Решение № 7672 от 31.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3448/2012 г.

Решение № 7672 от 31.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3448/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по две касационни жалби - на Националната асоциация на пчеларите професионалисти със седалище и адрес на управление в гр. София и на министъра на земеделието и храните гр. София, срещу решение № 16678 от 16.12.2011 г. по адм. дело № 5693/2011 г. по описа на Върховния административен съд - шесто отделение. С първата касационна жалба се атакува решението на тричленния състав на Върховния административен съд в частта му, в която съдът не е отменил чл. 1, ал. 1, б. "а", чл. 10 и чл. 12 от Наредба № 26 от 14.10 2010 г. за специфичните изисквания за директни доставки на малки количества суровини и храни от животински произход, издадена от министъра на земеделието и храните (обн., ДВ, бр. 84 от 26.10.2010 г., в сила от 26.10.2010 г.). Релевирани са оплаквания за нарушение на националния материален закон и на Директива 2001/110/ЕО от 20.12.2001 г. на Съвета на Европейския съюз относно меда. С касационната жалба на министъра на земеделието и храните се атакува решението в частта му, в която са отменени разпоредбите на чл. 2, ал. 1 в частта относно пчелния мед, чл. 9 и чл. 11 от Наредба № 26 от 14.10.2010 г. Оплакванията са за нарушение на Регламент ЕО № 852/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. относно хигиената на храните. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба на Асоциацията и частична основателност на касационната жалба на министъра на земеделието и храните. С решение № 16678 от 16.12.2011 г. по адм. дело № 5693/2011 г. Върховният административен съд - шесто отделение, е отменил като незаконосъобразни разпоредбите на чл. 2, ал. 1 в частта относно пчелния мед, чл. 9 и чл. 11 от Наредба № 26 от 14.10.2010 г. за специфичните изисквания за директни доставки на малки количества суровини и храни от животински произход, и е отхвърлил жалбата против разпоредбите на чл. 1, ал. 1, б. "а", чл. 10 и чл. 12 от същата наредба. Така постановеното решение е правилно, с изключение на тази му част, в която е отменен текста на чл. 9 от Наредбата. Националната асоциация на пчеларите професионалисти е искала да отпадне текста "пчелен мед" в чл. 1, ал. 1, б. "а" от Наредба № 26 от 14.10.2010 г. (Наредбата). Съгласно чл. 1, т. 1 тя урежда условията и реда за директна доставка, извършена от производителя до крайния потребител или до местни обекти за търговия на дребно, които извършват директни доставки на краен потребител на малки количества. В буква "а" на този текст са изброени първични продукти, които се подчиняват на режима на този нормативен акт, като е посочен и пчелният мед. В чл. 21б, ал. 1, ал. 2, т. 1, б. "а" от Закона за храните цитираният продукт е посочен като първичен и директните доставки на малки количества от него - подлежащи на уредба, отчитаща специфичните изисквания към тези количества. Относно правилността на характеристиката "първичен продукт" са разпоредбите на приложение I, точка 1 от Директива 2001/110/ЕО от 20.12.2001 г. на Съвета на Европейския съюз относно меда и чл. 2, ал. 1 от Наредбата за изискванията към пчелния мед, предназначен за консумация от човека (обн., ДВ, бр. 85 от 5.09.2002 г., в сила от 1.08.2003 г.). В чл. 1, § 2, б. "в" от Регламент (ЕО) № 852/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. относно хигиената на храните изрично е казано, че този регламент не се прилага за директната доставка от производителя на малки количества първични продукти до крайния потребител или до местни обекти за търговия на дребно, директно снабдяващи крайния потребител. С чл. 1, § 3 от същия регламент се указва на държавите - членки, да приемат в рамките на националното си законодателство правила, регулиращи дейностите, посочени в § 2, б. "в", като тези национални правила трябва да гарантират постигането на целите на Регламент (ЕО) № 852/2004 г. Ето защо изводът на тричленния състав на Върховния административен съд, че оспорената разпоредба в частта "пчелен мед" не влиза в противоречие с нормативни актове от по-висока степен, е правилен, а касационната жалба на Националната асоциация на пчеларите професионалисти по този пункт на решението на тричленния състав на Върховния административен съд е неоснователна. Правилно и законосъобразно е била отменена разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредба № 26 от 14.10.2010 г. в частта й относно пчелния мед. Този текст изисква при производството на първичните продукти по чл. 1, т. 1, б. "а" (в случая за меда) да се спазват изискванията на Приложение I, Част А на Регламент ЕО № 852/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. относно хигиената на храните. Тук важи казаното по-горе относно чл. 1, § 2, б. "в" и чл. 1, § 3 от същия регламент, според които той не се прилага за директната доставка от производителя на малки количества първични продукти до крайния потребител или до местни обекти за търговия на дребно, директно снабдяващи крайния потребител, както и че за тези доставки държавите - членки, трябва да приемат в рамките на националното си законодателство правила, регулиращи посочените дейности. Следователно директно включване на изискванията на Приложение I, Част А на Регламент ЕО № 852/2004 г. като част от националното законодателство, уреждаща директната доставка от производителя на малки количества пчелен мед до крайния потребител или до местни обекти за търговия на дребно, директно снабдяващи крайния потребител, е в противоречие с цитираните норми на този регламент. В националното ни законодателство съществува Наредба за изискванията към пчелния мед, предназначен за консумация от човека, приета с ПМС № 196 от 28.08.2002 г. (обн., ДВ, бр. 85 от 5.09.2002 г., в сила от 1.08.2003 г.). Според чл. 1 и § 4 от ПЗР, с нея се определят изискванията към състава, характеристиките и наименованията на пчелния мед, предназначен за консумация от човека. Освен това е налице и специална директива за меда - Директива 2001/110/ЕО от 20.12.2001 г. на Съвета на Европейския съюз относно меда, която в приложение II съдържа изисквания за състава на меда. По изложените съображения касационната жалба на министъра на земеделието и храните, в тази й част, се възприема като неоснователна, а решението - в тази му част, се оставя в сила. С касационната жалба на министъра на земеделието и храните се атакува съдебният акт и в частта му, в която е отменена разпоредбата на чл. 9 от Наредба № 26 от 14.10.2010 г. За да постанови този резултат, съдът е приел, че понятието "малки количества" следва да бъде определено не от гледна точка на производството (годишния добив) на един пчелин, а от гледна точка на пряката доставка на пчелен мед, извършена от производителя до крайния потребител или до местни търговски обекти на дребно, които пряко предлагат първичните продукти на крайния потребител. Направен е изводът, че разпоредбата на чл. 9 от Наредба № 26 от 14.10.2010 г. не съответства на целта на нормативния акт. Решението, в тази му част, е неправилно. Предвид разпоредбите на чл. 1, § 2, б. "в" и чл. 1, § 3 от Регламент ЕО № 852/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. относно хигиената на храните, целта на Наредба № 26 от 14.10.2010 г. е да създаде в националното ни законодателство правила, уреждащи условията и реда за директна доставка, извършена от производителя до крайния потребител или до местни обекти за търговия на дребно, които извършват директни доставки на краен потребител на малки количества суровини и храни от животински произход. В тази връзка е текстът на чл. 1, т. 1 от Наредбата. Тези национални правила трябва да бъдат такива, че да гарантират целите на Регламент ЕО № 852/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. В тази връзка в т. 10, 11, 14 и 16 от преамбюла на цитирания регламент, с оглед контрола върху хранителните рискове, се обръща особено внимание на първичното производство. Несъмнено производството на пчелен мед е определящо както по отношение на спазване на хигиената, така и по отношение на количествата, с които ще бъдат осъществени доставките на малки количества. Предвид липсата на друга нормативна уредба на понятието "малки количества" задължително е то да бъде дефинирано в тази наредба. Критериите, приложени в чл. 9 от Наредбата, а именно количествата да не надвишават 40 % от годишния добив на пчелина, но не повече от 2000 кг, са обективни, тъй като вземат предвид произведения от даден пчелин през текущата година мед и не позволяват целият произведен мед от пчелина да бъде реализиран като малки количества. Освен това определеното максимално количество е в защита на дребните производители на пчелен мед у нас и препятства създаването на условия за нелоялна конкуренция както в България, така и на европейския пазар. Това е изискване на т. 2 от преамбюла на Директива 2001/110/ЕО от 20.12.2001 г. на Съвета на Европейския съюз относно меда. Количествата са съобразени и с факта, че на територията на страната преобладават малките ферми и целият произведен от тях мед би могъл да се определи като малки доставки, което не е целта на цитираната директива, както и на Регламент ЕО № 852/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. относно хигиената на храните. По изложените съображения касационната жалба на министъра на земеделието и храните, в тази й част, се възприема като основателна. По отношение на чл. 10, ал. 1 - 4 от Наредба № 26 от 14.10.2010 г. правилно тричленният състав на Върховния административен съд е отхвърлил оспорването на Националната асоциация на пчеларите професионалисти. Съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредбата пчелният мед, предназначен за преки доставки в малки количества, трябва да е обособен в отделни партиди по видове с ясно разграничено етикетиране и маркировка. Според чл. 29, ал. 1 от Закона за пчеларството покупко-продажбата, окачествяването и съхранението на пчелните продукти се осъществява по партиди на отделни производители. Определение на понятието "партида" за пчелния мед се съдържа в т. 17 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 9 от 22.06.2005 г. за условията и реда за одобряване и регистрация на предприятията за преработка на восък и производство на восъчни основи, както и на предприятията за производство и търговия с пчелен мед и пчелни продукти, издадена от Министерството на земеделието и горите (обн., ДВ, бр. 54 от 1.07.2005 г.). Съгласно този текст "партида" пчелен мед е продуктът, получен при еднократна първична обработка на пчелни пити от един пчелин. Според чл. 46, ал. 2 ЗНА когато нормативният акт е непълен, за неуредените в него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Наредба № 9 от 22.06.2005 г., както и Наредба № 26 от 14.10.2010 г. се отнасят до производството и търговията с пчелен мед и целта на двата акта е при това производство и търговия да се спазват определени ветеринарно-санитарни и хигиенни изисквания. По изложените съображения не се възприема тезата на Асоциацията за неяснота на понятието "партида" при пчелния мед. Разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от Наредбата е в съответствие с чл. 29, ал. 2 от Закона за пчеларството, който изисква всяка партида да се придружава от сертификат за съответствие на качеството, издаден от акредитирана лаборатория. Какъв е размерът на тези разноски и доколко те са поносими за производителите на мед, е второстепенен въпрос предвид целта на изследванията, която е охраняване на общественото здраве. Ценоразписът за платените услуги, които извършва Българската агенция по безопасност на храните, не е предмет на това дело. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд изцяло споделя развитите в мотивите към обжалваното решение съображения, които са в смисъл, че разпоредбите на чл. 9, ал. 1 до 4 от Наредба № 26 от 14.10.2010 г. отговарят на изискванията на Директива 2001/110/ЕО от 20.12.2001 г. на Съвета на Европейския съюз относно меда. Ето защо те не се излагат отново. Касационната жалба на Асоциацията в тази й част е неоснователна. Разпоредбата на чл. 11 от Наредбата изисква лицата, извършващи директни доставки на пчелен мед да водят дневник, който да съдържа: добитото количество пчелен мед по партиди; реализираното за директна доставка количество мед по партиди и място на доставката; предаденото количество пчелен мед по партиди на преработвателно предприятие чрез приемателно-предавателен протокол и количество пчелен мед, използвано за подхранване на пчелните семейства. Правилно тричленният състав на Върховния административен съд е отбелязал в мотивите към обжалваното решение, че отчитането на тези данни представлява водене на счетоводна отчетност, а не рефлектира пряко върху хигиената на първичния продукт, което е целта на Регламент ЕО № 852/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. и на Директива 2001/110/ЕО от 20.12.2001 г. на Съвета на Европейския съюз относно меда. Ето защо касационната жалба на министъра на земеделието и храните, в тази й част, е неоснователна. Оплакването на Националната асоциация на пчеларите професионалисти по отношение на решението в частта му, в която се отхвърля жалбата срещу чл. 12 от Наредба № 26 от 14.10.2010 г. са, че с тази разпоредба се казва, че директна доставка е доставката от пчелина до различни адресати. Това създавало задължение за производителите на мед да го съхраняват единствено на това място, където се намират кошерите, а не в склад. Това оплакване не кореспондира със съдържанието на чл. 12 от Наредбата. Съгласно този текст директните доставки на малки количества пчелен мед могат да се извършват: 1. от пчелина; 2. до базари, тържища, пазари и обекти за търговия на дребно с изключение на търговските вериги, които извършват директна доставка на крайните потребители. Превозът до посочените в т. 2 обекти не изключва ползването на складове и не прави тези доставки да не се признават за директни. Правилно тричленният състав на Върховния административен съд е приел по тази точка на жалбата, че същата е неаргументирана. По изложените в настоящите мотиви съображения решението се отменя само по отношение на чл. 9 от Наредба № 26 от 14.10.2010 г. В останалата им част касационните жалби се възприемат като неоснователни. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, чл. 222, ал. 1 и чл. 194 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав, втора колегия,