Решение № 3565 от 22.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4608/2016 г.

Решение № 3565 от 22.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4608/2016 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Б. В. С. с адрес в гр. П. срещу решение № 77/02.03.2016 г. на Административен съд П. по адм. дело № 11/2016 г. С него се отхвърля жалбата му срещу решение № 3207013785/21.12.2015 г. на Директора на ТП на НОИ П., с което е потвърдено разпореждане № 3207013785/30.10.2015 г. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване. Поддържа доводи за неправилност на решението, вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Свеждат се до това, че съдът описал фактите които не обсъдил и не отчел, че ТЕЛК се е произнесъл с решение за освидетелестване с голямо забавяне, отчетено и обосновано в самото решение поради натовареност, неотчетено в обжалваното разпореждане и решение. Ответникът, Директорът на ТП на НОИ П. не се представлява и взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шест отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от страна в производството и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора срещу цитираното решение и разпореждане. Основното възражение е, че отпуснатата пенсия след преосвидетелстване от ТЕЛК следва да е с дата, датата на заявлението за преосвидетелестване, а не от датата на решението на ТЕЛК, предвид голямото забавяне на праизнасянето от ТЕЛК което не е по вина на жалбоподателя. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за неоснователна. Установено е от фактическа страна и не се спори между страните, че на Б. василев Стойчин е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст и лична социална пенсия за инвалидност, последната пожизнено въз основа на заявление вх. № 6068/10.03.2006 г. С молба вх. № 1011/29.03.2013 г. до ТЕЛК от Стойчин, ТЕЛК с решение № 2167 от 30.09.2015 г. е определил по висока степен "трайно намалена работоспособност" - 98% с чужда помощ и срок "пожизнено", като в решението е отразено късното произнасяне поради голямо натоварване. Решението на ТЕЛК не е било обжалвано и е влязло в сила, като с процесното разпореждане на длъжностното лице по пенсионно осигуряване изменението на социалната пенсия за инвалидност е определено от датата на издаване на решението на ТЕЛК-30.09.2015 г. По спорния въпрос дали следва да се отпусне изменението на пенсията, считано от заявлението за преосвидетелстване 29.03.2013 г. в хипотезите на чл. 94 КСО съдът е приел, че тези текстове, относими към първоначалното отпускане на пенсията са неприложими, тъй като в случая е налице хипотеза на преосвидетелстване и свързаното с него изменението на отпусната вече пенсия. При тези фактически и правни съображения жалбата е отхвърлена. Решението е правилно. По делото е установено, че заявлението за преосвидителстване е подадено на 29.03.2013 г. до ТЕЛК и ТЕЛК се е произнесла с решение на 30.09.2015 г. от която дата е изменен размерът на отпуснатата социална пенсия за инвалидност и е отпусната добавка за чужда помощ. Видно от експертно решение на ТЕЛК № 2167 от 30.09.2015 г. в него е отразено състояние до експертизата -77% ТНР и е извършена оценка на работоспособността 98 % вид и степен на увреждане с чужда помощ. Датата на инвалидизиране е посочена - 01.03.2005 г., установена с предходни решения на ТЕЛК. Или, от това съдържание на решението на ТЕЛК се вижда, че се извършва оценка на вида и степента на увреждане към датата на издаване на решението на ТЕЛК 30.09.2015 г. занапред пожизнено, но не се споменава нищо за промяната на състоянието до датата на вземането на това решение. По този начин периодът от датата на подаване на заявлението 29.03.2013 г. до датата на издаване на решението на ТЕЛК 30.09.2015 г. не е отразен в решението и няма произнасяне на експертизата по него. Решението на ТЕЛК не е било обжалвано в тази част за установяване датата на изменението на вида и степента на увреждането, поради което за жалбоподателя, няма основание да се приеме, че неговото увреждане е настъпило с по ранна дата, включително и датата на подаване на заявлението за преосвидетелстване 29.03.2013 г. След като не може да се установи промяна на увреждането увреждане с по ранна дата, то датата на издаване на решението на ТЕЛК е момента, от който той има право на изменение на пенсията и това е направено с разпореждането и решението, предмет на спора. При тези констатации не се установяват сочените касационни основания необоснованост и нарушение на материалния закон и решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо АПК, Върховен административен съд, шесто отделение