Решение № 4257 от 2.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12637/2016 г.

Решение № 4257 от 2.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12637/2016 г., VII о., докладчик председателят Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на С. М. Н., гр. Я., ул. "З. В." №... срещу Решение № 106 от 5.10.2016 г. на Административен съд, гр. Я., постановено по административно дело № 186/2016 г.

С обжалваното решение съдът отхвърля жалбата на г-н Наскинов срещу Заповед № 16-3392-000220 от 5.08.2016 г. на началника на Районно управление "Тунджа" в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Я., с която на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от Закона за движението по пътищата му е приложена принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от шест месеца.

I. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател - С. М. Н., счита обжалваното съдебно решение за неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Излага подробно фактите по делото и сочи, че отказа да подпише талона за медицинско изследване не освобождава органа от задължението да му го връчи. Невръчването на талона ограничава правото му да се яви в най-близкото медицинско заведение за кръвна проба. Съдът неправилно не е приел като доказателство по делото направения от касатора видеозапис на проверката от контролните органи. Сочи, че процесният "Дрегер" е бил проверен на 19.05.2016 г., като през изминалия до датата на проверката период от време е възможно средството да даде отклонение в отчитането на концентрацията на алкохол в издишания въздух.

Счита, че нарушението не е доказано по несъмнен начин, поради което приложената принудителна мярка е незаконосъобразна, което неправилно не е установено от съда.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени оспорената заповед. Претендира направените по делото разноски. Касаторът се представлява от адв. Ж. А., Адвокатска колегия, гр. Я..

2. Ответникът по касационната жалба - началникът на Районно управление "Тунджа" в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Я., не взема становище.

3. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Решението на съда е правилно и обосновано. Не са допуснати твърдяните от касатора нарушения.

II. По допустимостта на касационната жалба:

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

III. Фактите по делото:

За да постанови обжалваното решение съдът приема от фактическа страна, че:

1. На 5.08.2016 г. около 8,15 часа С. М. Н. е управлявал лек автомобил, марка "Рено", модел "Меган", регистрационен № СО2159АХ, на първи клас път № 1-7, км 271 в посока към гр. Я.. При извършена от контролните органи проверка с техническо средство "Д. А. 7510", инвентарен № ARDN0092, е установена концентрация на алкохол в кръвта 0,57 промила. На водача е издаден талон за медицинско изследване № 0100853, който той отказва да подпише.

2. На 5.08.2016 г. за установеното е съставен Акт за установяване на административно нарушение № 611337, в който е посочено, че водачът е със запазени координация, но силно миришеш на алкохол. Актът е подписан от г-н Наскинов с посочено възражение досежно поведението на полицаите, които му нанесли побой.

3. На 5.08.2016 г., със Заповед № 16-3392-000220, издадена на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), началникът на Районно управление "Тунджа" в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Я., прилага на г-н Наскинов принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" до решаване на въпроса с отговорността му, но не повече от шест месеца.

4. На 8.08.2016 г. г-н Наскинов подава възражение до началника на Районно управление "Тунджа" по съставения му Акт за установяване на административно нарушение № 61133.

5. В хода на съдебното производство:

а) органът представя резултат от изпробването на техническо средство "Д. А. 7510", инвентарен № ARDN0092, с дата на проверка 19.05.2016 г. и срок на валидност - шест месеца;

б) г-н Наскинов представя видеозапис, направен със собствения му мобилен телефон, който съдът не приема като доказателство, и съдебно-медицинско удостоверение № 449 от 5.08.2016 г., съставено от специалист по съдебна медицина в 17, 26 часа, установяващо липса на видими травматични увреждания, зачервяване на кожата в областта на предната повърхност на дясното коляно с болезнени движения на десен долен крайник, с повърхностно охлузване на гръбната повърхност на дясното ходило.

в) съдът разпитва свидетелите П. К., Р. К., В. Г. - Колева, П. С. и Х. П., служители на Районно управление "Тунджа", участвали в проверката.

IV. Първоинстанционното съдебно решение:

Въз основа на така установените факти съдът приема от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в исканата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалните разпоредби.

Съдът приема за доказано по делото управляването на моторно превозно средство след употреба на алкохол с концентрация 0,57 промила - установено с годно техническо средство. При заявения отказ на г-н Наскинов да получи талона за медицинско изследване той сам се е поставил в невъзможност да обори данните, установени с техническото средство. В акта не са отразени възражения досежно резултата от теста.

Въз онова на това съдът прави извод за законосъобразност на оспорената заповед и отхвърля жалбата.

Изводът на съда е правилен.

V. По съществото на спора:

Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно поради наличие и на трите, визирани в чл. 209, т. 3 АПК порока. Излага доводи за всеки от твърдяните пороци.

1. По твърдението за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила:

Касаторът твърди, че обжалваното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като съдът не е приел като доказателство по делото представения запис, извършен от него с личния му мобилен телефон, на разговора с контролиращия го полицай. Доводите на касатора са, че по отношение на него е упражнено насилие от страна на полицая.

Безспорно, неприемането от съда на доказателство, което е относимо и допустимо към предмета на спора е съществено нарушение на съдопроизводствените правила, защото поставя под съмнение правилността на съдебното решение. В случая, твърдяният от касатора факт, за който е представено процесното доказателствено средство, не е относим към предмета на спора. Възможно е при проверката между касатора и контролния орган да е възникнало пререкание, но този факт сам по себе си не се отразява на резултата от измерването с техническо средство, нито на факта на отказ от страна на касатора да подпише талона за медицинско изследване, както и да го получи. Следователно, факта, доказателственото средство за установяването, на който съдът не е допуснал, не е елемент на фактическия състав на нарушението по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП. Недопускането на доказателство, което не е относимо към предмета на спора не е нарушение на съдопроизводствените правила.

2. По твърдението за необоснованост на съдебното решение:

Касаторът твърди, че съдът не е следвало да цени показанията на разпитаните свидетели, тъй като те са участвали в проверката и по отношения на техните действия той е подал жалба.

Вярно е, че разпитаните по делото свидетели са били участници в извършената проверка. Вярно е също, че г-н Наскинов във възражението си срещу съставения му акт за установяване на административно нарушение е изложил доводи относно поведението на контролните органи. Но съдът не е изградил изводите си единствено и само на свидетелските показания.

Напротив. Съотнесъл е показанията на свидетелите към останалите доказателства по делото. Така съдът е отчел факта, че в акта за установяване на административно нарушение касаторът е вписал възражение единствено досежно поведението на проверяващите, но не и досежно резултата от извършената проверка с техническо средство. Съдът е отчел и факта, че касаторът е отказал да подпише талона за медицинско изследване, както и независимо от липсата на талон не е отишъл незабавно да извърши кръвна проба, а едва в 17,26 часа е посетил съдебен лекар.

Следователно, обсъждайки в съвкупност доказателствата по делото съдът е направил обоснован извод за доказаност на релевантния факт - управление на моторно превозно средство след употреба на алкохол при съдържание на алкохол 0,57 промила.

Това прави неоснователен довода на касатора за необоснованост на фактическите изводи на съда.

3. По твърдението за нарушение на материалния закон:

Касаторът твърди, че невръчването на талона за медицинско изследване при установения отказ от негова страна да го подпише, представлява нарушение на правата му, което съдът неправилно не е отчел.

Видно от приложения по делото екземпляр на талона за медицинско изследване, същият е в съответствие с Приложение № 1 на чл. 3, ал. 2 от Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване на употреба на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства (Наредба № 30, отм.), приложима към процесния период. Талонът е оформен съгласно изискването на чл. 6 от Наредба № 30 (отм.). При отказ на водача да подпише талона съдържанието на алкохол в кръвта се установява въз основа на резултатите от техническото средство.

Касаторът е този, който преценява дали да получи издаденият му талон за медицинско изследване или не. За гарантиране на правата му е необходимо такъв талон да бъде издаден, което в случая е безспорно, както с оглед на приложения по делото талон, така и с оглед на вписването на талона в акта за установяване на административно нарушение, който е подписан от касатора без възражение по отношение на вписването на талона.

С оглед на горното правилен, съответен на релевантната нормативна уредба, е изводът на съда за отказ на касатора да получи издадения му талон за медицинско изследване и за приложимостта с оглед на това на резултата, установен с техническото средство.

Несъответен на материалния закон е и доводът на касатора за "възможни отклонения от измерването, увеличаващи се в периода след проверката на техническото средство". Съгласно чл. 766 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метричен контрол анализаторът за алкохол в дъха трябва да е конструиран така, че да гарантира максималната допустима грешка без настройване в продължение на шест месеца. В случая, от доказателствата по делото е видно, че техническото средство е тествано на 19.05.2016 г. Следователно, извършената на 5.08.2016 г. проверка с него е в рамките на нормативно установения срок за годност на средството. Поради това не е налице основание за приемане на довода на касатора за намаляване на точността на техническото средство.

Видно от изложеното съдът правилно е тълкувал и приложил материалния закон - при отказ от извършване на медицинско изследване количеството на алкохол в кръвта е установено с резултата от техническото средство. При установената концентрация на алкохол в кръвта - 0,57 промила, е налице фактическият състав на мярката по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП. Поради това доводите на касатора за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон са неоснователни.

С оглед на горното обжалваното решение не страда от твърдяните от касатора пороци. Същото е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд