Решение № 14994 от 8.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4450/2010 г.

Решение № 14994 от 8.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4450/2010 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 46, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ). Образувано е по касационна жалба от Махмуд Абу Ал Араби (MAHMUD ABU AL ARABI), гражданин на Ирак, чрез процесуалния му представител - адвокат Димитър Кисьов от АК Смолян, срещу решение № 53 от 19.02.2010 г. по адм. д. № 26/2010 г. на Административен съд - Смолян. По подробно изложени в касационната жалба доводи се поддържат оплаквания за неправилност на решението като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила - касационни основания по смисъла на 209, т. 3 АПК. Моли се решението да бъде отменено, като се отмени и оспорената заповед. Ответникът - директорът на Регионална дирекция "Гранична полиция" (РДГП) - Смолян, не взема становище. Участвуващият по делото представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като обсъди данните по делото намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в 14-дневния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С оспореното решение № 53 от 19.02.2010 г. по адм. д. № 26/2010 г. Административният съд е отхвърлил жалбата на Махмуд Абу Ал Араби, гражданин на Ирак, срещу Заповед № ОЧ-2/6.01.2010 г. на директора на РДГП - Смолян, за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) "Забрана за влизане в Република България" за срок от 5 години. В мотивите на обжалвания съдебен акт е прието, че при обективиране на юридическите факти, визирани в хипотезите на чл. 42з, ал. 1 и ал. 2, вр. с чл. 10, ал. 1, т. 9 и чл. 11, т. 5 и т. 9 ЗЧРБ, компетентният орган е длъжен да наложи предвидените по закон мерки за административна принуда. Направени са изводи, че към датата на налагане на ограничителната мярка, предвид безспорно установеното обстоятелство, че чужденецът няма достатъчно средства за осигуряване на издръжката си според продължителността и условията на престоя в Република България, както и за завръщане в държавата по постоянното си пребиваване или за преминаване през Република България и използва страната като транзитен пункт за миграция в трета държава, са били налице предпоставките за постановяване на оспорената заповед. Решаващият съд е счел още, че изписаната в акта квалификация на установените правнорелевантни факти по чл. 42з, ал. 1, вр. с чл. 10, ал. 1, т. 6 ЗЧРБ се дължи на техническа грешка и не може самостоятелно да обуслови извод за незаконосъобразност на приложената ПАМ. Решението е правилно. От материалите към административната преписка, обобщени в предложение за налагане на ПАМ с рег. № 106/6.01.2010 г. на началника на ГПУ - Ново село е видно, че касаторът е задържан от ГПН "МПТВН" на 5.01.2010 г. около 16.55 ч. на 1500 м североизточно от 321 гранична пирамида, без документи за самоличност. След проведените ОИМ не е установено регистрирано в системата AFIS влизане на територията на Република България по законоустановен начин; чужденецът не е изявил желание да получи статут на бежанец; целта на пребиваването му е да достигне до страна в Централна и Западна Европа, като финансови средства, с които разполага възлизат на 10 евро и 12 турски лири. Цитираните правнорелевантни факти са изложени както в предложението за прилагане на ПАМ, така и в заповедта и не са оспорени от жалбоподателя, въпреки твърдението за липса на основание за прилагане на мярката за административна принуда. При това положение изводът на решаващия съд, че заповедта е издадена от компетентен административен орган по чл. 44, ал. 1 ЗЧРБ, в изискуемата от закона форма по чл. 59, ал. 2 АПК е правилен. Спазени са всички административнопроизводствени правила, осигурено е участие на жалбоподателя в административното производство, същият е депозирал декларация за семейно и имотно състояние и за годишен доход на чл. от семейството от 11.01.2010 г., изяснени са относимите за прилагането на ПАМ обстоятелства, предвид разпоредбата на чл. 11, т. 5 и т. 9 ЗЧРБ. В рамките на съдебното производство доказателства, оборващи посочените в предложението данни не са ангажирани независимо, че жалбоподателят е бил запознат с административната преписка и е бил надлежно представляван от адвокат, назначен на основание чл. 25 ЗПП. При така проведеното участие в рамките на състезателното съдебно производство и осигурената процесуална възможност за защита на правата и законните интереси, съдът намира релевираните с касационната жалба възражения за липса на предпоставките по ЗЧРБ за прилагане на ПАМ и допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, за неоснователни. Съгласно чл. 42з, ал. 1 ЗЧРБ забрана за влизане в Република България се налага, когато са налице основанията по чл. 10. В алинея 2-ра на същия текст е предписано, че забрана за влизане в Република България може да се наложи, когато са налице основанията по чл. 11. А според новелата на алинея 3-та, забраната за влизане в Република България е за срок до 5 години, като срокът може да е по-дълъг от 5 години, когато лицето представлява сериозна заплаха за обществения ред или за националната сигурност. В контекста на нормативното предписание, при постановяване на заповедта за налагане на ограничителната мярка административният орган е изложил фактическите предпоставки за направената преценка, цитирал е и правното основание за упражняване на властническата си компетентност. Касаторът не въвежда твърдения и не сочи доказателства, че пребивава в страната на годно правно основание, както и че разполага със средства за издръжка и обратно връщане към датата на постановяване на акта, която е релевантният момент при преценка на неговата законосъобразност - Арг.: чл. 142, ал. 1 АПК. Същият не оспорва факта, че цел на влизането му в Република България е да се използва страната като транзитен пункт за миграция към трета държава (т. 5 на чл. 11 ЗЧРБ), като в съответствие с общия принцип на чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна да установява фактите, на които основава своите искания и възражения, е бил длъжен да докаже наличието на достатъчно средства за осигуряване на издръжката си според продължителността и условията на престоя в Република България, както и за завръщане в държавата по постоянното си пребиваване или за преминаване през Република България (т. 9 на с. з.). Тежестта за доказване е на оспорващия, т. к. доказването е главно и пълно, а и в случая част от фактите, съставляващи възприетото от органа материалноправно основание за налагане на мярката са отрицателни. При условие, че констатациите на административния орган не са оспорени и опровергани, и с оглед данните по делото решаващият съд обосновано е приел за обективирани предвидените предпоставки по чл. 42з, ал. 2 и ал. 3, вр. чл. 11, т. 5 и т. 9 ЗЧРБ и произнасянето на директора на РДГП - Смолян за законосъобразно. По изложените съображения верен е изводът на решаващия съд, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в съответствие с административнопроизводствените правила, приложимия материален закон и неговата цел. Неправилно посочената правна квалификация на съставомерните юридически факти по чл. 42з, ал. 1, вр. с чл. 10, ал. 1, т. 6 ЗЧРБ е нарушение, което при данните по делото не може да обоснове извод за незаконосъобразност на акта. Безспорно установените по делото фактически предпоставки по чл. 42з, ал. 2, вр. с чл. 11, т. 5 и т. 9 ЗЧРБ са достатъчни за самостоятелното прилагане на оспорената ПАМ. Независимо от това следва да бъде отбелязано, че изводът на Административния съд за допусната техническа грешка при изписване на съдържанието на акта е необоснован. Подобно твърдение не е поддържано от органа, който е разполагал с възможността по чл. 62 АПК да отстрани евентуална очевидна фактическа грешка. В конкретния случай се касае до погрешна правна квалификация на установените релевантните за произнасянето факти, което съставлява нарушение на материалния закон, но само по себе си не води до незаконосъобразност на заповедта, по изложените по-горе съображения. Като е отхвърлил жалбата на Махмуд Абу Ал Араби - гражданин на Ирак, срещу акта за налагане на ПАМ, Административният съд е приложил правилно материалния закон, изводите му са обосновани и се подкрепят от ангажирания доказателствен материал. При липса на инвокираните отменителни основания, атакуваното първоинстанционно решение следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,