Решение № 12908 от 15.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6560/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 323, ал. 4 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по касационна жалба на С. И. З., съдия в Районен съд Плевен срещу Решение 4211 от 22.04.2025 г. по адм. дело 4096/2024 г. на тричленен състав на ВАС, шесто отделение. С обжалваното съдебно решение е отхвърлена жалбата й срещу решение по т. 2 от Протокол 10 от заседанието на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 12.03.2024 г., с което е потвърдено наложеното със Заповед РД-03-137/03.07.2023 г. от административния ръководител председател на Районен съд Плевен, дисциплинарно наказание забележка по чл. 308, ал. 1, т. 1 ЗСВ. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационната жалбоподателка не оспорва, че заповедите за незабавна защита са издадени след изтичане на срока по чл. 18, ал. 1 от Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН), но отбелязва, че познава страните и в конкретния случай не е била налице пряка и непосредствена опасност за съответната молителка и не са настъпили неблагоприятни последици. Моли касационната инстанция да вземе предвид персоналната натовареност на наказания магистрат. Ответникът по касационната жалба - Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, чрез юрисконсулт Арсов изразява становище за неоснователност. Ответникът по касационната жалба - административен ръководител на Районен съд Плевен, изразява становище за неоснователност. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, въз основа на събраните по делото доказателства, след като обсъди доводите и възраженията на страните и прецени наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, при спазване на срока по чл. 323, ал. 4 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на обжалване пред тричленния състав на ВАС, шесто отделение е решение по т. 2 от Протокол 10 от заседанието на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 12.03.2024 г., с което е потвърдено наложеното със Заповед РД-03-137/03.07.2023 г. от административния ръководител председател на Районен съд Плевен, дисциплинарно наказание забележка по чл. 308, ал. 1, т. 1 ЗСВ на С. И. З., съдия в Районен съд Плевен. Съдът е установил от фактическа страна, че със Заповед РД-03-137/03.07.2023 г. административният ръководител председателят на Районен съд Плевен е наложил на С. И. З., съдия в Районен съд Плевен дисциплинарно наказание забележка по чл. 308, ал. 1, т. 1 ЗСВ за извършени нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 2 вр. с ал. 2, вр. с ал. 1 ЗСВ неоправдано забавяне на производството по гр. дело 128/2023 г. и гр. дело 6223/2022 г. и двете по описа на Районен съд Плевен. Фактическите констатации относно забавянето на гр. дело 128/2023 г. на ПлРС са, че делото е образувано на 09.01.2023 г. В молбата, по която е образувано делото, няма изрично искане за издаване на заповед за незабавна защита, такава е издадена по преценка на съда на 16.01.2023 г. - 7 дни след изтичане на срока по чл. 18, ал. 1 ЗЗДН. По гр. дело 6223/2022 г. е констатирано произнасяне 40 дни след направено искане за незабавна защита, като първоначално по делото лицето не е подало искане за издаване на заповед за незабавна защита, но в съдебно заседание на 06.02.2023 г. е направило такова искане. Заповедта за незабавна защита е издадена на 17.03.2023 г. В хода на дисциплинарната процедура е разгледана натовареността на съдия З., като дисциплинарнонаказващият орган е направил сравнение на броя дела, разглеждани от нея и от останалите съдии от районния съд и не е установил различие в условията, при които работи съдията. Не са установени данни за обективна невъзможност на съдията да изпълни служебните си задължения. За да потвърди процесната Заповед РД-03-137/03.07.2023 г. на административния ръководител председател на Районен съд Плевен, Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет е приела, че фактическият състав на нарушението е осъществен с действия и бездействия от страна на магистрата при изпълнение на служебните му задължения по образуване, движение и произнасяне в производства по ЗЗДН относно сроковете за издаване на заповеди за незабавна защита на лице. Както Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, така и административният ръководител на Районен съд Плевен са диференцирали точно периода на бездействие, посочвайки, че по едното гр. дело срокът е 7 дни, а по другото - 40 дни, при положение, че чл. 18 ЗЗДН изисква заповед за незабавна защита да бъде издадена в срок до 24 часа от получаването на молбата, като заповедта за незабавна защита подлежи на незабавно изпълнение. В Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет е бил обсъден въпросът за съответствието на наложеното наказание на тежестта на извършеното нарушение. Направен е извод, че за допуснатото просрочие по две граждански дела с особен статут за осигуряване на защита наказанието забележка е съответстващо на принципа за съразмерност. Мотивите за потвърждаване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание са обективирани в доклада на Комисия Дисциплинарна дейност и взаимодействие с Инспектората към Висшия съдебен съвет към Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет. За да отхвърли жалбата, тричленният състав на ВАС е приел, че описаните по-горе действия и бездействия са осъществени от привлечения към дисциплинарна отговорност магистрат и правилно са квалифицирани като дисциплинарно нарушение, за което е наложено пропорционално по тежест дисциплинарно наказание. Решението е валидно, допустимо и правилно. Изводите на съда са обосновани въз основа на правнорелевантните факти за извършено от магистрата нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 2 ЗСВ. Спазена е разпоредбата на чл. 309 ЗСВ, която изисква при определяне на дисциплинарното наказание да се вземат предвид тежестта на нарушението, формата на вината, обстоятелствата, при които е извършено, и поведението на нарушителя. Отчетена е индивидуалната натовареност на привлечения към отговорност магистрат. Взет е предвид и особеният статут на тези производства, с които се цели незабавна защита на пострадали от домашно насилие лица - бързината в процесуалните действия на съда влияе върху здравето, живота и безопасността на тези лица. Обсъдени са в хода на дисциплинарното производство обстоятелствата, при които е допуснато дисциплинарното нарушение, като същите са отчетени при определяне на вида на наложеното наказание, което е най-лекото сред предвидените такива в чл. 308 ЗСВ. По изложените съображения обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия