Решение № 196 от 7.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9665/2009 г.

Решение № 196 от 7.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9665/2009 г., VI о., докладчик съдията Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 35 от 17.04.2009 г., постановено по адм. д. № 579/2008 г. Добричкият административен съд е отменил заповед № РД-09-641/15.10.2008 г. на директора на РЗОК гр. Добрич в следните части: по т. I, с която на "Специализирана болница за рехабилитация - "Тузлата" ЕООД гр. Балчик е определено да заплати финансова неустойка в размер на 180 лв., умножена по 2 броя нарушения, с общ размер на санкцията 360 лв. за нарушения, свързани с лечебно-диагностичния процес, изразяващ се в прием на пациенти при неспазени индикации за хоспитализация, посочени в КП № 240 "Физикална терапия и рехабилитация при детска церебрална парализа", установени за пациенти с история на заболяването № 195 и № 262; по т. II, с която на лечебното заведение е наложена финансова неустойка в размер на 180 лв., умножена по 9 броя нарушения, с общ размер на санкцията 540 лв. за нарушения, свързани с лечебно-диагностичния процес, изразяващ се в несъответствие между договорената по вид и обем оказана медицинска помощ, включена в алгоритъма на КП № 240 "Физикална терапия и рехабилитация при детска церебрална парализа", установена за пациенти с история на заболяване №№ 229, 248 и 31. Отхвърлил е жалбата на "Специализирана болница за рехабилитация - "Тузлата" ЕООД гр. Балчик в останалата част. Срещу това решение чрез процесуален представител е подадена касационна жалба от директора на РЗОК - гр. Добрич с оплакване, че е неправилно и незаконосъобразно. Моли да бъде отменено в обжалваната част и спорът бъде решен по същество от настоящата инстанция. В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за неоснователна. Върховният административен съд прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена от страна с правен интерес, а разгледана по същество за неоснователна. Първоинстанционният съд е изложил подробно фактическата обстановка по спора. Правните мотиви на съдебното решение в частта, в която оспорения административен акт е отменен са лаконични, но са в съответствие с писмените данни и с констатациите на назначеното по делото вещо лице, неоспорено от страните. По т. I от отменената част от заповедта, вещото лице е категорично, че данните от статуса и функционалното изследване на ИЗ № 195 и ИЗ № 262 отговарят на индикациите за хоспитализация по КП № 240. С оглед спецификата на познания в областта на медицината, страните са поставяли въпроси на вещото лице в съдебно заседание от 20.03.2009 г. и експертът е защитил становището си, че симптоматиката по двете ИЗ отговарят на диагнозата и не е налице нарушение при хоспитализацията на децата. По т. II от отменената част от заповедта се касае за препоръчителни процедури, включени в лечебно-диагностичния алгоритъм на КП № 240. В заключението на вещото лице е отразено, че подборът на процедурите е въпрос на лична преценка на лекуващия лекар, основаваща се на обективния статус и функционалната оценка на пациента. В случая са използвани възможностите, предоставени от курорта за прилагане на топлолечение (парафинови вани и топли компреси) и калолечение. Според експерта, за болните деца по КП № 240 "Физикална терапия и рехабилитация при детска церебрална парализа", калта е добър фактор за релаксация на мускулатурата и лекарят има възможност да избере подходящите от посочените 23 процедури по клиничната пътека. По изложените съображения настоящата инстанция счита, че правилно и в съответствие с материалния закон оспорената заповед е отменена в процесната част и не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на първоинстанционното решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,