Решение № 379 от 11.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13862/2010 г.

Решение № 379 от 11.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13862/2010 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Столичната здравноосигурителна каса (СЗОК), представлявана от директора - д-р Глинка Комитов, против решение № 2826 от 19.08.2010 г., постановено по административно дело № 2388 от 2010 г. по описа на Административния съд - София-град. Наведените от касатора доводи за неправилност на съдебния акт са относими към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на съдебното решение и потвърждаване на отменения с него административен акт (респ. отхвърляне на жалбата срещу същия) и се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Амбулатория за първична медицинска помощ - групова практика "Авицена" ООД (АПМП-ГП "Авицена" ООД), в писмен отговор моли решението на Административния съд - София-град, да бъде потвърдено, а касационната жалба - оставена без уважение. Иска се и присъждане на направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище, че касационната жалба е основателна, и счита, че уведомителното писмо няма характер на заявление за сключване на договор. Върховният административен съд в състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като разгледа касационната жалба на посоченото в нея основание и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството пред Административния съд - София-град, е оспорената от "Амбулатория за първична медицинска помощ - групова практика "Авицена" ООД заповед № РД-15-13 от 18.02.2010 г. на директора на Столичната здравноосигурителна каса, с която на основание чл. 23, ал. 1, т. 2 и 5 от НРД 2010 г. в срока по чл. 23, ал. 3 от НРД 2010 г. последният е отказал сключването на договор с лечебното заведение поради подаване на документи за сключване на договор с НЗОК за оказване на първична извънболнична медицинска помощ след изтичането на регламентирания в чл. 20, ал. 2 от НРД 2010 г. 30-дневен срок от обнародването на НРД в "Държавен вестник" (обн., ДВ, бр. 102 от 22.12.2009 г.). За да постанови този резултат, административният съд е извел извод, че заповедта е издадена от компетентен орган и в установената форма, но при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправни норми и в несъответствие с целта на закона, поради което е отменил оспорената заповед и е изпратил преписката на директора на СЗОК с указания по тълкуването и прилагането на закона съобразно изложеното в мотивите на решението. Съдът е приел, че уведомителното писмо до СЗОК от 22.01.2010 г. относно възникналите обстоятелства във връзка със смъртта на управителя на АПМП-ГП "Авицена" ООД имало характер на заявление за сключване на договор, а заявлението от 09.02.2010 г., придружено с необходимите документи, по естеството си представлявало отстраняване на нередовностите по първоначално подаденото в законоустановения срок искане за сключване на договор. Счел е, че като не е изпълнил задължението си да укаже на инициатора на производството какви действия е било необходимо да предприеме, за да отстрани нередовностите на искането си от 22.01.2009 г. (направено в срока), издателят на оспорения акт е допуснал съществено процесуално нарушение. Решението на Административния съд - София-град, е правилно и изводите на решаващия съдебен състав като обосновани и законосъобразни се споделят изцяло от касационната инстанция. Фактите по спора са правилно установени, а съответни на тях са и изведените правни изводи. По делото е установено, че АПМП-ГП "Авицена" ООД като дългогодишен договорен партньор на СЗОК е имало право да сключи договор за изпълнение на първична извънболнична медицинска помощ през 2010 г.. По времето, в което вече е бил започнал да тече срокът за подаване на документи в СЗОК за сключване на договор, починал управителят на дружеството - ответник в настоящото производство, и новият управител не бил успял да подаде своевременно документите. От данните по делото е видно, че всички промени в лечебното заведение, свързани със смъртта на управителя, който е бил и съдружник, са направени, в това число и вписани в Търговския регистър и в РЦЗ, в най-кратки срокове. Безспорно е установено, че в настоящия случай с уведомителното писмо до СЗОК от 22.01.2010 г. е налице хипотезата за направено искане за сключване на договор между АПМП-ГП "Авицена" ООД и СЗОК. От показанията на разпитания по делото пред първата инстанция свидетел д-р Петранка Попова, представляваща кооперация "Авицена", съдът е установил, че заявлението и необходимите документи са били представени от нея и от новия представляващ дружеството д-р Михайлов в срока за подаване на документи, но не са били приети, тъй като не били подписани от легитимен управител. Установено е, видно от показанията, дадени пред решаващия състав, че д-р Попова изрично е поискала указания за действията, които е било необходимо да бъдат предприети за сключване на договор със СЗОК. Писменото заявление с необходимите документи е било заведено в СЗОК на 09.02.2010 г.. По това заявление е постановен процесният отказ, обективиран в оспорваната заповед на директора на СЗОК. Съображенията на административния орган са били, че заявлението е регистрирано на 09.02.2010 г., а срокът за подаване, определен на основание чл. 20, ал. 2 от НРД 2010, е изтекъл на 21.01.2010 г.. В касационната жалба са развити доводи, че съгласно § 68, ал. 1 и 2 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване било предвидено специално изключение по отношение осъществяването на дейностите, предвидени в закона през 2010 г.: през 2010 г. се прилагал НРД за 2010 г., сключен в срок до 23.12.2009 г. между НЗОК, БЛС и БЗС, а в ал. 3 на същия § било регламентирано, че в случай че не се подпише НРД по реда на ал. 1, през 2010 г. се прилагали НРД за 2006 г. Решение № РД-УС-04-17 от 20.01.2009 г. на УС на НЗОК. Правилни са изводите на съда, че цитираната разпоредба противоречи на чл. 59а, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), съгласно който лечебните заведения подават заявления за сключване на договор в 30-дневен срок от влизане в сила на НРД. Националният рамков договор между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз и Българския зъболекарски съюз за 2010 г. е в сила от 01.01.2010 г., следователно едномесечният срок изтича на 31.01.2010 г. - неделя, т. е. срокът за подаване на заявления за сключване на договори от изпълнителите е бил до 01.02.2010 г. включително. С оглед изложеното и по аргумент от чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове, респ. чл. 5, ал. 1 от АПК, съдът обосновано е посочил, че ограничението на срока по чл. 20, ал. 4 от НРД 2010 г. не следва да се прилага. Неоснователно е наведеното оплакване, че дори да се приеме, че е следвало да се приложи ЗЗО, то срокът за подаване на заявления за сключване на договори е изтекъл на 01.02.2010 г., а лечебното заведение е подало заявление за сключване на индивидуален договор на 09.02.2010 г., което сочело на извода, че и при предвидения в чл. 59а, ал. 1 от ЗЗО срок заявлението на АПМП-ГП "Авицена" ООД е било извън законоустановения. При тази фактическа установеност съдът правилно е посочил, че длъжностното лице е следвало да приеме писмото от 22.01.2009 г. с представените от д-р Попова документи като направено искане за сключване на договор между АПМП-ГП "Авицена" ООД и СЗОК във вида, в който е било представено, и след това, при евентуално установяване на непълнота на подадените документи, на основание чл. 59, ал. 8 от ЗЗО и чл. 20, ал. 3 от НРД 2010 г. административният орган е следвало да даде 14-дневен срок за тяхното отстраняване. Съдът обосновано е приел в обжалваното решение, че директорът на СЗОК не е изпълнил задължението си по чл. 20, ал. 3 от НРД 2010 г. и практически не е дал възможност на лечебното заведение да отстрани евентуалните нередности по заявлението за сключване на договор. За отстраняването на констатирани нередовности административният орган има задължението да предостави необходимите указания и съдействие. Като е приел, че подаденото заявление на 09.02.2010 г., придружено с необходимите документи, по естеството си представлява отстранени нередовностите по първоначално подаденото в законоустановения срок искане за сключване на договор, първоинстанционният съд е извел обоснован извод, че процесната заповед, обективирала отказа, е незаконосъобразна. Не е нарушен материалният закон, като е прието от решаващия състав, че заповедта, с която е постановен отказът, е незаконосъобразна. Обсъдени са всички доводи на страните, както и доказателствата, относими към спора. Решението е обосновано и правният извод на съда е съответен на доказателствата. По изложените съображения Върховният административен съд - шесто отделение, счита, че не са налице касационни основания, водещи до отмяна на обжалваното решение - предмет на настоящото касационно производство, поради което същото следва да се остави в сила. При този изход на спора следва да бъде уважена претенцията за присъждане на сторените деловодни разноски в полза на ответника, установени от приложената фактура, в размер на 150 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,