Решение № 14012 от 15.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3571/2018 г.

Решение № 14012 от 15.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3571/2018 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от д-р И. Петкова, в качеството си на началник на II-ро очно отделение по "Витреоретинна патология и очни травми" в УМБАЛ "Александровска" ЕАД, гр. София, чрез адв. С. Миланова срещу Решение № 231 от 10.01.2018 г., постановено по адм. дело № 8285/2017 г. по описа на Административен съд София-град с доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и иска отмяната му, като се постанови друго по съществото на спора, с което се уважи предявеният от иск. Претендира адвокатско възнаграждение за двете инстанции. Ответната страна – Министерство на здравеопазването, гр. София чрез процесуалния си представител юрк. Стоименова, в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение и претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните, събраните по делото доказателства, в рамките на сочените касационни основания и с оглед мотивите на Тълкувателно решение на ОСС на І и ІІ колегии на ВАС от 15.03.2017 г. по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г., както и правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е допустима. По същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил исковата молба на д-р И. Петкова против Министерство на здравеопазването за присъждане на имуществени вреди, съставляващи разноски за адвокатско възнаграждение в общ размер на 1 320 (хиляда триста и двадесет) лева от отмененото, като незаконосъобразно, Наказателно постановление № НП-27-276-2/12.03.2014 г., издадено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Медицински одит". За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че с Наказателно постановление № НП-27-276-2 от 12.03.2014 г. издадено от изпълнителния директор на ИА "МО" за нарушение по чл. 229, ал. 1 вр. чл. 86, ал. 1, т. 10 от Закона за здравето, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 235 от Закона за здравето на проф. д-р И. Петкова е наложена административно наказание - имуществена санкция (глоба) в размер на 200 (двеста) лева. С Решение от 2.02.2016 г., постановено по НАХД № 6786/2014 г. на Софийски районен съд, наказателното постановление е отменено като незаконосъобразно и неправилно. Същото е обжалвано и с Решение № 1239 от 27.02.2017 г., постановено по КНАХД № 10028/2016 г. на Административен съд София-град е оставено в сила. Съдът от първата инстанция е установил още, че в производствата по горепосочените дела, ищцата е представлявана от адвокат, като за осъщественото процесуално представителство пред СРС е представено пълномощно и договор за правна защита и съдействие № 444709 от 18.03.2014 г. (л. 10 от НАХД № 6786/2014 г.), сключен с адв. Миланова, от който е видно, че е договорено и изплатен в брой възнаграждение в размер на 400 (четиристотин) лева. При разглеждането на спора пред касационната инстанция - АССГ по КНАХД № 10028/2016 г. - ищцата е представлявана от същия адвокат, на когото, съгласно договор за правна защита и съдействие № 444731 от 26.07.2016 г. е изплатено в брой възнаграждение от 400 (четиристотин) лева (л. 23). Съгласно разписка на (л. 25 от КНАХД № 10028/2016 г.) адв. Миланова е получила от ищцата в брой договорно възнаграждение в размер на 920 лева. При тази фактическа установеност съдът е направил извод, че е налице първата от комулативно изискуемите предпоставки за реализиране на отговорността на държавата, а именно - отменено, като незаконосъобразно наказателно постановление, налице са и понесени в тази връзка имуществени вреди - реално направени разходи за адвокатско възнаграждение във връзка с обжалването на НП, както и пряка причинно следствена връзка между отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление и настъпилите вреди. Исковата претенция обаче не е била насочена срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чиито незаконосъобразен акт са причинени вредите - Изпълнителна агенция "Медицински одит", която съгласно чл. 116а, ал. 2 от ЗЗдр е самостоятелно юридическо лице на бюджетна издръжка към министъра на здравеопазването. В тази връзка, с оглед разпоредбата на чл. 205 от АПК и трайната практика на ВАС съдът е приел, че искът е насочен срещу ненадлежен ответник, поради което е неоснователен и го е отхвърлил. Решението е валидно и допустимо и правилно. Първостепенният съд е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните, и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав. Спорният момент по делото е по тълкуването и прилагането на чл. 205 АПК. В разпоредбата на чл. 205 от АПК законодателят изрично е посочил, че ответник по иска, предявен по реда на чл. 203 и сл. АПК, е юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. В процесния случай вредите се претендират от акт издаден от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Медицински одит", която е самостоятелно юридическото лице на бюджетна издръжка към министъра на здравеопазването, съгласно чл. 116а, ал. 2 от Закона за здравето и е създадена (като помощен орган) за осъществяване на контрол върху медицинското обслужване на гражданите. Ищецът определя страните чрез първоначалния иск като посочва от чие име и срещу кого предявява иска. Именно лицето, посочено в исковата молба като ответник става страна в процеса. Съдът не може да се намесва във волята на ищеца, от една страна. От друга той няма и задължението да го напътства и да му указва срещу кого да насочи иска си. Процесуалните действия, извършени от лице, което не е надлежна страна в спора не обвързват страната, срещу която в действителност е следвало да бъде заведен иска (за причинените вреди, в случая). Това е така, тъй като исковият процес цели да разреши спора като въздейства, чрез силата на пресъдено нещо, върху поведението на страните. За да станат обаче адресати на силата на пресъдено нещо те трябва да са страни в исковия процес. Ако не е бил конституиран надлежния ответник, то силата на пресъдено нещо не може да му противопостави, още повече когато става въпрос за осъдителен иск, какъвто е настоящия. От друга страна, неконституирането на надлежния ответник нарушава правата му в исковия процес, тъй като той не е могъл да се защити, да представи доказателства, да оспорва твърденията на ищеца. Затова процесуалната легитимация е процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно. Насочването на иска за обезщетение за вреди по ЗОДОВ срещу ненадлежен ответник е въпрос на основателност, а не на допустимост на иска, поради което, когато се претендират вреди от ненадлежен ответник, претенцията се явява неоснователна. В този смисъл, изводът за неоснователност на исковата претенция на първоинстанционния съд е правилен и законосъобразен. При този изход на правния спор и с оглед приложението на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от специалния закон - ЗОДОВ - претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява неоснователна и не следва да бъде уважена. Посочените текстове, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК и чл. 143 от АПК. Липсата на изрична уредба в ЗОДОВ, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете му, означава, че такова не се дължи. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение