Решение № 16383 от 19.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1990/2012 г.

Решение № 16383 от 19.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1990/2012 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Главна дирекция "Гранична полиция" към Министерство на вътрешните работи против решение № 5823 от 19.12.2011 г. по адм. дело № 6857/2011 г. на Административен съд София - град, с което е отменена заповед рег. № 2801/04.07.2011 г. на същия административен орган, с която на Красимир Господинов Москов е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Жалбоподателят поддържа, че решението е незаконосъобразно, тъй като заповедта е издадена при спазване на всички изисквания на закона. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който жалбата на Москов против заповедта за налагане на наказание да бъде отхвърлена. Ответникът оспорва касационната жалба. Моли решението да бъде оставено в сила, като му се присъдят направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд София - град е законосъобразно, но по съображения, които не съвпадат изцяло с възприетото от административния съд. Правилно съдът приема, че заповедта за налагане на наказание е издадена от компетентния орган - съгласно чл. 246, т. 2 във връзка с чл. 186, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) директорът на Главна дирекция "Гранична полиция" е компетентен да прекрати служебното правоотношение с държавните служители от кат. Е. Законосъобразно е и заключението, че при издавена на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В съответствие с чл. 230, ал. 1, т. 2 от ЗМВР дисциплинарното производство е образувано със заповед на главния директор на Главна дирекция "Гранична полиция" и е определена комисия като дисциплинарно - разследващ орган, която да извърши проверка (заповед № 2145/28.05.2011 г.). Резултатите от извършената по реда на чл. 237, ал. 2 от ППЗМВР проверка са обобщени в справка, в която са описани, допуснатите от служителя нарушения. Наказанието е наложено в сроковете по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР, след приемане на писмените обяснения на служителя съгласно чл. 229, ал. 1 от ЗМВР. Изводът на административния съд, че заповедта е издадена в съответствие с изискванията за форма обаче е незаконосъобразен и не се споделя от настоящия състав. В нарушение на разпоредбата на чл. 246, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи в заповедта не са посочени нормите, които са нарушени от служителя. Прието, че описаният в заповедта лаптоп "неправомерно" е взет от Москов, без да е посочено на кои разпоредби поведението на служителя противоречи. Направен е извод, че действията на служителя са в нарушение на разпоредби от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, без да е уточнено тяхното съдържание. Данни за съдържанието на нарушените етични правила не се съдържат и в представените обобщена справка и становище. Освен това в заповедта не са изложени съображения за причините, поради което поведението на Москов е квалифицирано като уронващо престижа на службата. Допуснатите нарушения са съществени, тъй като препятстват организиране на защитата на служителя, който практически не е известен за причините, довели до налагане на дисциплинарната санкция. Липсата на мотиви, обосноваващи извода за уронване на престижа на службата, води до отсъствие и на съображения за определяне на наказанието, тъй като съгласно чл. 227, ал. 1, т. 12 от ППЗМВР нарушението на етичните правила се санкционира с "порицание" и само тежките нарушения на тези правила, с които се уронва престижа на службата подлежат на наказание с най - тежката дисциплинарна санкция. Изброените нарушения на формата на акта са достатъчно основание за неговата отмяна. Същите са в подкрепа на крайния извод на първоинстанционния съд в този смисъл. В съответствие със закона е и заключението на първоинстанционния съд, че от страна на служителя не са допуснати посочените в заповедта нарушения на служебните задължения и предпоставките на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР за санкционирането му не са изпълнени. Съгласно цитирания текст, дисциплинарно наказание "уволнение" се налага задължително за извършване на друго тежко дисциплинарно нарушение, а по смисъла на нормата на чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР в тази категория попадат и деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, с които се уронва престижът на службата. В случая правилно е преценено, че нарушения по цитирания текст не са допуснати. По делото е установено, че неизправните компютри са бракувани от комисия, в която Москов не участва. Следователно изводите за сериозни повреди, негодност за употреба и решението за бракуване на посочения в заповедта лаптоп е направено без участието на служителя, поради което не може да се направи извод, че същият по някакъв начин се е възползвал от правомощията си, не е изпълнил или е изпълнил лошо служебните си задължения и в този смисъл не е допуснато нарушение на т. 12 от Етичния кодекс за поведение за държавните служители в МВР. След като описаната в заповедта вещ е негодна за употреба и следва да бъде изхвърлена или унищожена, притежанието й не би могло да се счита за получаване на облага. Ето защо обстоятелството, че преносимият компютър след бракуването е взет от Москов в случая не обосновава нарушение на т. 31 от Етичния кодекс, който забранява на държавните служители да се възползват от правомощията си за лично облагодетелстване. Вземането на негодна за употреба и поради това ненужна и непотребна за ГПУ - Свиленград при РДГП - Елхово вещ, която предстои да бъде унищожена, не може да се квалифицира и като нарушение и по смисъла на т. 7 и т. 8 от Етичния кодекс, тъй като не води до уронване доброто име и престижа на институцията и до нарушение до законови разпоредби, за чието спазване държавният служител следва да дава личен пример. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че при постановяване на оспорената заповед са допуснати съществени нарушения на формата на акта и на материалния закон. Ето защо като достига до извод в този смисъл и отменя обжалваната заповед, първоинстанционният съд постановява решение, което кореспондира със закона. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, атакуваният съдебен акт е законосъобразен, не са налице основания за неговата отмяна и следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното и направеното искане касаторът следва да заплати на ответника по касация направените в настоящото производство разноски, включващи възнаграждение за един адвокат. Преценявайки фактическата и правна сложност на делото съдът намира, че полученото от адвоката на ответника възнаграждение не е прекомерно и не са налице основания за неговото редуциране по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК, а възражението за касатора за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно. Ето защо разноските в касационното производство, направени от ответника, следва да бъдат заплатени в пълен размер. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,