Решение № 9812 от 13.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14125/2009 г.

Решение № 9812 от 13.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14125/2009 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 208 и сл. АПК. Касаторът "Биндинг БГ" ООД моли да бъде отменено Решение № 118/19.06.2009 г. по адм. д. № 13/2009 г. на Софийския градски съд, с което е отхвърлена жалбата му против ППСПДВ № 6/20.01.2005 г. на началника на Митница - Кулата, потвърдено с Решение № Б-44/09.06.2005 г. на РМД - София като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата и в писмена защита. Моли постановлението да бъде отменено, като му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба Началника на Митница Югозападна, редовно призован, не изпраща представител. В дадения от съда срок не е подал възражение. Заинтересуваната страна ДОУИ - София, редовно призована, не изпраща представител. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и отменителните основания, изложени в нея по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата против ППСПДВ № 6/20.01.2005 г. на началника на Митница-Кулата, потвърдено с Решение № Б-44/09.06.2005 г. на РМД - София. Производството пред съда е второ, след отмяна от ВАС на първото постановено решение по делото. В мотивите си съдът е приел, че с митническа декларация ЕАД № 5400/4-580/06.03.2002 г. касаторът е внесъл от Гърция различни видове уиски, джин и узо с произход от Великобритания. Представил е фактура № 6/01.03.2002 г. на стойност 12 971,04 евро, равностойни на 25 369,15 лв., която е декларирана от вносителя и по нея са определени и платени митните сборове. Ответникът е събрал служебно доказателства от страната на износа. От гръцките митнически органи е представена фактура № 7/01.03.2002 г. на стойност 43 539,12 евро, ЧМР и сертификат Евро-1 от износителя "Maria S. A." - Гърция. Износната фактура е била представена при оформяне на износа в Гърция за деклариране на същите стоки. Съдът е приел, че износната митническа декларация, в която е цитирана фактурата, представена при износа е официален документ и в резултат на международното сътрудничество е установена по-висока стойност на внесените стоки от декларираната стойност във вносната ЕАД. Съдът е приел, предвид заключението на вещото лице, че е платена цената на стоката, както е посочена във вносната фактура, но декларираната стойност е опровергана от представената при износа фактура. Събраните при международния обмен доказателства са в съответствие с чл. 8 от Протокол 6 към Европейското споразумение за асоцииране между ЕО и техните страни членки и Република България. Тези доказателства установяват митническа стойност по чл. 35, ал. 1 ЗМ, като реалната цена на придобиване е договорната стойност, подлежаща на плащане, посочена във фактурата, представена при износа. Доказателствената стойност на събраните от страната на износа не е оборена от касатора и съдът е отхвърлил жалбата против постановлението. Правилен е изводът на съда, че представената фактура при износа, цитирана в износната ЕАД и последната установяват договорната стойност, подлежаща на плащане за внесената стока по чл. 35, ал. 1 ЗМ. Вещото лице е дало заключение, че платената цена за внесените стоки е по представената при вноса фактура - 12 971,04 евро - 25 473,95 лв. на 27.02.2002 г. Видно от мемориален ордер от 27.02.2002 г. основание за превода е документ № 5/25.02.2002 г., който няма нищо общо с процесния внос, за който са издадени фактури № 6 и 7/01.03.2002 г. Необосновано съдът е приел, че тази сума е платена за процесните внесени стоки. Пропускът не се отразява на крайните правилни изводи на съда. Съдът е приел, че събраните доказателства от гръцките митнически органи имат доказателствена стойност, необорена от касатора. Изводът е правилен с известни допълнения. По чл. 94 § 2 от Европейското споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните страни членки от една страна и Република България от друга страна, Протокол № 6 към него, чл. 74, ал. 1 и чл. 84 ЗМ е извършен обмен на информация за документален контрол на декларация и придружаващите я документи, като е изпратено запитване до гръцките митническите органи. Последните са изпратили писмо от 2.08.2004 г. на Министерство на финансите на Гърция - Дирекция 33-Борба срещу митническите нарушения, според което при износа вместо фактура № 6/01.03.2002 г. е представена фактура № 7/01.03.2002 г. С писмо от 2.08.2004 г. от същата дирекция са изпратени износната фактура, товарителницата и износната ЕАД, в които е посочена фактура № 7/01.03.2002 г. На основание чл. 11, т. 2 и 3 от Протокол № 6 към Европейското споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните страни членки от една страна и Република България от друга страна получената информация от сътрудничеството може да се използва в съдебни и административни процедури, и като доказателство пред съда. Правилно е прието от митническите органи и съдът, че касаторът е дал неверни данни за стойността на внесената стока и са завишени митните сборове с процесното постановление. Правилно съдът е приел също, че доказателствената сила на събраните при проверката доказателства за договорната стойност на внесените стоки в производството пред него не е оборена, и че доказателствената тежест за тяхното оборване е на касатора. Твърдението на касатора, че е платена цена по-ниска от посочената във фактура № 7/01.03.2002 г. не е доказано и правилно е определена митническата облагаема стойност по установената при международния обмен договорна стойност на внесените стоки. Доводът за допуснати процесуални нарушения от съда при постановяване на решението е неоснователен. Правилно съдът е приел, че събраните по Протокол № 6 документи имат доказателствена стойност, която касаторът не е оборил. Доводът на касатора, че съставената от него ЕАД също е официален документ и следвало да се възприеме посочената в нея стойност на стоките за договорна стойност е неоснователен като недоказан. Твърдението на касатора, че е платил цената по фактура № 5/01.03.2002 г. са неоснователни. В придружаващите стоката при износа документи ЧМР и ЕАД като документ за доставката е посочена фактура № 7/01.03.2002 г., от което следва, че посочената в тази фактура стойност е стойността на изнесената, транспортирана и внесена стока, както правилно са приели митническите органи и съдът. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,