г. и то следва да се довърши по досегашния ред до изтичане на периода на мониторинг. Неприложим към него е редът за установяване на задължения по ЗУСЕСИФ. При действието на чл. 166, ал. 1 и ал. 2 ДОПК установяването на публичните вземания, каквото е и това за недължимо платените и надплатените суми, както и за неправомерно получените или неправомерно усвоените средства по проекти, финансирани от предприсъединителните финансови инструменти, оперативните програми... – чл. 162, ал. 2, т. 8 ДОПК, се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, издаван по реда за издаване на административни актове по АПК. Ако съответният закон не определя органа за издаване на акта, той се определя от кмета на общината, съответно от ръководителя на съответната администрация. До новелата от ДВ бр. 51/2019 г., в сила от 28.06.2019 г. със създаването на ал. 5 и ал. 6 на чл. 20а ЗПЗП не урежда реда и органа за установяване на вземането за недължимо платени или надплатени, а с чл. 27, ал. 5, изр. 1 /преди редакцията от ДВ бр. 51 от 2019 г. /на вземанията на Разплащателната агенция, възникнали от административен акт/а в действащата редакция и от административен договор/ придава качеството публични държавни вземания и препраща за събирането им към реда по ДОПК. В случая фондът действа като Разплащателна агенция. Изпълнителният директор на фонда е и изпълнителен директор на Разплащателната агенция /чл. 20а, ал. 1 ЗПЗП/, той е и ръководител на администрацията на РА /арг. чл. 20а, ал. 2 ЗПЗП/. По хипотеза, освен ако не е определен в съответния закон, ръководителят на администрацията не е органът компетентен да установи публичното вземане. Затова и не може да делегира компетентност, която не притежава. По действащото право със създаването на чл. 20а, ал. 4 и ал. 5 ЗПЗП е създадена компетентност на изпълнителния директор на ДФЗ за издаване на АУПДВ по реда на ДОПК и тази му компетентност е делегируема. Заповед № 03-РД/286 от 01.02.2017 г. на изпълнителен директор на фонда овластява директорите на областни дирекции с правомощието за издаване и подписване на АУПДВ. Възприетото от съда основание за незаконосъобразност на АУПДВ не е от категорията на тези по чл. 168, ал. 4 АПК, при което контролът за законосъобразност да се ограничи до основанията по чл. 146, т. т. 1-3 АПК /арг. чл. 168, ал. 5 АПК/. Затова и ограниченият обхват на съдебната проверка е в противоречие с правилото на чл. 168, ал. 1 АПК. Средството за изправяне на допуснатото процесуално нарушение е отмяната на първоинстанционното решение /вж. чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК/ и връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд, които да осъществи контрола за законосъобразност на АУПДВ в пределите на чл. 168, ал. 1 АПК /естествено като съобрази разрешенията по основанията за незаконосъобразност по чл. 146, т. т. 1-3 АПК, за които възможностите за съдебна проверка са изчерпани/. По разноските за касационната съдебна инстанция ще се произнесе първоинстанционния съд – чл. 226, ал. 3 АПК. Воден от горното, Върховният административен съд, Първо отделение