Решение № 2758 от 18.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11247/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс(АПК). Образувано е по подадена касационна жалба от К. Р. П., [ЕГН], чрез адв. А. Тинчев, срещу решение 16240/08.09.2024г., постановено по адм.д. 1531/2024г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед РД 16-510/23.01.2024г. на директора на Софийската професионална гимназия по [заличен текст] за наложена санкция Преместване от дневна в самостоятелна форма на обучение със срок от началото на втория учебен срок до края на учебната 2023/2024г. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост касационни основани за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Навеждат се оплаквания, че съдът неправилно е приел, че при издаване оспорената заповед е спазена предвидената законова процедура, тъй като не е участвал психолог. Не става ясно какви механизми за въздействие върху вътрешната мотивация и за преодоляване на проблемно поведение са предприети спрямо него, поради което не е изпълнена разпоредбата на чл.199, ал.1 от Закон за предучилищното и училищно образование(ЗПУО). Необосновано съдът е приел, че наложената санкция е пропорционална, съобразена с тежестта на нарушението, личността и поведението на ученика. Сочи се, че съдът не е съобразил обстоятелствата от значение за индивидуализацията на санкцията и допуснатото нарушение в тази връзка на чл. 201, ал. 2 ЗПУО при издаване на акта. Намира, че не са установени наказания на ученика и налагането на най-тежката санкция на жалбоподателя е в нарушение на целта на закона и на принципа за съразмерност. При тези съображения иска да се отмени обжалваното решение и се реши спора по същество като съдът отмени оспорената заповед и му се присъдят направените разноски по делото. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата и моли присъждане на разноски съобразно представен списък. Ответникът по касационната жалба директорът на Софийската професионална гимназия по [заличен текст], чрез процесуалния си представител, с писмен отговор и в съдебно заседание поддържа, че обжалваното решение е правилно и обосновано, не са налице сочените касационни основания за отмяната му и иска да се остави в сила. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, за които представя списък. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Не е спорно, че през учебната 2023/2024 г. К. Р. П. е ученик в [заличен текст] клас в Софийската професионална гимназия по [заличен текст]. Със заповед РД 16-510/23.01.2024г. на директора на училището на жалбоподателя е наложена санкция по чл.199, ал.1, т.5 ЗПУО и чл.30, ал.1, т.5 от Правилника за дейността на [заличен текст] Преместване от дневна в самостоятелна форма на обучение със срок от началото на втория учебен срок до края на учебната 2023/2024г., за това че на 20.12.2023г. в час по български език и литература, в качеството си на ученик, влиза в часа със закъснение от 15 минути, при което проявява неуважително поведение и вербална агресия спрямо учителя по български език и литература, като използва обидни квалификации и нецензурен език, изричайки Всички в това училище са боклуци и Боклук по отношение на учителя, и нарушава дисциплината в класа. С поведението си жалбоподателят е нарушил чл.172, ал.1, т.т. 2,3,9,10 и 11 от ЗПУО и чл.27, ал.1, т.т. 2,3,9,10 и 11 от Правилника за дейността на [заличен текст]. В посочените разпоредби са предвидени задължения на учениците: т.2. да съхраняват авторитета на училището и училищната общност и да допринасят за развитие на добрите традиции; т.3. да зачитат правата, честта и достойнството на другите, както и да не прилагат физическо и психическо насилие; т.9. да спазват правилата за поведение в паралелката и в училището; т.10. да спазват правилника за дейността на институцията; т.11. да не възпрепятстват със своето поведение и постъпки нормалното протичане на учебните часове. Установено е и допълнително нарушение, изразяващо се в допуснати отсъствия по неуважителни причини в периода от 10.11.2023г. до 20.12.2023г. в общ размер на 12 ½ отсъствия чрез неизпълнение на задължението в чл.172, ал.1,т.1 ЗПУО и чл.27, ал.1, т.1 от Правилника за дейността на [заличен текст] - да присъства и да участва в учебните часове и занимания. Освен отсъствията, ученикът е допуснал и 4 бр. дисциплинарни забележки от началото на учебната година. Във връзка с инцидента на 20.12.2023г., възникнал вследствие на това, че учителят не удовлетворил желанието на жалбоподателя