Решение № 3726 от 22.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15645/2009 г.

Решение № 3726 от 22.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15645/2009 г., II о., докладчик председателят Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на н-кът на РДНСК гр. Варна, срещу решение № 1683 от 19.10.2009 г., постановено по адм. д. № 985/2009 г. на Административен съд - гр. Варна, като в нея се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени с произтичащите от това последици. Ответникът "Доминант-М" ООД, със седалище и адрес на управление в гр. Севлиево, в писмен отговор е изразил становище за неоснователност на касационната жалба. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е основателна и предлага да се уважи. Върховният административен съд II-ро отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че е основателна. С обжалваното решение Административен съд - гр. Варна, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ отменил по жалба на "Доминант-М" ООД, Заповед № ДК-10-11/17.03.2009 г. на н-ка на РДНСК гр. Варна, с която на основание чл. 216, ал. 5 ЗУТ е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение от 19.12.2008 г. на главния архитект на община гр. Варна, с което е отказано издаването на разрешение за строеж за лека ограда в поземлен имот № 582 по плана на ж. к. "Владислав Варненчик", гр. Варна и върнал преписката на н-ка на РДНСК за ново произнасяне. За да постанови решението си съдът приел, че за процесния имот е приложима разпоредбата на чл. 48, ал. 8 ЗУТ, като имотът може да се огради с лека ограда. От представените по делото скици и от заключението на вещото лице се установява по безспорен начин, че поземленият имот попада в урегулирана територията на ж. к. "Владислав Варненчик", за който комплекс има действуващ ПУП, като имотът попада в съответен парцел, сега УПИ. С оглед на това неправилно съдът е приел, че за имота е приложима разпоредбата на чл. 48, ал. 8 ЗУТ, тъй като съгласно ал. 1 на същия текст могат да се ограждат УПИ, т. е. оградите да се разполагат по регулационните граници, а процесният имот попада в границите на УПИ, поради което недопустимо е да се огражда по имотните /кадастралните/ граници по реда на чл. 48, ал. 8 ЗУТ. Имотът би могъл да се огражда тогава, когато със съответен административен акт за него се отреди самостоятелен УПИ. Като се има предвид изложеното решението е необосновано и е постановено при неправилно прилагане на материалния закон, поради което са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Решението следва да се отмени изцяло и се постанови решение по същество, с което се отхвърли жалбата срещу заповедта на н-ка на РДНСК, тъй като по изложените съображения същата е законосъобразна. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав на основание чл. 222, ал. 1 АПК