Решение № 14385 от 28.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15470/2018 г.

Решение № 14385 от 28.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15470/2018 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. Келбаев от [населено място] срещу решение № 2208/30.10.2018 година на Административен съд гр. П. по адм. д. № 1848/2018 година, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-1030-000301 от 22.02.2018 година на началник Група към ОД на МВР гр. П., сектор "Пътна полиция", с която на основание чл. 171, т. 2а, б. "б" от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), му е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от шест месеца. Релевира касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Неправилно съдът не кредитирал възражението на жалбоподателя за нарушение във формата на обжалваната заповед. В същата било изписано, че водачът управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техните аналози. Твърди, че по никакъв начин отказът на водача да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества не можел да се приравни на управление на МПС след употреба на такива. В тази насока, по делото не било установено извършване на нарушението по чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. 2 от Закона за движение по пътищата. На следващо място, неправилно в съставения Акт за установяване на административно нарушение № 18 – 1030 – 000755/22.02.2018 година (АУАН) била изписана и фамилията на водача, а именно – Келебаев, вместо Келбаев. Административното производство било строго формално, поради което и допуснатото нарушение не следвало да се неглежира. Така съставеният АУАН нямал обвързваща доказателствена сила – т. 7 от Постановление № 10/28.09.1973 година на Пленума на ВС. О. като неправилен извода на съда досежно осъщественото нарушение. Осъществяването му не се доказвало чрез събрани и обсъдени по делото доказателствени средства. Твърди, че в хода на административното производство били допуснати съществени процесуални нарушения по издаване на административния акт – на водача бил издаден талон за медицинско изследване, но в заповедта не било отразено дали същият е изпълнен. В този смисъл обжалваното съдебно решение, с което се отхвърляла жалбата му, било необосновано, като не коментирало и връчването на акта на Келбаев на 22.08.2018 година за нарушение, което се претендира да е извършено на 22.02.2018 година. Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отмени като незаконосъобразна оспорената заповед. Претендира разноски по представен списък. Ответникът по касационната жалба, началник Група към ОД на МВР гр. П., сектор "Пътна полиция", не взема становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съдебният състав приема, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес. П. служебна проверка за основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, съдебният състав на ВАС намира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. Касаторът не релевира възражения за допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения. Досежно възражението за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост: Производството пред Административен съд гр. П. е образувано по допустима жалба на И. Келбаев от [населено място] срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-1030-000301 от 22.02.2018 година на началник Група към ОД на МВР гр. П., сектор "Пътна полиция", с която на основание чл. 171, т. 2а, б. "б" от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), му е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от шест месеца. Касационният състав споделя извода на първоинстанционния, касаещ установената фактическа обстановка: На 22.02.2018 година около 03:50 часа, в град П., ж. к. "Т.", ул. "Ш.", пред административна сграда "Сани", И. Келбаев, като водач управлява собственото си МПС и при извършената полицейска проверка категорично отказва да му бъде извършена проверка за употреба на наркотици и техните аналози с техническо средство. Неоснователно е възражението на касатора, че съставеният и приет като доказателство по делото акт за установяване на административно нарушение с дата 22.02.2018 година не доказва така посоченото обстоятелство. Изрично в акта от 22.02.2018 година Келбаев собственоръчно е вписал "Отказвам да ми бъде извършена проба за употреба на наркотични вещества с техническо средство". Актът е подписан от актосъставителя и един свидетел – очевидец, както и от нарушителя. Предвид това, че обстоятелството, вписано от извършителя съответства на фактите, изложени от актосъставителя, съдът няма основание да не приеме факта за доказан. Фактическите констатации на административния орган са подкрепени и от издадения при проверката талон за медицинско изследване (л. 11 по делото на АС гр. П.), в който е посочен отказът за извършване на проба с техническо средство. И. Келбаев се е подписал под талона в уверение на това, че е получил екземпляр от същия. Върху екземпляра на талона също собственоръчно Келбаев е изписал: "Отказвам проба с техническо устройство". В приложения по делото лист за преглед на пациент в консултативно-диагностичния блок/спешното отделение, изготвен на 22.02.2018 година в 05: 20 часа от д-р П. В. е отразен и отказът на водача да даде кръвна проба за изследване за наркотични вещества. Изрично в раздел "терапия" е изписано: "отказвам да дам проба за наркотични вещества", в която графа е поставен и подписа на Келбаев. Предвид така представените писмени доказателствени средства, съдебният състав на седмо отделение на ВАС отхвърля като неоснователно възражението на касатора за недоказаност на извършеното и вменено на Келбаев нарушение – отказ да бъде тестван за употреба на наркотични вещества и техните аналози. По отношение на доказателствената сила на съставения АУАН: С оглед посочените писмени доказателства, касационната инстанция намира, че съставът на АС гр. П. правилно се е позовал на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП относно доказателствената сила на акта за установяване на административното нарушение, който е съставен от компетентен орган предвид приложената заповед на министъра на вътрешните работи за овластяване на ОДМВР – П. да извършва контрол по ЗДвП. По отношение на цитираната т. 7 от от Постановление № 10/28.09.1973 година на Пленума на ВС, следва да се има предвид, че същото касае някой спорни въпроси по практиката на съдилищата относно дела с административнонаказателен характер, в които ЗАНН препраща към Наказателнопроцесуалния кодекс. П. тези дела съдът установява административни нарушения, за които се налагат административни наказания. Конкретната хипотеза е различна, като не касае производство по налагане на административно наказание, а издаване на административен акт в рамките на административно производство. Заповедта за налагане на принудителната административна мярка е административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност по реда на АПК. Чрез тази заповед не се налага административно наказание, а се постановява прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ). Събраните доказателствени средства в рамките на административното производство по налагане на ПАМ са достатъчни, за да обосноват наложената мярка, за прилагането на която безспорно органът действа в условията на обвързана компетентност. Сгрешеното име на г-н Келбаев не може да се обоснове извод за допуснато нарушение, което би опорочило доказателствената сила на така съставения АУАН. Извършителят се индивидуализира чрез изписаното ЕГН, до степен, че същият е разпознат и не се създават съмнения относно личността му. Този извод не може да бъде променен и с оглед възражението на касатора, че в акта е отразена дата на получаване от Келбаев – 22.08.2018 година. Допусната техническа грешка относно месеца (08 вместо 02) по никакъв начин не нарушава правото на защита на лицето. В графа "дата на подписване на акта от нарушителя" изрично е изписана датата 22.02.2018 година, която съответства на датата на извършване на нарушението и датата на съставяне на акта. За да бъде едно нарушение съществено, то следва да засяга правото на защита на адресата на акта. В процесния случай обаче такива съществени процесуални нарушения в процедурата по издаване на обжалваната заповед не са допуснати. В процесната заповед са изложени фактическите обстоятелства, установени в акта за установяване на административно нарушение, посочено е и правното основание за издаването й – чл. 171, т. 2а, б. "б" от ЗДвП и чл. 22 от ЗАНН, с което е изпълнено задължението на административния орган за мотивиране на административния акт. Правното основание за издаване на обжалваната заповед е именно разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. "б" от ЗДвП. Както правилно е приел първоинстанционният съд, основанието за налагане на мярката се съдържа в самата норма. Съгласно текста на същата, прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство се определя като мярка на собственик, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година. Ирелевантно за съставомерността на квалификацията по чл. 171, т. 2а, б. "б" от ЗДвП е обстоятелството по изписване на нормата на чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. 2 ЗДвП. Фактическото основание за налагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. "б" от ЗДвП се съдържа в самата разпоредба, като в случая то е отказ на водача – собственик на автомобила да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества или техните аналози с техническо средство. Доколкото този факт е изписан в заповедта за налагане на ПАМ, като е изписана и относимата правна квалификация за налагане на мярката - чл. 171, т. 2а, б. "б" от ЗДвП, заповедта се явява и материално законосъобразно, както правилно е приел първоинстанционния съд. Без значение се явява и факта, че в заповедта не е отразено обстоятелството, че водачът е отказал да бъде тестван за наркотични вещества и в лечебното заведение. Всеки един от отказите представлява самостоятелно основание за налагане на мярката. Удостовереният отказ на водача да бъде тестван с техническо средство се явява достатъчно основание за налагане на процесната принудителна административна мярка. Като вид държавна принуда, същата има за цел да преустанови извършеното нарушение, а не да наказва дееца. Прекратената регистрация на автомобила за минималния срок от шест месеца е законосъобразната административна мярка, съгласно посочената правна норма, с която органът постига заложената нормативно цел да преустанови извършването на административно нарушение. Съдът правилно е приел, че административният орган действа при условията на обвързана компетентност, поради което е длъжен да наложи определената в закона принудителна административна мярка, както е определена в него – в минимално предвидения от закона срок от 6 месеца. Приложената принудителна административна мярка безспорно има и превантивен характер, а именно да осуети възможността на дееца да извърши други нарушения по този закон. Предвид гореизложеното, касационната инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд за законосъобразност на обжалвания административен акт на всички основания по чл. 146 АПК: Предвид представената Заповед № 317 з-391/06.02.2017 г. на директор ОДМВР гр. П., обоснован е извода на съда за компетентност на органа, издал обжалваната заповед. С първата са оправомощени длъжностни лица, сред които и началниците на сектор "ПП", да налагат принудителни административни мерки, включително по чл. 171, т. 2а, б. "б" от ЗДвП. Заповедта е издадена във валидна писмена форма, при спазване процедурата по издаването й и правилно приложение на материалния закон. След като г-н Келбаев като собственик и водач на автомобил е отказал да бъде изпробван с техническо средство за употреба на наркотици и техните аналози, то административният орган е имал задължение да издаде заповед за прилагане на предвидената в чл. 171, т. 2а, б. "б" от ЗДвП принудителна административна мярка. Последната разпоредба е императивна и се прилага от органа при условията на обвързана компетентност. Предвид гореизложеното, обжалваното съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, съставът на седмо отделение на Върховния административен съд Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2208/30.10.2018 година на Административен съд гр. П. по адм. д. № 1848/2018 година. Решението е окончателно.