закъснението за часа да бъде отразено като неизвинено отсъствие, за да може да го извини, учителят изготвил докладна записка до директора на училището вх.877/20.12.2023г., в която описал подробно случилото се. Незабавно е извършена анонимна анкета в класа, като видно от анализа на училищния психолог [населено място] съучениците на П. са станали свидетели на случилото се, възприели са го, изразили са неодобрение към поведението му и отправената обидна квалификация към учителя, наричайки го Боклук . Учениците споделят, че е масова практика да не се пишат закъснения, а отсъствия, за да могат да се извинят и след като учителят отказал да стори това, жалбоподателят П. избухнал, отправяйки обидната квалификация и демонстративно напуснал класната стая. Снето е обяснение от жалбоподателя, който отрича да е отправил обида, а твърди, че просто е тръшнал вратата . На 21.12.2023г. е проведена среща на екипа за приобщаващо образование при [заличен текст] с бащата на жалбоподателя. Изготвена е на 22.12.2023г. докладна записка от класния ръководител на жалбоподателя с предложение за налагане на санкция и предприемане на дейност за преодоляване на проблемно поведение обсъждане с класния ръководител и изясняване на възникналия проблем, както и получаване на подкрепа за разрешаването му. На 22.12.2023г. на майката на жалбоподателя е връчено уведомление по чл.204, ал.1 и чл.64, ал.1 и 2 от ЗПУО за откриване на процедура за налагане на санкция. На 04.01.2024г. е проведена среща на приобщаващия екип с жалбоподателя и майка му, на която признава че поведението му е лошо и неприемливо и следва да бъде санкциониран, но не с най-тежката санкция. На срещата е присъствал училищен психолог А. К., която заявява подкрепа на предложението на класния ръководител. Майката е подписала информирано съгласие по чл.201, ал.1 ЗУПО. Във връзка с предложението на класния ръководител за налагане на санкция на жалбоподателя е насрочен и проведен на 12.01.2024г. Педагогически съвет(ПС) на [заличен текст], за който е уведомена ДСП. На съвета са присъствали жалбоподателя и майка му, като същият е изслушан в присъствието на С. П. педагогически съветник. Съгласно съставения протокол 5, заседанието е проведено редовно, при наличие на кворум, като по т. 1 е разгледано поведението на жалбоподателя във връзка със случая на 20.12.2023г., отсъствията и закъсненията за учебни занимания, както и други нарушения на учебната дисциплина. Майката на жалбоподателя е изразила позицията си по обсъжданите въпроси, както и жалбоподателя, който се извинил на учителя по български език и литература. След проведено гласуване, с мнозинство е прието решение да се наложи санкция "Преместване от дневна в самостоятелна форма на обучение със срок от началото на втория учебен срок до края на учебната 2023/2024г. В съответствие с приетото решение от педагогическия съвет, директорът на училището е издал процесната заповед, в обстоятелствената част на която е описано случилото се на 20.12.2023г., нарушенията на училищната дисциплина, както и предприетите дейности от училищните власти. Решението е валидно, допустимо, но неправилно. Правилно решаващият съд е посочил, че оспорваната заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, без обаче да констатира, че оспорената заповед е постановена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. За да гарантира правата на ученика в процедурата по налагане на санкция за неизпълнение на задълженията по чл. 199, ал. 1 от ЗПУО, законодателят е създал процедурни гаранции, спазването на които обезпечават зачитането на правата на ученика и постановяването на законосъобразен акт. Процедурните правила за налагане санкции на учениците са разписани в Глава IX, Раздел III "Санкции на учениците" (чл. 199 - чл. 207) от ЗПУО, както и в Глава III от Наредбата за приобщаващото образование(НПО). Според чл. 199, ал. 1 от ЗПУО на учениците се налагат санкции след изчерпване на останалите механизми за въздействие върху вътрешната им мотивация и за преодоляване на проблемното поведение, поради което задължителна предпоставка преди налагане на санкция е изчерпване на тези механизми. Дейностите за въздействие върху вътрешната мотивация и преодоляване на проблемното поведение на ученика са регламентирани в чл. 45 от НПО. Цитираната разпоредба сочи, че за преодоляване на проблемното поведение на детето или ученика и за справяне със затрудненията му с приобщаването в образователния процес и в институционалната среда, с участието му в дейността на институцията и с поведенческите му прояви, се прилагат една или повече от следните дейности за въздействие върху вътрешната мотивация: обсъждане между ученика и класния ръководител с цел изясняване на възникналпроблем и получаване на подкрепа за разрешаването му; използване на посредник при решаване на конфликт в училище; консултиране на детето или ученика с психолог/педагогически съветник; създаване на условия за включване на ученика в група за повишаване на социалните умения за общуване и за решаване на конфликти по ненасилствен начин; насочване на детето или ученика към занимания, съобразени с неговите потребности; индивидуална подкрепа за ученика от личност, която той уважава (наставничество); участие на ученика в дейности в полза на паралелката или училището, включително определяне на възможности за участие на ученика в доброволчески инициативи; други дейности, определени в правилника за дейността на институцията. В разглеждания случай за доказване изпълнението на тази задължителна процедура, в оспорената заповед, раздел ІІ се сочи, че е приложена първата мярка - обсъждане между ученика и класния ръководител с цел изясняване на възникнал проблем и получаване на подкрепа за разрешаването му, за което са проведени две срещи на 21.12.2023г. и 04.01.2024г. За тези две срещи са представени съответно писмени протоколи. В протокола от 21.12.2023г. е отразено, че на срещата са присъствали директорът, зам.директорът, класният ръководител, бащата на ученика и самият ученик. Протоколът е подписан само от зам.директорът и класният ръководител, като от съдържанието на същия не става ясно какво е установено относно възникналия проблем на 20.12.2023г. , какво е отношението на ученика, както и какви мерки предприема приобщаващия екип за разрешаването му. Протоколът от 04.01.2024г. е относно проведена среща по чл.204, ал.3 ЗПУПО, съгласно която ученикът има право преди налагане на съответната санкция да бъде изслушан и/или писмено да обясни фактите и обстоятелствата, свързани с конкретното нарушение, като изслушването задължително се извършва в присъствието на психолог или на педагогически съветник. На тази среща са присъствали трима зам.директори, класният ръководител, психолог, ученикът и неговата майка. Видно от съставения протокол, ученикът лично е записал, че поведението му е лошо и неприемливо и тъй като му е първо нарушение предлага да не му се налага най-тежкото наказание. Това е подкрепено от неговата майка, докато учителите и психолога са изразили становище, че следва да му бъде наложена санкцията, предложена от класния ръководител. И от този протокол не става ясно дали са предприети конкретни действия за преодоляване на проблемното поведение на ученика и дали те са изчерпани преди налагането на санкцията. Не е отчетено по никакъв начин обстоятелството, че ученикът е проявил самокритичност, оценяйки поведението си като лошо и неприемливо. Предприетите дейности за мотивация и преодоляване на проблемното поведение на ученика се свеждат до горепосочените срещи, на които всъщност не са обсъдени конкретни мерки за преодоляване на проблемното поведение. Изслушването, но необсъждането на изразените становища не е достатъчно, за да се приеме, че преди налагане на санкцията са изчерпани механизмите за въздействие върху вътрешната мотивация и преодоляване на проблемното поведение на ученика. Т. е., от събраните по делото доказателства съдът намира, че срещите са формално проведени, за да бъде спазена процедурата. Целта на закона е не да се наложи санкция на всяка цена, а напротив, да се направи опит да бъде превъзпитан ученикът, за да разбере неправилността на допусната от него проява, като се въздейства за преустановяване на последващи подобни такива. Функцията на останалите участници в образователния процес е да подпомагат и насочват в правилната посока развитието с необходимата за това особена грижа в духа на заложените в ЗПУО принципи и цели на предучилищното и училищното образование. В тази насока е и констатацията на интспектора от РУО София -град, извършил проверка по случая. Заповедта е издадена в нарушение на чл. 204, ал. 3 от ЗПУО и чл. 65, ал. 1 от НПО, като нарушението на административнопроизводствените правила е от типа на съществените и води до отмяна на оспорения административен акт. Съгласно цитираните разпоредби преди налагане на санкцията директорът или упълномощено от него лице задължително изслушва ученика в присъствието на психолог или на педагогически съветник и/или се запознава с писменото обяснение на ученика на фактите и обстоятелствата, свързани с конкретното нарушение. Това изискване е самостоятелна част от цялата процедура и е съществена предпоставка, гарантираща правата на ученика, поради което същото представлява основание за отмяна на административния акт по чл. 146, т. 3 от АПК. По делото не са представени писмени доказателства, удостоверяващи този факт. Представеният протокол от 04.01.2024г. не доказва ученикът да е изслушан от директора или от упълномощено от него лице. Макар да е посочено като основание в протокола чл.204, ал.3 ЗУПО, то срещата е проведена като действие за преодоляване на проблемното поведение на ученика и така е посочено в заповедта. Липсва нарочно съставен документ за провеждането на изслушване на ученика от директора преди налагане на наказанието, такова не е посочено и в издадената заповед. Този пропуск не може да бъде саниран от участието на ученика в заседанието на педагогическия съвет, който се провежда с цел да се предложи на директора съответната санкция. По-същественото обаче е, че законът (чл. 204, ал. 3 и ал. 4 от ЗПУО и чл. 65, ал. 1 от НПО) лимитативно определя лицата, които следва да участват/присъстват при изслушването и едно евентуално изслушване от ПС не може да има заместващо значение. Съгласно чл. 199, ал. 1 от ЗПУО за неизпълнение на задълженията, определени в този закон, в нормативните актове по неговото прилагане и в правилника за дейността на училището, едва след изчерпване на останалите механизми за въздействие върху вътрешната мотивация и за преодоляване на проблемното поведение на учениците могат да се налагат следните санкции: 1. забележка; 2. преместване в друга паралелка в същото училище; 3. предупреждение за преместване в друго училище; 4. преместване в друго училище; 5. преместване от дневна форма в самостоятелна форма на обучение. В чл. 51, ал. 2 от НПО е предвидено, че видът на санкцията се определя, като се отчитат причините и обстоятелствата при извършване на нарушението, видът и тежестта на нарушението, както и възрастовите и личностните особености на ученика. При налагането на санкция органът по наказанието дължи мотиви, за направения избор, както и да посочи причините, поради които счита, че избраната санкция е най-подходяща за конкретния ученик. Нито в съдържанието на заповедта, нито в предложението за налагане на санкция от класния ръководител са налице мотиви защо избраната санкция е най-подходяща за ученика, при условие че е на-тежката санкция и до този момент не е била налагана друга санкция, а това е първо провинение. Съгласно чл.200, ал.4 ЗУПО санкциите преместване в друго училище и преместване в самостоятелна форма на обучение се налагат за тежки или системни нарушения. Конкретни мотиви за това дали нарушението/нарушенията са квалифицирани като тежки или системни няма нито в предложението на класния ръководител, нито в протокола от заседанието на ПС, нито в заповедта на директора. По изложените съображения съдът е достигнал до неправилен извод за липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, съответно за законосъобразност на акта. Несъмнено поведението на ученика е укоримо и е в разрез с правилата за поведение съобразно ЗПУО и училищния правилник. Такова поведение не следва да бъде толерирано и спрямо ученика е резонно да се наложи една от предвидените в закона санкции, но при налагането на санкцията по чл. 199, ал. 1, т. 5 от ЗПУО следва да бъдат спазени императивните изисквания на закона с оглед защита правата на санкционираното лице, което в настоящия случай не е сторено. Допуснатите съществени нарушения на административнопроизводствените правила са основание по чл. 146, т. 3 от АПК за отмяна на административния акт като незаконосъобразен. Обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено като неправилно. Предвид това, че спорът е изяснен от фактическа страна, делото следва да бъде решено по същество като настоящата инстанция постанови решение за отмяна на административния акт. При този изход на делото на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на касационния жалбоподател следва да бъдат присъдени претендираните за първата инстанция разноски по водене на делото в размер на 1210 лв. (хиляда двеста и десет), от които 10 лв. платена държавна такса и 1200лв. платено адвокатско възнаграждение, както и разноските в настоящото производство в размер на 1270 лв., съобразно представения списък, или общо разноски за двете инстанции 2 480( две хиляди четиристотин и осемдесет) лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение