Решение № 5110 от 29.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6980/2019 г.

Решение № 5110 от 29.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6980/2019 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ''Български пощи'' ЕАД, представлявано от Главния изпълнителен директор Д. Дънешки, чрез пълномощника му главен юрисконсулт Р. Пчелинска срещу решение № 874 от 14 февруари 2019 г., постановено по адм. дело № 12776 от 2018 г., по описа на Административен съд - София град. С него е отхвърлена жалбата на търговското дружество против решение № 438 от 07 ноември 2018 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД/Комисията), постановено по преписка № 234 от 2018 г., по описа на същия административен орган. Със същото решение е осъдено акционерното дружество да заплати в полза на Комисия за защита от дискриминация сумата от 200, 00 лева (двеста), представляваща юрисконсултско възнаграждение. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяна на обжалваното решение и вместо него съдът да постанови друго по същество на спора, с което да бъде отменено решението на КЗД. Претендира присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Ответникът - Комисията за защита от дискриминация не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е постановено след надлежно сезиране на съда с жалба против индивидуален административен акт от лице, за което същият има неблагоприятни последици, при което същото е валидно и допустимо. Производството пред Административен съд - София град е образувано въз основа на жалба от ''Български пощи'' ЕАД, представлявано от Главния изпълнителен директор Д. Дънешки против решение № 438 от 07 ноември 2018 г., постановено по преписка № 234 от 2018 г., по описа на КЗД. С него е установено от страна на същия орган, че Д. Дънешки - в качеството му на Главен изпълнителен директор на търговското дружеството, чрез неосигуряване на достъпна архитектурна среда в обект на ’’Булпост’’, гр. Русе, находящ се на адрес: гр. Русе, пл. ’’Средец’’ № 1, затруднява достъпа на лица с увреждане и намалена подвижност до публични места, което не съответства на регламентираната в чл. 2, т. 2 от ЗЗДискр. цел на закона и по смисъла на чл. 4, ал. 3 от същия нормативен акт представлява непряка дискриминация на основата на признак ’’увреждане’’. Препоръчва на оснвание чл. 76, ал. 1, т. 1 от ЗЗДискр. с цел преустановяване на нарушението по чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр., във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗЗДискр., поради изграждане на и поддържане на недостъпна архитектурна среда в обект на ’’Булпост’’, гр. Русе, находящ се на адрес: гр. Русе, пл. ’’Средец’’ № 1, както и с цел предотвратяване и отстраняване на вредните последици на Д. Дънешки – в посоченото качество да предприеме мерки за осигуряване на достъпна архитектурна среда, отчитаща и специфичните нужди на хората с намалена подвижност, в т. ч. на хората с увреждания, в съответствие с изискванията на Наредба № 4 от 01 юли 2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението, включително за хората с увреждания, за да не се допуска предоставяне при по-неблагоприятни условия на услуги за хората с увреждания и нарушения на ЗЗДискр. Съдът е приел, че обжалвания пред него административен акт, е издаден от компетентния специализиран административен орган, в съответната форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Изложил е доводи за правилното приложение на материалния закон и е посочил, че с оглед нормата на чл. 4, ал. 3 от ЗЗДискр., във връзка с параграф 1, т. 1 от ДР на ЗИХУ е налице проява на дискриминация, изразяваща се в неизграждането на достъп до сградата на посочения офис в гр. Русе, собственост на търговското дружество. Достигнал е до крайния извод, че за собственика на обекта с обществено ползване, въпреки че не е сграда – държавна или общинска собственост, съществува задължение за осигуряване на достъпна среда, включително за лица със затруднена подвижност, а като не е осигурил такава, жалбоподателят е допуснал неравно третиране по отношение на тези лица спрямо други, които нямат физиологични проблеми в придвижването. На основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, във връзка с чл. 143 от същия кодекс, първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на ''Български пощи'' ЕАД против решението на Комисията, установяващо наличието на непряка дискриминация на основата на признак ''увреждане'' и е присъдил сторените от КЗД разноски за осъщественото процесуално представителство от юрисконсулт. Настоящият съдебен състав намира, че решението е правилно. По делото не се спори за фактите. Предмет на обжалване са правните изводи на първоинстанционния съд за наличие на допуснато именно от "Български пощи" ЕАД нарушение, съгласно чл. 5 от ЗЗДискр. и пряка дискриминация по признак "увреждане", с оглед нормата на чл. 4 от ЗЗДискр. Оплакванията, изложени в касационната жалба, че търговското дружество не може да бъде адресат на изискването на чл. 5 от ЗЗДискр., като наемател на обекта и няма законови правомощия да извърши в имота изискваните от комисията действия, са неоснователни. Също така настоящият съдебен състав не споделя и другият довод на касатора, а именно, че задължението за създаване на достъпна архитектурна среда е на Управителя на етажната собственост, който стопанисва имота. С нормата на чл. 4 от ЗЗДискр. законодателят е установил забрана за всяка пряка или непряка дискриминация, основана на признак "увреждане". По смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр. за дискриминация се приема изграждането и поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места, а ’’достъпна среда’’, съгласно параграф 1, т. 2 от Наредба № 4 от 01 юли 2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда на населението, включително за хората с увреждания е среда в урбанизираните територии, сградите и съоръженията, която всеки човек с намалена подвижност, с или без увреждания може да ползва свободно и самостоятелно. В разглеждания случай, не е спорно, че в обект - пощенска станция, находящ се в гр. Русе, с описано по-горе местонахождение, липсва изградена достъпна архитектурна среда за хора с двигателни увреждания. Тези обстоятелства са установени с констативен протокол от 08 май 2018 г., съставен от служители на КЗД при извършена проверка от тях на място се установява, че достъпът до сградата се осъществява чрез изкачването на две стъпала, с височина 20 см. и няма информационна табела, насочваща към друг вход или изход с достъпна среда. Както в производството пред КЗД, така и при съдебното обжалване тези факти не са оспорени, с оглед на което настоящата инстанция намира за безспорно установена липсата на достъпна архитектурна среда в процесния обект, която затруднява достъпа на хора с намалена подвижност, назависимо дали имат или нямат увреждания. Нарушението правилно е квалифицирано както от КЗД, така и от съда като пряка дискриминация по признак "уреждане", съобразно разпоредбата на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр., във връзка с чл. 5 от същия закон. Неоснователно е оплакването в касационната жалба относно правното значение на параграф 6 от ПЗР на ЗИХУ, в приложимата му редакция, към настоящия спор. Действително цитираната разпоредба е относима към сгради, които са държавна или общинска собственост, но в случая решаващият съд не се е позовал на тази норма при формиране на правните си изводи и не определял собствеността на имота като държавна, а се е позовал на чл. 169, ал. 1 от ЗУТ и Наредба № 4 от 2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението, включително за хора с увреждания. Приложимата правна уредба съдържа норми и по отношение поддържането на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда, поради което не е възможно да се обоснове извод, че не е приложима към сградата на "Български пощи" ЕАД в гр. Русе, поради придобиването й от този собственик през 2007 г. Възможността клиентите на "Български пощи" ЕАД да получават определени услуги по домовете си също не изключва задължението до сградата, която е предназначена за обществено ползване да бъде осигурен достъп за всички лица, които желаят да я посетят. Сградата на пощенската станция в гр. Русе е със стъпала, без рампа към 08 май 2018 г., което е отразено в неоспорен констативен протокол на КЗД, поради което Комисията и АССГ обосновано са приели, че търговското дружество при своята дейност поддържа архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания. Доводът, че е поставена рампа на входа на този пощенски клон със закъснение и изтъкнатите финасови причини за нейното недобро качество, неотговарящо на изискванията, наложени от Комисията, не следва да се обсъждат от настоящата касационна инстанция, тъй като са неотносими. От фактите по делото е установена липсата на рампа към момента на образуване на административната преписка пред Комисията. Настоящият съдебен състав изцяло споделя всички останали мотиви на първоинстанционното съдебно решение при условията на чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. При правилно установена фактическа обстановка АССГ е обосновал законосъобразни правни изводи. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка относно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, настоящата инстанция намира, че обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Предвид на изложеното, оспореното решение като обосновано и постановено при спазване разпоредбите на материалния и процесуалния закон, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора разноски не следва да се присъждат. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,