Решение № 8870 от 16.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7142/2023 г.

Производството е по реда на чл. 176 във връзка с чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и чл. 248 от Гражданския процесуалния кодекс (ГПК), във връзка с чл. 144 АПК. Образувано е по Искане, вх. 908 от 18.01.2024 г. на Столична община за допълване на Решение 388 от 15.01.2024 г. по адм.д. 7142/2023 г. на Върховния административен съд, Седмо отделение. Счита, че съдът следва да допълни решението с диспозитив за връщане на преписката на административния орган, като се определи от съда и срок за това. Същото е необходимо предвид факта, че отмененият акт е по реда на чл. 60 62 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ) по повод подадено искане за верификация на допустими разходи. Ответникът по искането за допълване на съдебното решение ръководителят на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма Околна среда 2014 2020 г. (ОПОС) изразява становище за неоснователност на искането за допълване. На 31.01.2024 г. е подадено Искане, вх. 1653 на ръководителя на УО на ОПОС за изменение на Решение 388 от 15.01.2024 г., в частта за разноските, тъй като същите са прекомерни и необосновани, като съдът не е взел предвид възражението за прекомерност, направено в хода на касационното производство. Определянето на размера на адвокатското възнаграждение следва да се съобрази с решение от 25.01.2024 г. на Съда на Европейския съюз (СЕС) по дело С-438/22 и решение от 23.11.2017 г. на СЕС по присъединени дела С-427/16 и С-428/16. Намира претендираните разноски за прекомерни, тъй като касационната жалба се припокрива с подадени вече касационни жалби по сходни дела. Ако делото е имало фактическа и правна сложност, то това е било при разглеждане на делото в първоинстанционния съд, но не и в касационната инстанция. Ответникът по искането за изменение на решението в частта за разноските Столична община, намира искането за недопустимо, тъй като се основава на факти и обстоятелства, които не са своевременно заявени пред касационната инстанция, алтернативно за неоснователно. По искането за допълване на съдебното решение: В съответствие с чл. 176, ал.1 АПК, когато не се е произнесъл по цялото оспорване, съдът по свой почин или по искане на страна по делото, предявено в едномесечен срок, постановява допълнително решение. Искането е подадено от надлежна страна, в предвидения от закона преклузивен срок, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество, искането за допълване на решението е основателно. С Решение 388 от 15.01.2024 г. по адм.д. 7142/2023 г. на ВАС, Седмо отделение, е отменено Решение 2980 от 03.05.2023 г. по адм. дело 10640/2022 г. на Административен съд София град, вместо което е постановена отмяна на решение от 04.11.2022 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Околна среда" 2014 2020 г. С обжалвания административен акт, на основание чл. 60, ал. 1 и чл. 62, ал. 1 ЗУСЕФСУ, ръководителят на УО на ОПОС, отказва верифициране на сума в размер на 192635,22 лв. и не признава съответстващата на нея сума на собствено финансиране в размер на 87 887, 90 лв. съгласно Административен договор за предоставяне на безвъзмездна помощ BG16M1OP002-1.020-0001-C01 от 01.02.2022 г., включени в Искане за междинно плащане 3 от 02.11.2022 г. Административното производство е започнало по искане на общината и отмяната на акта налага изпращането на преписката на органа за ново произнасяне в съответствие с чл. 173, ал.2 във връзка с чл. 228 АПК, поради което и диспозитивът на съдебния акт следва да бъде допълнен в тази насока. По искането за изменение на съдебното решение, в частта за разноските: Искането за изменение на решението в частта за разноските е подадено в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, от надлежна страна, която е представила списък на разноските. Разгледано по същество, искането е неоснователно по следните съображения: Видно от протокола от проведеното съдебно заседание от 06.11.2023 г., процесуалният представител на ответника единствено е заявил, че с оглед липсата на правна и фактическа сложност на делото, адвокатското възнаграждение на насрещната страна следва да бъде намалено под минимума, установен в Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Конкретни доводи за липсата на правна и фактическа сложност са изложени за първи път в искането за изменение на решението в частта за разноските, което е недопустимо. Съдът не дължи служебна проверка на тези обстоятелства, а е длъжен да обсъди единствено наведените от страната конкретни твърдения в тази насока. Воден от гореизложеното, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение,