Решение № 4486 от 10.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 33/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Я. Самаров енд Ко ООД чрез адв. Т.Стойчева срещу решение 1567 от 03.10.2023г., постановено по адм. дело 742/2021 г. по описа на Административен съд- Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповед А-367/26.02.2021 г. на кмета на община Асеновград. В касационната жалба се твърди, че обжалваният съдебен акт е неправилен като изложените подробни доводи се отнасят към отменителното основание по чл.209, т.3, предл.І от АПК- нарушение на материалния закон. Иска се отмяната на обжалваното решение и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което издадената заповед на кмета на община Асеновград бъде отменена. Ответникът кмет на община Асеновград, чрез процесуалния представител адв.Симеонова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба в представен писмен отговор. Претендира присъждане на разноските за касационното производство съобразно представен списък. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на четвърто отделение, след преценка на направените в жалбата оплаквания и становищата на страните във връзка с доказателствата по делото, констатира следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Производството пред Административен съд- Пловдив е образувано по жалбата на Я. Самаров енд Ко ООД срещу заповед А-367/26.02.2021 г. на кмета на община Асеновград, с която на основание чл. 44, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) и чл. 65, ал. 1 от Закона за общинската собственост (ЗОС) е разпоредено изземването на недвижим имот с кадастрален идентификатор 99087.13.83 по КККР на кв. Горни Воден, одобрени със заповед 300-5-52/08.07.2004 г. на ИД на АГКК, с адрес: кв. Горни Воден, местност "Под селото", с площ от 250 кв. м., ТП: територия на транспорта, НТП: за път от републиканската пътна мрежа, стар номер 13. 8, при граници: 99087.13.72, 99087.13.81, 99087.13.82, 99087.13.84, 99087.13.85 и 99087.13.86. Първоинстанционният съд е установил следната фактическа обсатонвка: Със заповед А - 1082/10.06.2019 г. на заместник-кмета на община Асеновград от поземлен имот с кадастрален идентификатор 99087.13.8 по кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на кв. Горни Воден, одобрени със заповед 300-5-52/08.07.2004 г. на Изпълнителния директор на АГКК, изменени със заповед 18-665-23.01.2018 г. на Началник на СГКК-Пловдив, местност "Под селото", целият с площ от 1417 кв. м, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: за друг обществен обект, комплекс, номер по предходен план: 013008, при граници по кадастрална карта: имоти с идентификатори 99087.13.72, 99087.13.9, 99087.13.10, 99087.13.7, собственост на "Я. Самаров Енд Ко" ООД е отчуждена част с площ 250 кв. м. Площта е отчуждена във връзка със строителството на обект "Довеждащи пътища (локали), осигуряващи достъп /връзка на засегнати имоти от/до реконструиращото се трасе на път ІІ-86 в участък "Пловдив-Асеновград" от км. 14+860 до км 25+150" и съгласно парцеларния план на обекта в землището на кв. Горни Воден. Цитираната заповед е била оспорена от дружеството пред Административен съд- Пловдив в частта й относно определеното равностойно парично обезщетение, но с влязло в сила решение 2005/17.10.2019 г. на Административен съд - Пловдив, жалбата против горецитираната заповед е отхвърлена. Между страните по делото не се спори, че отчуждената част от имота е във владение на дружеството. В рамките на първоинстанционното производство са изслушани заключенията на съдебно-технически експертизи, според които в действащата кадастрална карта е обособен отделен имот ПИ ИД 99087.13.83, който на място няма изцяло материализирани граници. Според вещите лица в действащата кадастрална карта на кв. Долни Воден, гр. Асеновград са нанесени граници на имоти ИД 13. 83 и ИД 13. 84 със записани данни в кадастралния регистър за собственост и площи както следва: -имот ИД 13.83- общинска частна собственост, НТП- за път от републиканската пътна мрежа, площ 250 кв м; -имот ИД 13. 84- собственост на "Я. Самаров енд Ко" ООД, НТП- за друг обществен обект, комплекс, площ 1068 кв м. От данните за площите на имоти ИД 13. 83 и ИД 13. 84 може да се направи извод, че в сега действащата КК са нанесени имоти, като е прието че е налице завършена процедура по отчуждаването на процесните 250 кв м. Процесният имот ИД 13. 83 е включен в ПУП- парцеларен план и се засяга от одобрен на 13.07.2020 г инвестиционен проект за изграждане на локални пътни платна. При така установеното от фактическа страна административният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган в предвидената в закона форма, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. По отношение на материалната законосъобразност на акта, първостепенният съд е формирал правилен извод, че са налице кумулативните предпоставки по чл. 65, ал. 1 от ЗОбС за постановяване на оспорения акт за изземване на имота публична общинска собственост. Така мотивиран, административният съд е постановил оспореното решение, с което е отхвърлил като неоснователна жалбата срещу процесната заповед на кмета на община Асеновград. Изводите на административния съд се споделят от настоящия съдебен състав. Основното оплакване, което се прави в жалбата, е за наличието на две отчуждавания на площи от процесния недвижим имот, първото от които е извършено от Министерски съвет и е за изграждане на основното трасе на пътя Асеновград- Пловдив, а второто отчуждаване е е извършено със заповед на заместник-кмета на община Асеновград и касае друг проект- изграждането на довеждащи платна към основното трасе. Жалбоподателят счита, че с процесната заповед за изземване се цели заобикаляне на закона и в противоречие с дадените му правомощия, кметът на общината се опитва да изземе както отчуждената в полза на общината площ, така и отчуждената в полза на държавата такава. Това оплакване се опровергава от доказателствата по делото. Издадената от кмета на община Асеновград заповед с правно основание чл.65, ал.1 от ЗОС касае изземването единствено на посочената в заповедта за отчуждаване част от имот с идентификатор 99087.13.8, която е с площ 250 кв.м. Възраженията, че до тази площ няма достъп и първо следва да се изземе площта, която е отчуждена в полза на държавата, са ирелевантни за настоящия спор, тъй като изземването на държавна собственост се осъществява по различен ред и в друго производство. По делото безспорно е установено, че определеният за изземване имот е публична общинска собственост, но се владее от дружеството жалбоподател без валидно правно основание. Поради това първоинстанционния съд законосъобразно е приел, че са налице и двете кумулативни предпоставки за издаване на акт за изземване на общински имот, предвидени в чл. 65, ал. 1 от ЗОбС. Съгласно тази разпоредба общински имот, който се владее или държи без основание, не се използва по предназначение или необходимостта от него е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на кмета на общината. Посочените изисквания на закона са изпълнени за процесния имот, по отношение на който не се спори, че е общински, а касаторът е продължил да го владее и след неговото отчуждаване, при това без валидно правно основание. Ето защо за компетентния административен орган- кмета на община Асеновград, действащ при условията на обвързана компетентност, е възникнало задължението да издаде заповед за изземване на имота. Правилно първоинстанционният съд е приел, че в настоящото производство е недопустимо разглеждането на възраженията на жалбоподателя, касаещи проведените отчуждителни процедури, както и възраженията, касаещи изземването на отчуждената в полза на държавата част от имота. Неоснователни са и оплакванията, че в конкретната хипотеза е нарушен принципът на съразмерност, установен в чл.6 от АПК. Всички възражения, направени в тази връзка, всъщност касаят заповедта за отчуждаване, която не е предмет на контрол в настоящото производство. По тези съображения настоящият съдебен състав приема, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателно се явява своевременно заявеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на разноски. Поради това и касаторът следва да бъде осъден да заплати на община Асеновград сумата от 1000 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,