Решение № 5741 от 30.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12988/2008 г.

Решение № 5741 от 30.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12988/2008 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на министъра на вътрешните работи, конституиран по реда на § 108 от ПЗР на ЗИДЗМВР (обн. ДВ бр. 69 от 2008 г.) против решение по адм. д. № 1611/2005 г. по описа на Софийски градски съд. Иска отмяна на решението като незаконосъобразно, защото е установено наличието на повторност на нарушението, а съгласно съдебна практика по адм. д. № 1740/1999 г. на ВАС, III отделение, е достатъчно поне две нарушения за да е налице основание за уволнение по чл. 251, ал. 1, т. 3 от ППЗМВР (отм.) вр. с чл. 253, ал. 1, т. 5 от ЗМВР (отм.). Ответната страна Антон Тодоров Лозанов оспорва чрез процесуалния си представител касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, защото не се установява системност на дисциплинарните нарушения. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решение от 18.07.2008 г. по адм. д. № 1611/2005 г. по описа на Софийски градски съд е отменена като незаконосъобразна заповед № 153/ 27.01.2005 г. на Директор на Национална служба "Гранична полиция", с която на основание чл. 253, ал. 1, т. 5 от ЗМВР (отм.) във връзка с чл. 251, ал. 1, т. 3 от ППЗМВР (отм.) е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на Антон Тодоров Лозанов- старши граничен полицай. За да постанови този резултат, съдът е развил съображения за липсата на системност по смисъла на закона, защото административният орган се е позовал на три заповеди, с които служителят е санкциониран, една от които е отменена с решение на съда. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Разпоредбата на чл. 253, ал. 1, т. 5 ЗМВР (отм.) предвижда, че държавните служители се освобождават от служба по причини, които правят лицето негодно да изпълнява служебните си задължения. Нейното приложение е уредено с подзаконовата норма на чл. 255, ал. 1 ППЗМВР (отм.), според която причините, които правят лицето негодно да изпълнява служебните си задължения по смисъла на т. 3 са системност или повторност на дисциплинарни нарушения, за които на служителя вече са налагани дисциплинарни наказания, ако не са налице основания за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". Допълнително с § 1, т. 2 от ДР на Инструкция I-85/ 7.04.1999 г. за дисциплината и дисциплинарната практика, издадена от министъра на вътрешните работи е дадена дефиниция на понятието "системност". Тя е налице в случаите, когато служителят е нарушил три или повече пъти служебната дисциплина. В настоящия случай с обжалваната заповед наказващият орган се е позовал на три нарушения на служебната дисциплина през 2004 г., за които са издадени три заповеди през същата 2004 г. за налагане на дисциплинарни наказания за неизпълнение на служебни задължения, представляващи сериозни пропуски и небрежност в служебната дейност по осъществяване на граничния паспортно-визов контрол. Като фактическо и правно основание за уволнението е посочено наличието на причини, които правят лицето негодно да изпълнява служебните си задължения, изразяващи се в системност на дисциплинарните нарушения, за които в срока по чл. 230 от ППЗМВР (отм.) са наложени наказания със заповеди. В хода на съдебното производство е установено, че заповед № 1407/ 30.08.2004 г. е прогласена за нищожна с влязло в сила съдебно решение, поради което правилно и при спазване на чл. 188, ал. 3 от ГПК (отм.) (вр. с чл. 45 от ЗАП) отм. (съдът е приел, че не е налице системност по смисъла на закона, защото служителят е наказан не за три, а за две дисциплинарни нарушения в рамките на 2004 г. Съдът не може да изменя изразеното със заповедта властническо волеизявление като приеме, че е налице друго основание за уволнение - повторност, представляваща втората хипотеза на чл. 253, ал. 1, т. 3 от ППЗМВР) отм. (. Поради това доводите на касатора в този смисъл са неоснователни. Преценката за наличието на предпоставките за приложимост на правното основание се осъществява от органа по уволнението. Още повече, че уволнение по чл. 253, ал. 1, т. 5 от ЗМВР) отм. (не се осъществява в хипотезата на обвързана компетентност, каквито са основанията по чл. 239, ал. 1 от ЗМВР) отм. (. Предвид изложеното, Върховният административен съд, III отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК