Решение № 8455 от 20.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 439/2014 г.

Решение № 8455 от 20.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 439/2014 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от "Имоти мениджмънт" ООД, с адрес на управление с. Юделник, общ. Сливо поле, обл. Русе против решение № 37/1.11.2013 г. по адм. д. № 333/2013 г. на Административен съд - Русе. Оспорва решението като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Изводът на съда, че вредите трябва да са пряка и непосредствена последица от отменения административен акт е незаконосъобразен. Дължимостта на таксата за достъп е част от облигационните отношения между дружеството и "Енерго-про мрежи" АД. Но ДКЕВР регулира цените на достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи. От това следва, че чл. 2 от договора регламентира само основанието на възникване на задължението за заплащане на такса за достъп, а другият основен елемент на задължението - размера, се определя с акт на ДКЕВР. С оглед на това с решение № Ц-33/14.09.2012 г., с което са определени временни и цени на достъп, ДКЕВР пряко и непосредствено е повлиял върху един от елементите на договора. Отмяната на решението в раздел III, т. 10 е причинило претендираните имуществени вреди. Предвид това иска да бъде отменено решението и бъдат уважени предявените искове. Претендира разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба - Държавна комисия за енергийно и водно регулиране, редовно призована, се представлява от юрисконсулт Василева. Оспорва касационната жалба и представя решение № 1/13.03.2014 г. на ДКЕВР относно компенсаторен механизъм за уреждане на отношенията. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Правилно Административен съд - Русе приема, че отмяната на решението на ДКЕВР за временни цени на достъп не е основание за обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Цената за достъп се дължи по силата на закона и с отмяната на решението за определяне на временни цени не се отменя законовото задължение за заплащане на цена за достъп. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на разглеждане пред Административен съд - Русе са били обективно съединени искове, предявени от "Имоти мениджмънт" ООД срещу Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) за сумата от 15 693,35 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди - загуби в резултат на отменен от съда индивидуален административен акт - решение № Ц-33/14.09.2012 г. в частта на раздел III, т. 10, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба до окончателното заплащане на сумата, както и лихви за забава върху главницата от датата на издаване на незаконосъобразния акт - 14.09.2012 г. до 9.08.2013 г. в размер на 1448,87 лв. За да отхвърли предявените искове, съдът е приел в мотивите, че производителят на ел. енергия от възобновяеми енергийни източници е задължен по силата на закона - чл. 84, ал. 2 от ЗЕ, да сключи договор за достъп до мрежата на съответния оператор. Следователно цената за достъп се дължи по силата на вмененото от закона задължение и въз основа на сключения договор с "Енерго-про мрежи" АД, а не по силата на отмененото решение на ДКЕВР за определяне на цената на достъпа. Правомощието на Комисията е да регулира цената, но само от издаденото решение на административния орган не произтича пряко задължението за потребителя за заплащането и. Поради тези съображения съдът е приел, че претендираната вреда не произтича пряко от отменения административен акт. Решението е правилно. Съдът е направил задълбочен анализ на фактите по делото и изводите му са логически обосновани. Задължението за сключване на договор за достъп до електропреносната и електроразпределителна мрежа произтича от разпоредбата на чл. 84, ал. 2 от ЗЕ, както правилно е посочил съдът в решението си. Съгласно чл. 30, ал. 1 от Закона за енергията от възобновяеми източници, производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, чиито енергийни обекти са с обща инсталирана мощност над 30 kW, сключват договор за достъп с оператора на преносната или на разпределителната мрежа при общи условия, одобрени от ДКЕВР. С оглед на това следва да се приеме, че задължението за заплащане на цена на достъп до електроразпределителната мрежа е задължение, което произтича от закона. Размерът на тази цена се определя от ДКЕВР на основание чл. 30, ал. 1, т. 10 от Закона за енергетиката (ЗЕ), като тя може да бъде временна или окончателна. При разлика между временната и окончателна цена разпоредбата на чл. 32, ал. 4 от ЗЕ регламентира правомощие на Комисията да вземе решение относно подходящи компенсаторни мерки. Именно това е законовият механизъм, по който следва да бъдат уредени отношенията между страните по договора, произтичащи от разлика между временните и окончателни цени на достъп. Законът за енергетиката е специален закон и видно от посоченото по-горе, той предвижда специален ред, по който следва да се търсят причинените вреди на производителите на електрическа енергия в резултат на разликите в цените на достъп до електропреносната и електроразпределителна мрежа. Съгласно чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ, този закон не се прилага, когато има специален ред за обезщетение в закон или указ. Поради това изводите на съда за неоснователност на предявените искове са правилни и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,