Решение № 9440 от 10.10.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Национална агенция за приходите (НАП), чрез процесуалния представител юрисконсулт А. Ралева, против решение 655 от 11 април 2023 г., постановено по адм. д. 980/2022 г. по описа на Административен съд Благоевград. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от на К. Костова, против заповед 3774 от 28 октомври 2022 г. на изпълнителния директор на НАП, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл и връченото предизвестие е прекратено служебното правоотношение на Костова, по силата на което е заемала длъжността "главен инспектор по приходите" в Централно управление на НАП, Главна дирекция "Фискален контрол", Дирекция "Оперативни дейности", отдел "Оперативни дейности" София, сектор "ГКПП и мобилни групи" София 1. Съдът е отменил заповедта като незаконосъобразна. За да отмени обжалваната заповед първоинстанционният съд е приел, че с направеното предложение не е мотивирана промяна в организацията и обема на работа на отдел "Оперативни дейности" София. Първото и второто обстоятелства от чл. 14, ал. 2 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията също не са установени в процеса, като доказателствената тежест за евентуалното им съществуване е на административния орган. Приел е, че органът по назначаване не се е позовал на нормативна промяна за съкращението, на необходимост от реорганизация или оптимизация на работата. Намира, че не са налице доказателства, че съкращаването, извършено чрез намаляване на щатни бройки за определена длъжност, е насочено към оптимизиране на работата на съответната администрация и има за цел служебните дейности, функции и задължения да се изпълняват от по - малък брой служители. Приел е, че не е налице и мотивиран доклад съгласно изискванията на чл. 14 от Наредбата, като липсата на такъв представлява съществено нарушение на административно - производствените правила. В случая в предложението съдът намира, че не са налице мотиви относно необходимостта от съкращаване на шест броя щатни бройки за длъжността "главен инспектор по приходите" и как премахването им ще подобри работата, изпълнението на целите и/или ще оптимизира организацията. На следващо място приема, че заповедта за прекратяване служебното правоотношение на К. Костова засяга права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която би следвало да се издава актът по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, поради което същата е несъвместима със законосъобразното изпълнение задължението на изпълнителния директор на НАП, в качеството му на административен орган по назначаване да упражнява правомощията си по разумен и справедлив начин. В случая приема, че е налице е съкращаване на щатна бройка при запазване на функциите на длъжността, но не се съкращава незаета щатна бройка, а такава, на която има назначен държавен служител, т. е. извършената промяна според съда не може да мотивира повишаване на ефективността на работа. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. При анализа на събраните в административното производство доказателства, съдът правилно е приел, че административният орган необосновано, немотивирано и самоцелно е прекратил с оспорената заповед служебното правоотношение с К. Костова. Обжалваното решение е обосновано съобразно доказателствата в делото. Правилно съдът е приел, че процесната заповед на изпълнителния директор на НАП е издадена в несъответствие с целта на закона. Като е приел, че оперативната самостоятелност е упражнена превратно от административния орган, съдът е приел наличието на несъответствието на заповедта с целта на закона. Съдът е обсъдил всички събрани по делото писмени доказателства и при преценката им е достигнал до обоснован извод за отмяна на заповедта, тъй като в процедурата по съкращение на длъжността на ответника, не е мотивирана тезата на касатора, че е имало необходимост от така извършената промяна в щатното разписание. Правилен и съответен на доказателствата по делото и закона е изводът на съда, че липсата на доклад по чл. 14, ал. 1 от Наредбата представлява съществено нарушение на административно-производствените правила. Неоснователен е доводът в жалбата, че приетото като доказателство предложение изх. 93-00-4973 от 21 октомври 2022 г. от главния директор на ГД "Фискален контрол", обосновавало необходимостта от оптимизиране на дейностите на отдел "Оперативни дейности" София по отношение на управление на процеси, ресурси и хора, като предлага числеността да се намали със заети и незаети щатни бройки, като същите бъдат пренасочени за обезпечаване ефективната работа на отдел "Оперативни дейности" Варна, а сектор "ГКПП и мобилни групи" 1 на отдел "Оперативни дейности" София се закрива, с оглед на което се твърди, че предложението имало характера на доклад по чл. 14, ал. 1 от Наредбата. Действително, посоченото в жалбата предложение е прието по делото като доказателство и съдът го е обсъдил в решението си. Обоснован е изводът му, че в случая, с направеното предложение не е мотивирана промяна в организацията и обема на работа на отдел "Оперативни дейности" София. Първото и второто обстоятелства от чл. 14, ал. 2 също не са установени в процеса, като доказателствената тежест за евентуалното им съществуване е на административния орган. В предложението не се съдържат мотиви относно адекватното изпълнение на функциите на административната структура или звено, в случая отдел "Оперативни дейности" София, а именно: по-добро изпълнение на целите на административната структура или промяна в организацията и/или обема на работата. Липсата на доклад, който да дава отговор на тези въпроси за съкращението на конкретната длъжност, представлява съществено нарушение на административно-производствените правила. Изпълнението на изискването по чл. 14, ал. 1 от Наредбата следва да обхваща всички изменения на числеността и структурата на съответната администрация, като в случая в предложението не са налице мотиви относно необходимостта от съкращаване на шест броя заети щатни бройки и как премахването им ще подобри работата, изпълнението на целите и/или ще оптимизира организацията. Липсата на мотиви по тези въпроси действително препятстват съдебната проверка относно съобразяването на издадения акт с материалния закон и с целта на закона. Съгласно чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, органът по назначаване може да прекрати служебното правоотношение с едномесечно предизвестие при съкращаване на длъжността. Реално съкращаване на длъжността е налице когато тя е премахната като нормативно определена позиция в утвърденото длъжностно разписание на съответната администрация, не е запазена като система от функции, задължения и изисквания или е продължила да се изпълнява от по-малко на брой лица. В случая обосновано, след обстоен анализ на всички писмени доказателства по делото, Административен съд Благоевград е приел, че неспазването на законово установената процедура за извършване на промени в длъжностното разписание съставлява съществено процесуално нарушение, което е основание за отмяна на заповедта, с която служебното правоотношение на оспорващия е прекратено поради съкращаване на длъжността. Немотивирането по надлежния ред на заповедта за промяна в щатното разписание влече и немотивираност на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, доколкото извършеното съкращаване на длъжността се явява необосновано поради липса на мотиви за извършването му, което е съществено нарушение на административно производствените правила - самостоятелно отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК. След съпоставката между приетите по делото длъжностни разписания на ЦУ на НАП (в сила от 01 септември 2022 г. и от 24 октомври 2022 г.), поименните разписания на длъжностите в ЦУ на НАП (в сила от 30 септември 2022 г. и 31 октомври 2022 г.), анализа на длъжностните характеристики за длъжностите инспектор по приходите , старши инспектор по приходите и главен инспектор по приходите , предвид еднаквия териториален обхват на изпълнение на служебните функции на всички сектори в отдел Оперативни дейности - София, при наличието на свободни щатни бройки към датата на намаляване на щата (24 октомври 2022 г.) и датата на издаване на оспорената заповед (28.10.2022 г.), т.е. в същия отдел на процесната дирекция, ведно и с обстоятелството, че впоследствие 1 бройка за длъжността главен инспектор по приходите е останала незаета и съгласно представена от жалбоподателя справка в периода от 25 октомври 2022 г. до 31 октомври 2022 г. са назначени петима служители на длъжност инспектор по приходите по заместване, без провеждане на конкурс, се налага изводът, че извършеното съкращаване от органа по назначаване, макар и сторено в рамките на неговата оперативна самостоятелност, но и при липсата на каквито и да било мотиви, не се доказва да цели обезпечаване на работата и по-добрата функционалност при организация и изпълнение на заложените дейности в процесния отдел. При наличието на свободна щатна бройка за тази длъжност в същия отдел, която няма пречка да бъде заета от съкратения служител, води до извода, че заповедта за прекратяване служебното правоотношение на К. Костова засяга права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която би следвало да се издава актът по чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, поради което същата е несъвместима със законосъобразното изпълнение задължението на Изпълнителния директор на НАП в качеството му на административен орган по назначаване да упражнява правомощията си по разумен и справедлив начин. Правилни са изводите на първоинстанционният съд, че в случая вместо издаването на заповедта при липса на материалноправните предпоставки на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл административният орган е следвало да преназначи К. Костова на вакантна длъжност, както е сторил с останалите служители, заемащи длъжността "главен инспектор по приходите". Налице е съкращаване на щатна бройка при запазване на функциите на длъжността, но не се съкращава незаета щатна бройка, а такава, на която има назначен държавен служител, т. е. извършената промяна не може да мотивира повишаване на ефективността на работа. Действително, за органа по назначаването не съществува задължение да предложи на служителката, чието длъжност се съкращава, друга подходяща, но това не го освобождава от задължението да упражни правомощията, предвидени в закона, по добросъвестен и разумен начин. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в тази връзка, на ответника в това производство ще следва да се присъдят разноски в размер на 1000 лева за адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА в полза на адв. Д. Димитров. Размера е съгласно предвидения минимален такъв по административни дела без определен материален интерес в чл. 8, ал. 3 Наредба 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, вр. чл. 38, ал. 3 ЗА. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав