Решение № 11066 от 5.08.2011 г. на ВАС по адм. д. № 818/2011 г.

Решение № 11066 от 5.08.2011 г. на ВАС по адм. д. № 818/2011 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Стоян Йовчев Стоянов, в качеството му на управител на "Лъки" ЕООД, срещу решение № 1358 от 19.11.2010 г. по адм. дело № 1263 по описа за 2010 г. на административния съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата му срещу РА № 200800363 от 17.03.2009 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Сливен по повод искането за прогласяване на същия за нищожен. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на закона, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Бургас не ангажира становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Административният съд - Бургас е бил сезиран с жалба срещу РА № 200800363 от 17.03.2009 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Сливен, с искане същият да бъде прогласен за нищожен като издаден от некомпетентен орган. Съдът е приел, че е сезиран с допустима жалба, независимо, че актът не е обжалван по административен ред, за което по делото има данни, понеже пред административния орган жалбата е била просрочена, а по същество е приел, че тя е неоснователна. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно. В съдебното производство е установено, че със ЗВР № 800298 от 20.10.2008 г., издадена от началника на отдел "Контрол" при ТД на НАП-гр. Сливен, изменена със ЗВР № 800363 от 23.12.2008 г., издадена от същия орган е възложена ревизия на дружеството по прилагането на ЗДДС (отм.) за ревизиран период 1.03.-30.04.2006 г. Съставен е бил ревизионен доклад за резултатите от ревизията по чл. 117 от ДОПК под същия номер от 10.02.2009 г. С процесния ревизионен акт, издаден от органа по приходите, оправомощен със заповед № К 800363 от 11.02.2009 г. на търговското дружество са определени задължения за ДДС в размер на 12 900.78 лв., главница и 5 396.76 лв., лихва, за данъчен период м. 03.2006 г. и 19 833.62 лв., главница и 8 083.08 лв., лихва за данъчен период м. 04.2006 г. Актът е обжалван пред директора на дирекция "ОУИ"-гр. Бургас, като с решение № РД-10-145 от 1.07.2009 г. е прието, че жалбата е просрочена, поради което като недопустима е оставена без разглеждане. По повод молба от 10.07.2010 г. за възстановяване на срока е постановено решение № РД-10-171 от 23.07.2009 г., като е отказано това. Същото е обжалвано по съдебен ред и е оставено в сила с определение № 2501 от 29.12.2009 г. по адм. дело № 1150 по описа за 2009 г. на административния съд - Бургас. Възражението за нищожност в обсъжданото съдебно производство е обосновано на твърдения, че няма издадена заповед по реда на чл. 119, ал. 2 от ДОПК и същата не е връчена на управителя на ревизираното дружество. Това е и единственото касационно възражение. Съдът правилно е приел, че същото е неоснователно, съответно и настоящият съдебен състав намира, че то е неоснователно. Съгласно чл. 119, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК в тридневен срок от изготвянето на ревизионния доклад, органите, извършили ревизията, уведомяват писмено органа, който я е възложил. След получаване на уведомлението, органът възложил ревизията, определя със заповед компетентния орган по приходите да издаде ревизионния акт. В случая органът възложил ревизията е началникът на отдел "Контрол" при ТД на НАП-гр. Сливен, оправомощен затова със заповед № 46 от 19.05.2006 г. от директора на ТД на НАП-гр. Сливен (стр. 43 от съдебното досие), на основание чл. 11, ал. 3 от ЗНАП. Този орган, на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК и по повод уведомление от 11.02.2009 г. е издал заповед за определяне на компетентен орган № К 800363 от 11.02.2009 г. (стр. 50 от съдебното досие). Заповедта е била връчена на управителя на дружеството на 23.04.2009 г. по реда на чл. 32 от ДОПК, както е и връчен обжалваният РА. Компетентният орган да издаде ревизионният акт е определен, съгласно правилно приложените от административния орган, административнопроизводствени правила, поради което обжалваният ревизионен акт не се явява нищожен. За точност следва да се отбележи, че връчването по реда на чл. 32 от ДОПК е законово уредено, като в конкретния спор не се установява нарушение при осъществяването му. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение