Решение № 9166 от 1.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15822/2009 г.

Решение № 9166 от 1.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15822/2009 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Съдебното производство по чл. 210, ал. 1 във вр. с чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба на Председателя на Общинския съвет - Грамада и втора касационна жалба подадена от процесуалния представител на ОбС - адв. Станчева, срещу решение № 149 от 05.11.2009 г. постановено по адм. дело № 222/2009 г. по описа на Административен съд Видин. В жалбите се поддържа, че решението е неправилно по изложени съображения за нарушение на приложимия закон и поради необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа се, че оспореното решение на ОбС не е индивидуален административен акт. Върховният административен съд, III отделение в настоящия съдебен състав като прецени допустимостта и основателността на жалбите намира, че са подадени от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледани по същество са неоснователни, по следните съображения: Съдебното производство пред съда е образувано по жалба на кмета на община Грамада на основание чл. 45, ал. 5 ЗМСМА, с която е оспорена законосъобразността на решение № 38 взето с Протокол № 07 от 25.04.2008 г., прието на основание § 7, ал. 2 от ПЗР на ЗМСМА във връзка с чл. 2, ал. 2 от ЗОС. С решението е прието да се деактува като общинска собственост трафопост находящ се в УПИ I-367,кв. 27 по плана на гр. Грамада, съгласно АОС № 10/5.11.1998 г. и да се анулира последния. С решението е прието да се направи предложение до областния управител този имот да се актува като публична държавна собственост, предоставена за управление на Министерство на земеделието и продоволствието и на други организации посочени в решението. Кметът на общината е упражнил надлежно правото си на оспорване по реда на чл. 45, ал. 5 ЗМСМА. Делото е решено по същество като съдът е приел, че решенията на общинския съвет са административни решения (актове) на колективен орган на местното самоуправление и са налице основания за оспорване законосъобразността на посоченото решението на общинския съвет на основание чл. 168, ал. 1 във вр. с чл. 146 АПК. Счел е, че същото е нищожно и е обявил нищожността. Съдът се е мотивирал се е с разпоредбата на чл. 64, ал. 1 от ЗОбС по силата на която имотите, неправилно актувани като общински, както и имотите основанието за актуване на които е отпаднало, се отписват от актовите книги със заповед на кмета на общината и се предават на собственика. Прието е още, че с оглед на цитираната законова разпоредба, това е дейност от компетентността на кмета на общината и като е взел решение за деактуване на спорния имот ОбС е приел нищожно решение. Оспореното решение на АС Видин е правилно. Постановяването му е обусловено от задълбочена преценка на приложените доказателства и е съобразено с приложимата материалноправна уредба. Неоснователно е възражението на процесуалния представител на Общинския съвет за недопустимост на съдебното решение, поради необжалваемост на процесния акт. В тази връзка следва да се отбележи, че като такъв се определя заповедта на кмета при осъществяване на правомощията му по чл. 64, ал. 1 от ЗОС, който акт има вътрешно служебен характер. Докато при настоящата хипотеза, решението на общинския съвет създава задължения за кмета на общината да извърши указаните действия - да деактува конкретния имот /трафопост/ като общинска собственост и същевременно да "го анулира", каквото действие не е предвидено в закона, както и да сезира областния управител за актуването му като публична държавна собственост. Следователно, касае се за административен акт, подлежащ на оспорване по смисъла на чл. 45, ал. 5 от ЗМСМА, вр. чл. 21, ал. 1 от АПК. За да обяви нищожността на обжалваното решение, правилно съдът е приел, че правомощията по чл. 64, ал. 1 от ЗМСМА са в изключителната компетентност на кмета, поради което намесата на общинския съвет в тази му дейност е осъществена при липса на материална компетентност. Предвид липсата на отменителни основания по чл. 209 от АПК, решението следва да остане в сила, а жалбата се отхвърли. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд - III отделение,