Решение № 15271 от 9.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10750/2019 г.

Решение № 15271 от 9.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10750/2019 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от Агенция "Митници" - [населено място] срещу решение № 332 от 10.07.2019 г., постановено по адм. д. № 278/2019 г. по описа на Административен съд – Велико Търново в осъдителния му диспозитив. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение в обжалваната част като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено, като, вместо него, ВАС постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли изцяло или поне частично предявения от [фирма]- [населено място] срещу Агенция "Митници" иск в уважената му с първоинстанционното съдебно решение част.

Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател, Агенция "Митници"- [населено място], не се представлява и не депозира писмени бележки по същество.

Ответникът, [фирма] - [населено място], редовно призован, не се представлява. От процесуалния му представител, Адвокатско дружество, "Коева, Цветанов, Владова" – гр. В. Търново, по делото е депозиран писмен отговор на касационната жалба с подробно развити в него съображения за неоснователност на жалбата, съответно – за правилност на съдебното решение в атакуваната с нея част.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение в атакуваната му част е неблагоприятно, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата е частично основателна по следните съображения:

Производството пред АС- Велико Търново е образувано по иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, предявен от [фирма]- [населено място], ЕИК[ЕИК] срещу Агенция "Митници" - С. за присъждане на сумата от общо 7 680 лв обезщетение за имуществени вреди във вид на заплатени адвокатски възнаграждения за всяка една от редовните съдебни фази по обжалване на две наказателни постановления с адресат –жалбоподателят, а именно: НП № 145/2018 г. от 12.06.2018 г. на началника на Митница "С." и НП № 177/2018 г. от 31.08.2018 г. на началника на Митница "С.", разпределени по пера, както следва:

• Сумата 1680 лв, представляваща платено на две съдебни инстанции адвокатско възнаграждение, приключили с отмяната с влязло в сила съдебно решение на НП № 145/2018 г. от 12.06.2018 г. на началника на Митница "С.", ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.02.2019 г. /окончателното приключване на делото по обжалване на процесното НП/ до изплащането на главницата;

• Сумата 6000 лв, представляваща платено адвокатско възнаграждение на две съдебни инстанции, приключили с отмяната с влязло в сила съдебно решение на НП № 177/2018 г. от 31.08.2018 г. на началника на Митница"С. ", ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.03.2019 г. /окончателното приключване на делото по обжалване на процесното НП/ до изплащането на главницата

С обжалваното в настоящото производство съдебно решение, АС- Велико Търново е осъдил Агенция "Митници" да заплати на [фирма]- [населено място] обезщетение в размер на общо 6 420 лв за имуществени вреди, причинени от отменените наказателни постановления № 145/2018 г. от 12.06.2018 г. и № 177/2018 г. от 31.08.2018 г. на началника на Митница С., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, отхвърлил е исковата претенция на [фирма]- [населено място] в останалите й части и е осъдил Агенция "Митници" да заплати на [фирма]-гр. Л. съдебни разноски съразмерно на уважената част от иска в размер на 1010 лв.

За да стигне до този правен резултат и, позовавайки се на ТР № 1/15.03.2017 г. на ВАС по т. д. № 2/2016 г., административният съд е заключил, че са налице всички изискуеми по закон материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - отменени като незаконосъобразни наказателни постановления, издадени при и по повод осъществяване на административно-наказателна дейност, от отменените НП реално са настъпили претендираните имуществени вреди – уговорени и платени в хода на съдебното административно-наказателно производство по отмяната на процесните НП адвокатски възнаграждения, налице е и пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между платените суми за адвокатско възнаграждение и отменените като незаконосъобразни НП. Тъй като ответникът в хода на съдебното производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ не е направил възражение за прекомерност на платените адвокатски възнаграждения и несъответствието им на фактическата и правна сложност на делата по отмяна на НП, АС-В. Търново е присъдил изцяло уговорените и платени адвокатски възнаграждения, без тази част от тях, която съставлява дължим ДДС върху всяка от сумите, доколкото както [фирма], така и адвокатско дружество "Коева, Цветанов, Владова" - гр. В. Търново са регистрирани по ДДС. Съдът е приел за неоснователна и частта от акцесорната претенция на дружеството за заплащане на законна лихва върху претендираните суми, заключена в периода от влизане в сила на съдебните решения за отмяна на двете НП /от 18.02.2019 г., съответно – от 29.03.2019 г./ до датата на предявяване на исковата молба.

Съдебното решение е обжалвано само в осъдителния му диспозитив, поради което в частта му, в която исковите претенции на [фирма] за присъждане на ДДС върху уговорените адвокатски възнаграждения в общ размер на 1260 лв и за присъждане на законна лихва върху главниците, считано от влизане в сила на съдебните решения за отмяна на НП до предявяване на исковата молба, са отхвърлени, решението като необжалвано е влязло в сила.

Съдебното решение в обжалваната му част е частично неправилно.

Неоснователно се явява направеното за първи път пред касационната инстанция оплакване за прекомерност на размера на платеното в рамките на съдебното производство по КНАХД № 10040/2019 г. по описа на АС-В. Търново адвокатско възнаграждение от 2000 лв. Възражението срещу размера на платените адвокатски възнаграждения в производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ със спецификите на настоящото /такова по ТР № 1/15.03.2017 г. на ВАС по т. д. № 2/2016 г. / следва да бъде направено в рамките на първоинстанционното съдебно производство, каквото не е сторено от по надлежния начин от представителя на Агенция"Митници". Излагането на подобни оплаквания срещу размера на предявения иск за първи път в касационното производство не следва да бъде разглеждано от настоящата касационна инстанция предвид забраната за нови фактически установявания на касация, въведена с разпоредбата на чл. 220 от АПК.

Основателно обаче е оплакването на касатора срещу присъждане като имуществени вреди на пълния размер от уговорените и заплатени в първоинстанционните административно-наказателни производства адвокатски възнаграждения /без ДДС/, доколкото резултатът от тях не е пълната отмяна на атакуваните НП, а само частична такава - и двете НП са отменени само в частта за наложените на жалбоподателя имуществени санкции и забраната за извършване на търговска дейност в складово помещение за срок от един месец, но са оставени в сила по отношение отнемане в полза на държавата на основание чл. 124, ал. 1 от ЗДАС на акцизните стоки, предмет на нарушението: алкохолни напитки, подробно индивидуализирани в административните преписки по издаване на отменените две НП.

Доколкото, видно от представените договори за адвокатска помощ и съдействие, и в двете административно-наказателни производства /л. 12 по АНД № 792/2018 г. по описа на РС-Г. О. и л. 6 по АНД № 550/2018 по описа на РС-Г. О./ адвокатското възнаграждение е уговорено и платено с цел отмяна на наказателните постановления в цялост, а крайният ефект от съдебните производства е частичната им отмяна по отношение на два от диспозитивите им, то и реално претърпяната вреда следва да бъде съотнесена към успеха от обжалването на НП като краен резултат.

Предвид гореизложеното и предвид крайния изход от обжалване на НП № 145/2018 г. от 12.06.2018 г. на началника на Митница "С." пред РС-Горна Оряховица справедливият размер на обезщетението следва да бъде: 600 /шестстотин / лв /без ДДС/, а, предвид изхода от обжалване на НП № 177/2018 г. от 31.08.2018 г. на началника на Митница "С." пред РС-Г. О. справедливият размер на обезщетението следва да бъде: 2000 две хиляди /лв/без ДДС/.

По горните съображения съдебното решение следва да бъде отменено в частта му над присъдената сума от 5 200 лв и, вместо него, ВАС, трето отделение, следва да постанови друго по същество, с което да отхвърли иска на [фирма] – [населено място] срещу Агенция "Митници" - [населено място] за сумата над 5 200 /пет хиляди и двеста /лв до присъдения размер от 6 420 /шест хиляди четиристотин и двадесет /лв, представляващ имуществени вреди – заплатени адвокатски възнаграждения по отмяна на НП № 145/2018 г. от 12.06.2018 г. и № 177/2018 г. от 31.08.2018 г. на началника на митница "С. ", ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

С оглед крайния резултат от спора и частичното отхвърляне на първоначално предявените искове на касация, присъдените в полза на Агенция"Митници" съдебни разноски за първата съдебна инстанция следва да бъдат редуцирани съответно на уважената част от исковете от 820 лв.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо и второ от АПК, Върховният административен съд, трето отделение