Решение № 13484 от 12.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7385/2016 г.

Решение № 13484 от 12.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7385/2016 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Г. Я. Б., чрез пълномощника му адв. Н. Д.-Д., срещу решение № 355 от 11 април 2016 г., постановено по адм. д. № 699/2015 г. по описа на Административен съд С.-област, с което е отхвърлена жалбата му против отказ за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри с изх. № 20-37094/3 юли 2015 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) - Софийска област. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. От ответника община Самоков, чрез юрк. Е. М., е постъпил писмен отговор, в който са изложени съображения за недопустимост и неоснователност на подадената касационна жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. О. И. Л. Иванов и Г. К. И., чрез пълномощника си адв. Ц. М., намират за неоснователна подадената касационна жалба. Претендират присъждане на направените пред касационната инстанция разноски. Началникът на СГКК - Софийска област, конституиран като ответник в производството, не е заявил становището си по подадената касационна жалба. Г. Я. Б. е подал и частна жалба срещу определение № 620 от 12 май 2016 г., постановено по адм. д. № 699/2015 г. по описа на Административен съд С.-област, с което е осъден да заплати на И. Л. И. и Г. К. И. направените по делото разноски в размер на 1200 лева. Сочи в частната жалба, че постановеното определение е неправилно. В срока по чл. 232 от АПК от ответниците И. Л. И. и Г. К. И., чрез пълномощника им адв. Ц. М., е постъпил писмен отговор на частната жалба, в който са развити доводи за нейната неоснователност. Останалите ответници - началникът на СГКК - Софийска област и община Самоков, не са заявили становищата си по подадената частна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на двете жалби. I. По касационната жалба на Г. Я. Б.: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Изложените от процесуалния представител на община Самоков доводи в обратния смисъл са неоснователни. Съобщението, че решението е изготвено, е получено от пълномощника на Г. Б. на 25 април 2016 г. Срокът за подаване на касационна жалба е 14-дневен и изтича на 9 май 2016 г. Това прави подадената на 5 май 2016 г. касационна жалба допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд С.-област е образувано по жалба на Г. Я. Б. срещу отказ за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри за поземлени имоти с идентификатори 65231.912.232 и 65231.912.233 с изх. № 20-37094/3 юли 2015 г. на началника на СГКК - Софийска област. Съдът е приел, че не са установени непълноти и грешки в кадастралната карта, каквито се сочат от оспорващия. Поради това е приел, че оспорения пред него отказ е издаден от компетентен орган и в съответната форма, при спазване на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби, поради което е отхвърлили подадената жалба. Решението е правилно. От данните по делото е установено, че кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. С. са приети със заповед № РД-18-3/27 януари 2005 г. на изпълнителния директор на АГКК. Установено е също така, че между процесните поземлени имоти, единият от които собственост на жалбоподателя, а другият - на ответниците по касация И. Л. И. и Г. К. И., съществува масивна ограда, по която е заснета границата между имотите. Със заповед № ЛС-01-216/12 февруари 2015 г. на кмета на община Самоков, издадена на основание чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, вътрешната граница между имотите е уеднаквена с имотната граница по кадастралната карта. При тези данни законосъобразен е изводът на административния съд, че в случая не са налице непълноти и грешки в кадастралната карта, които следва да бъдат поправени по реда на чл. 51, ал. 1, т. 2 и чл. 54, ал. 1 от ЗКИР. Такива непълноти и грешки впрочем не се и сочат от касатора, който в касационната си жалба коментира изменението на подробния устройствен план, а не исканото от него изменение на кадастралната карта. Доколкото двете процедура са различни - разглеждат се пред различни органи и на различни основания, то в настоящото производство, образувано по повод жалбата на Биков против отказа на началника на СГКК - Софийска област да измени кадастралната карта, то производството по изменение на подробния устройствен план не може да бъда разглеждано. С оглед горното и предвид липсата на релевираното в касационната жалба отменително основание, оспореното решение като правилно ще следва да бъде оставено в сила. Предвид този изход на делото и направените искания касаторът ще следва да бъде осъден да заплати на ответниците по касация И. Л. И. и Г. К. И. направените пред касационната инстанция разноски в размер на 600 лева. Тези разноски са договорени и заплатени в брой за възнаграждение на един адвокат, да което по делото е представен договор за правна защита и съдействие. Разноски в размер на 300 лева ще следва да бъде осъден касаторът да заплати и на община Самоков, който ответник е бил представляван от юрисконсулт. II. По частната жалба на Г. Я. Б.: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Обжалваното определение е постановено в производство по реда на чл. 248 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК. С молба от 18 април 2016 г., подадена от И. и Г. И. чрез пълномощника им адв. М., е поискано допълване на постановеното по делото решение в частта му за разноските. Съдът е приел, че в случая са налице предпоставките за допълване на решението в частта му за разноските, поради което ги е присъдил. Определението е правилно. От данните по делото е видно, че Иванови са направили искане за присъждане на направените в производството разноски, по което съдът не се е произнесъл при постановяване на решението си. Представени са и доказателства за това, че разноските за реално направени - договор за правна защита и съдействие от 29 януари 2016 г., с който е установен и размера им - 1200 лева, представляващи възнаграждение за един адвокат. Неоснователно е възражението на частния жалбоподател, че разноски не се дължат, тъй като не е представен списък по чл. 80 от ГПК. Съгласно т. 8 от ТР № 6 от 6 ноември 2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВСК липсата на представен списък по чл. 80 от ГПК в хипотезата, при която съдът не се е произнесъл по искането за разноски не е основание да се откаже допълване на решението в частта му за разноските. Неоснователно е и възражението за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение. Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК предвижда, че редуцирането на адвокатското възнаграждение в случаите, когато е прекомерно предвид фактическата и правна сложност на делото, може да бъде направено от съда, но само по искане на насрещната страна. Такова възражение не е правено нито до приключване на производството по делото, нито в производството по чл. 248 от ГПК, за което съдът е дал възможност на страната. Частният жалбоподател, чрез своя пълномощник е взел становище по направеното искане за допълване на решението в частта му за разноските, но не е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. При това положение правилно съдът не е редуцирал последното. С оглед горното обжалваното определение като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,