Решение № 7291 от 3.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4808/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Националния орган (НО) по Програма "ИНТЕРРЕГ V-A Румъния-България 2014 -2020" (Програмата), подадена чрез пълномощник, против решение 443 от 01.04.2025 г., постановено по адм.д. 350/2024 г. на Административния съд - Силистра, с което съдът е отменил решение на ръководителя на Програмата РД-02-14-963/ 10.10.2022 г. за определяне на финансова корекция на Историческия музей - Тутракан. Според касатора решението е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател твърди, че между бенефициера и изпълнителя по сключен договор във връзка с изпълнение на проект, за който е отпусната безвъзмездна финансова помощ, е налична кореспонденция, от която не е видно от кой момент е отпаднала твърдяната непреодолима сила и спряното изпълнение на договора е възобновено. Фактическото възобновяване не е отразено в документацията на поръчката, в резултат на което се е стигнало до незаконосъобразно удължаване на скора за изпълнение, което е съществено изменение на сключения договор и въвежда условия, които ако са били част от процедурата по възлагане, биха разширили кръга на потенциалните участници. Ръководителят на НО навежда довод, че относимите факти са категорично установени, поради което е неправилен изводът на съда за отсъствие на нарушението, представляващо нередност, за която е определена финансовата корекция. Иска отмяна на обжалваното съдебно решение и произнасяне по съществото на спора, при което подадената жалба на Историческия музей - Тутракан бъде отхвърлена. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът Историческият музей - Тутракан, чрез пълномощника си, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Иска присъждане на разноските по делото. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Страните не спорят за факти. Спорът е по приложението на закона. Първоинстанционният съд е изложил и анализирал подробно релевантните за спора факти и обстоятелства, които не следва да бъдат излагани повторно и към които настоящата инстанция препраща на основание чл. 221, ал. 2 АПК. Ръководителят на НО е издал оспореното пред първоинстанционния съд решение РД-02-14-963/10.10.2022г., с което е определил на бенефициера Историческия музей - Тутракан финансова корекция в размер на 25% върху допустимите разходи по сключения с Консорциум "Тутраканска епопея" договор за изпълнение след проведена открита процедура по възлагане с предмет "Изготвяне на иновативна музейна експозиция със средствата на кинематографията за Историческия музей - Тутракан", проект "Тутракан - Кълъраш, иновативен културен мост за устойчиво регионално развитие" за нарушение по чл. 116, ал. 1, т. 3 ЗОП, посочено като нередност по т. 23, б "а" от Приложение 1 към Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (загл. изм., ДВ, бр. 59 от 2024 г.), в прил. ред. ДВ, бр.19 от 06.03.2020 г. Органът е установил, че договорът с избрания изпълнител по проведената открита процедура е сключен на 11.08.2020 г. На 29.10.2020 г. изпълнителят е поискал от бенефициера спиране на сроковете за изпълнение предвид обявената извънредна епидемична обстановка от пандемията COVID-19 и издадени заповеди на министъра на здравеопазването в тази връзка. На 30.10.2020 г. директорът на музея е издал решение за спиране на сроковете за изпълнение на договора поради възникване на непреодолима сила на основание чл. 45 от същия. С протокол от 18.05.2021 г. възложителят е приел работата по поддръжка на терен, декор и костюми и съгласно изготвен доклад от същата дата снимките следва да бъдат възобновени на 24.05.2021 г. С протокол от 15.12.2021 г. готовата продукция е приета от бенефициера. Изготвени са и междинни доклади по изпълнението на договора. Според издателя на акта към момента на сключване на договора в страната вече е съществувала епидемична обстановка с наложени от изпълнителната власт рестриктивни мерки. Посочил е, че възложителят не се е обосновал защо след искането за спиране изпълнението на договора веднага го е уважил и то за конкретен срок от 7 месеца. Според органа няма никакви документи, сочещи за началото на възобновяване на снимките във връзка с изпълнението на договора, а са представени само протоколи, от които е видно кога е прието изпълнението. Изчислил е, че времето от подписване на договора до датата на приемане на изпълнението е 16 месеца и 17 дни, при договорен срок 10 месеца. Предвид тези констатации ръководителят на НО е приел, от една страна, че не са настъпили непредвидени обстоятелства, представляващи непреодолима сила, които да обосноват удължаване срока на договора за изпълнение. От друга страна е посочил, че възложителят не е положил дължима грижа за точното изпълнение съгласно условията на договора. Приел е, че няма доказателства от кой момент е възобновено изпълнението на дейностите по договора. Мотивирал е заключение, че възложителят е допуснал изменение на договора по отношение на срока, което е съществено по смисъла на чл. 116, ал. 5 ЗОП, тъй като въвежда условия, които, ако са били част от процедурата по възлагане, биха привлекли допълнителни участници. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в законоустановена писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което го е отменил. Посочил е, че несъмнено договорът с изпълнителя по проведената открита процедура е сключен при действието на извънредни държавни мерки във връзка с пандемията COVID-19, но това не означава, че стопанската дейност не следва да се съобразява с въведените мерки, още повече, че не са били предвидими последиците от пандемията при полагане на дължимата грижа от възложителя. Предвид предмета на договора непредвидима е и необходимостта от промяна в срока за изпълнение. След подробен анализ на доказателствата съдът е обосновал извод, че спирането на сроковете за изпълнението на договора е законосъобразно предвид чл. 45, ал. 3 и ал. 4 от сключения договор и съгласно чл. 306, ал. 4 от Търговския закон. Възложителят е предприел всички мерки за продължаване на срока и на договора за субсидия по Програмата за трансгранично сътрудничество. След като не е доказано посоченото от органа нарушение на национална правна норма, което да съставлява нередност, няма основание за определяне на финансова корекция на бенефициера Историческия музей - Тутракан. Решението е правилно. Органът е приел, че бенефициерът е допуснал нередност по т. 23, б. "а" от Приложение 1 на Наредбатаза посочване на нередности поради нарушение на чл. 116, ал. 1, т. 3 ЗОП. Според чл. 116, ал. 1, т. 3 ЗОП договорите за обществени поръчки и рамковите споразумения могат да бъдат изменяни, когато поради обстоятелства, които при полагане на дължимата грижа възложителят не е могъл да предвиди, е възникнала необходимост от изменение, което не води до промяна на предмета на договора или рамковото споразумение. По делото липсва надлежно писмено доказателство, сочещо на допълнително споразумение между възложителя и изпълнителя, водещо до промяна на вече съгласуваните воли на договарящите по отношение на срока. Липсва писмено споразумение между тях, с което да е променен уговореният в договора за обществена поръчка срок за изпълнение. Предвид решение на СЕС от 7 декември 2023 г. по съединени дела C-441/22 и C-443/22 не е необходимо между страните по договора да е подписано изрично писмено споразумение с предмет изменение на договора за обществена поръчка, тъй като съгласуване на волята в тази насока може да се установи по-специално и от други писмени доказателства, произхождащи от тези страни. Ръководителят на НО в издадения акт не е направил констатации за наличие на други писмени доказателства, установяващи съгласуване на волята на страните по договора за неговото изменение, а и такива не се установяват в хода на съдебното производство. Писмата на възложителя и протоколите са едностранни документи, съставени от бенефициера. Разпоредбата на чл. 116, ал. 1, т. 3 ЗОП изисква да са налице обстоятелства, които при полагането на дължимата грижа възложителят не е могъл да предвиди и точно те да са породили необходимостта от изменение, което не води до промяна на предмета на договора. Законът за обществени поръчки не съдържа определение на "дължима грижа", което означава, че административният орган следва да преценява наличието му във всеки отделен случай с оглед на фактите по делото. При тълкуване на съдържанието на това понятие следва да се има предвид и съображение 109 от Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО, съгласно което е възможно възлагащите органи да бъдат изправени пред външни обстоятелства, които не са могли да предвидят. В тези случаи е необходима гъвкавост за адаптиране на поръчката към тези извънредни обстоятелства без провеждането на нова процедура за възлагане на обществена поръчка. Понятието за непредвидени обстоятелства се отнася за обстоятелства, които не биха могли да бъдат предвидени въпреки достатъчно надлежната подготовка на първоначалното възлагане на поръчка от възлагащия орган при отчитане на наличните средства, естеството и характеристиките на конкретния проект, добрите практики в съответната област и необходимостта да се осигури подходящо съотношение между ресурсите, изразходвани за подготовката на възлагането на поръчката, и нейната предвидена стойност. Органът в случая не е посочил какво точно е следвало да направи бенефициерът, за да установи тези обстоятелства. След като твърди, че възложителят е допуснал нарушение на чл. 116, ал. 1, т. 3 ЗОП, издателятн на акта следва да докаже, че изменението на договора за обществена поръчка чрез сключено писмено споразумение е поради обстоятелства, които бенефициерът при полагане на дължимата грижа е могъл да предвиди и това изменение води до съществена промяна на договора. Следва да бъде посочено в допълнение, че процедурата за възлагане на конкретната обществена поръчка е обявена при въведен от възложителя критерий за избор качество/цена в съотношение 70/30, видно от документацията на поръчката, налична в сайта https://www.museumtutrakan.com/Профил на купувача. Срокът за изпълнение не е въведен като показател за оценка. Също така, съгласно т. 12 от раздел "Общи положения" в документацията, както и в чл. 4 от договора с изпълнителя, срокът за изпълнение е "до 10 месеца, считано от датата на сключване на договора за възлагане, но не по-късно от крайния срок за изпълнение на договора за безвъзмездна финансова помощ". Именно затова Историческият музей - Тутракан е поискал от водещия бенефициер удължаване на сключения по Програмата административен договор със 7 месеца. Директорът на музея своевременно е отправил мотивирано искане до Комитета за наблюдение по Програмата "ИНТЕРРЕГ V-A Румъния-България 2014-2020" за продължаване на срока по конкретния проект и е подписана Добавка 3 към договора за субсидия. Разпоредбата на чл. 116, ал. 1, т. 3 ЗОП изисква кумулативно наличие на още една предпоставка, а именно твърдяното изменение, в случая по отношение на срока, да не води до промяна в предмета на договора. В тази насока няма никакви фактически и правни установявания на органа. Предвид изложеното изводите на първоинстанционния съд за липса на нарушение на чл. 116, ал. 1, т. 3 ЗОП, представляващо нередност по т. 23, б. "а" от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата, са съответни на доказателствата по делото и материалния закон. Като е отменил оспорения акт на ръководителя на НО, съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Искането на касационния ответник за присъждане на разноските за настоящата инстанция е основателно с оглед изхода на делото и доказано по размер с представените от пълномощника на ответника договор за правна защита и съдействие, фактура и банково извлечение, удостоверяващи платено адвокатско възнаграждение в размер на 3750 лв. с ДДС (л. 14 - 17). В писмено становище по делото касаторът е направил бланкетно възражение за прекомерност на претендирани от насрещната страна разноски "в случай, че ответникът претендира адвокатско възнаграждение, което не съответства на действителната правна и фактическа сложност на делото". Касационният съд приема, че предвид действителната фактическа и правна сложност на делото, материалния интерес, проявената процесуална активност и тълкуването, дадено в решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22, претендираното адвокатско възнаграждение не е прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК, вр. с чл. 144 АПК. Воден от горното, Върховният административен съд