Решение № 7574 от 06.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4139/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на Общински съвет – Созопол, подадена чрез адвокат Н. Гюмова против Решение № 1391/13.02.2026 г., постановено по административно дело № 479/2025 г. по описа на Административен съд – Бургас. С оспорения съдебен акт е обявено за нищожно Решение № 1335/25.01.2019 г. на Общински съвет – Созопол, в частта относно поземлен имот с идентификатор 67800.54.357, като част от предишен имот 67800.54.246, м. „Каваци“, Община Созопол. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение на основанията по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска неговата отмяна, ведно със съответните последици. Ответните страни „Ел Би Джей Пропърти“ ЕООД и „Хелио–Тур-С“ АД посредством писмен отговор, изготвен от адвокат Д. Москоянев оспорват касационната жалба и изразяват становище в подкрепа на съдебното решение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага съдебното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по съществото на спора я намира за неоснователна. Предметът на оспорване пред административния съд по жалба на „Ел Би Джей Пропърти“ ЕООД е правилно определен по реда на чл. 218, ал. 3 ЗУТ и в изпълнение на Определение № 7274/02.07.2025 г. по административно дело № 6545/2025 г. на Върховния административен съд, а именно: Решение № 1335/25.01.2019 г. на Общински съвет – Созопол, с което е приет ПУП – парцеларен план за елементите на техническата инфраструктура извън границите на урбанизираната територия за обект: „Второстепенна улица от о.т. 62 до о.т. 63в“ в м. „Каваци“, землище гр. Созопол, в частта му относно поземлен имот с идентификатор 67800.54.357, като част от предишен имот 67800.54.246, м. „Каваци“, Община Созопол, за който имот оспорващото дружество се легитимира като собственик. В тази връзка е спазена процедурата по чл. 218 ЗУТ чрез обнародване на съобщение за оспорването в Държавен вестник, като в едномесечния срок след обнародването не са постъпили заявления от заинтересувани лица за конституирането им като ответници по делото на страната на административния орган. Ето защо, правилно първостепенният съд не е конституирал като такива лицата Г. П. Д. и М. Д. З., въпреки, че по тяхна инвестиционна инициатива е постановен процесния административен акт, с цел обслужване на имота им с идентификатор 67800.54.52 чрез прокарване на второстепенната улица, предмет на плана. Съдът е обявил нищожността на решението на общинския съвет в оспорената част, след като е приел, че е постановено от материално некомпетентен орган, тъй като компетентността да издаде такъв акт принадлежи на кмета на съответната община съгласно разпоредбата на чл. 129, ал. 2 ЗУТ, а не на общинския съвет. Възприетия от съда правен извод за нищожност на акта е правилен с коригиращи и допълващи мотиви. Предметният план за прокарване на улица е одобрен по искане на собствениците на конкретен имот, находящ се извън строителните граници на населеното място гр. Созопол, с цел урегулиране, бъдещо застрояване и промяна на предназначението му, в това число и чрез урегулиране на обслужваща имота улица. Административното производство е започнало с Решение № 587/28.12.2016 г. на Общински съвет – Созопол, с което е допусната процедура за изработване на ПУП – план за регулация и застрояване за промяна предназначението и урегулиране на поземлен имот 67800.54.52, м. „Каваци“, землище на гр. Созопол, за изграждане на сгради за отдих и курорт и изработване на ПУП - парцеларен план за обслужваща улица. С Решение № БС-9-ОС/11.10.2017 г. на Директора на РИОСВ – Бургас по оценка за съвместимостта, е съгласувано инвестиционното предложение на собствениците на посочения имот – Г. П. Д. и М. Д. З. за изграждане на къща за гости в имота и обслужваща улица. В обяснителната записка, неразделна част от внесения от възложителите проект, изрично е записано, че разработката е проект за парцеларен план за второстепенна улица, „като част от подробен устройствен план за ПИ 67800.54.52“, улицата попада изцяло в земеделска територия и е ситуирана в по-голямата си част в предишен ПИ 67800.54.246 /в част, от който се намира имотът на дружеството, оспорило плана/. Съгласно разпоредбата на чл. 129, ал. 2, пр. 3 ЗУТ, устройствен план за поземлени имоти извън границите на населени места и селищни образувания, включително за необходимите за тях елементи на техническата инфраструктура, каквато се явява предметната улица по смисъла на чл. 75 и сл. ЗУТ, се одобрява със заповед на кмета на общината. Използваният в закона израз „включително“ означава, че когато се устройва имот като посочения по-горе, компетентността да одобри устройствения план за него, както и плана за обслужващата го транспортната техническа структура е предоставена на един и същи орган, който е кметът на съответната община. Неоснователни са възраженията, развити в касационната жалба за това, че компетентността в случая е принадлежала на общинския съвет, поради приложение на специалната разпоредба на чл. 21, ал. 7 от Закона за общинската собственост, съгласно която подробните устройствени планове по ал. 1 се одобряват от общинския съвет независимо от техния обхват. Нормата на чл. 21, ал. 7 ЗУТ следва да се прилага и тълкува във връзка с нормата на чл. 21, ал. 1 ЗОС, към която препраща и която предвижда възможност за принудително отчуждаване на имоти - собственост на физически или юридически лица, „за задоволяване на общински нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин“, на основание влязъл в сила ПУП, предвиждащ изграждане на обекти - публична общинска собственост или на ПУП, предвиждащ изграждане на обекти от първостепенно значение-публична общинска собственост. Следователно разпоредбата на чл. 21, ал. 7, във връзка с ал. 1 ЗОС визира изключение от компетентността на органа по чл. 129, ал. 2 ЗУТ, в изрично посочените случаи на принудително отчуждаване. Прилагането на изключението е свързано с конкретна цел - за задоволяване на общински нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, а конкретният случай не е такъв, тъй като се касае за задоволяване на нужди от частен интерес, поради което не е налице условието на чл. 21, ал. 1 ЗОС за приложение на изключението по ал. 7. Липсват елементи от фактическия състав на специалната разпоредба от Закона за общинската собственост, поради което е приложима общата такава на чл. 129, ал. 2, пр. 3 ЗУТ, според която компетентността да одобри процесния план е на кмета на общината, а не на общинския съвет. Предвид изложените мотиви, се налага изводът, че съдебното решение е правилно, не страда от сочените в касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. Същевременно, извършвайки служебна проверка за допустимост на съдебния акт в неговата цялост, касационният съд установи, че „Хелио–Тур-С“ АД не е следвало да участва като заинтересована страна по делото. Като е конституирал „Хелио–Тур-С“ АД като заинтересована страна по делото и е уважил молбата му да се присъедини към оспорването на „Ел Би Джей Пропърти“ ЕООД, съдът е допуснал нарушение на разпоредбата на чл. 218, ал. 7 ЗУТ, според която е недопустимо да се правят искания за отмяна на индивидуалния административен акт, както и за присъединяване към подадени жалби. Това процесуално нарушение обуславя недопустимост на съдебното решение, постановено по отношение на „Хелио–Тур-С“ АД, което налага обезсилването му в тази част и прекратяване на производството по делото в същата част. От ответните по касация страни са поискани съдебно-деловодни разноски, но не са представени доказателства за извършването на такива, поради което не следва да се присъждат. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,