Решение № 3522 от 20.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10939/2017 г.
ВАСII отделение20.03.2018 г.докладчик Севдалина Червенкова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 318/11.08.2017 г., постановено по адм. д. № 205/2017 г. по описа на Административен съд В.. ОСЪЖДА АГКК, гр. С., кв. Павлово, ул. "М." ..№... и Р. Д. В., гр. В., ул. "Ц. Б. I", № 3, ет. ... да заплатят на А. Н. И. направените по делото разноски за един адвокат в размер на 600 (шестстотин) лв. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Мотиви
Решение № 3522 от 20.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10939/2017 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по две касационни жалби - на началника на СГКК, гр. В., и на Р. Д. В., против решение № 318/11.08.2017 г., постановено по адм. д. № 205/2017 г. по описа на Административен съд В.. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационните жалби са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбите за процесуално допустими като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни. Разгледани по същество са неоснователни по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от А. Н. И. против заповед № 18-1823/16.03.2017 г. на началника на СГКК, гр. В., с която е одобрено изменението на КККР, състоящо се в нанасяне на нови обекти в КККР - сграда с идентификатор 12259.1013.350.4, с площ от 20 кв. м. и предназначение - друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда и заличаване на обекти от КККР - сграда с идентификатор 12259.1013.350.3, с площ от 13 кв. м. и предназначение - селскостопанска сграда. Съдът е отменил заповедта като незаконосъобразна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Съдебният акт е обоснован и е постановен в съответствие с материалния закон. Не са налице релевираните касационни основания за неговата отмяна. Правилна е преценката на съда, че заявеното първоначално искане от касатора в настоящето производство, пред СГКК, не може да бъде квалифицирано като искане за отстраняване на непълноти и грешки. От друга страна, в обстоятелствената част на процесната заповед, действително не са изложени фактически мотиви, обосноваващи преценката на административния орган за наличие на обстоятелства по чл. 54, ал. 1 ЗКИР - съдържащи се в одобрената КККР непълноти и грешки. Относно мотивите на административния акт - съдът не е пренебрегнал ТР № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на ВС, с което е прието, че няма пречки мотивите да се съдържат в отделен документ, предхождащ постановяването на акта. В случая, обаче, от съдържанието на приложените към административната преписка документи, не се установява фактическото основание за одобреното изменение. Споделят се доводите от отговора по касационните жалби, относно дефинирането на фактическите и правни основания. Правните основания за издаване на административния акт изискват посочване на съответните материално правни норми, докато фактическите основания представляват изложение на причините и условията, поради които се издава акта, т. е. фактите, които се квалифицират като хипотеза на съответната правна норма. Нещо повече - административната процедура е започнала по заявление на Р. Д. В. с вх. № 01-307507/07.10.2016 г., в което не се съдържа обстоятелствена част, липсва конкретизирано искане за извършеното, с оспорения акт, изменение. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като валидно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационните жалби - без уважение. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в тази връзка на ответника в касационното производство А. Н. И. следва да се присъдят направените по делото разноски за един адвокат в размер на 600 лв, които следва да бъдат изплатени от двамата жалбоподатели. Разноските са доказани по своя размер, както и е представен списък по чл. 80 ГПК. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав